Хамас се съгласи на разоръжаване. Сега Израел трябва да се съгласи на мир

В края на юли Хамас прие пътната карта на Съвета за мир за изпълнение на втория етап от трифазното споразумение за прекратяване на огъня. В основата ѝ е съгласието на Хамас да предаде и унищожи оръжията си. Само допреди няколко години това би било немислимо, а днес се появява реална възможност за край на властта на ислямистката групировка и на контрола ѝ върху сигурността в опустошената ивица.

Процесът обаче ще започне едва след като Израел изпълни докрай задълженията си по Фаза 1 — а това още не се е случило. По-важното е, че от Израел ще се изисква да приеме процес, който слага край на военното му присъствие в Газа, и в крайна сметка ще го задължи да участва в преговори за палестинско самоопределение. Нетаняху и твърдолинейното му правителство отхвърлиха пътната карта веднага и категорично — и днес именно те са основната заплаха за примирието.

След като дълго стоеше встрани, сега Европа може да изиграе роля за успеха на това споразумение.

Незавършената първа фаза

Планът на Тръмп от 20 точки, обявен през септември 2025 г., има за цел да сложи край на войната в Газа на три етапа. Първият обвърза пълното прекратяване на военните действия и спешната помощ с освобождаването на израелските заложници, държани от палестинските групировки. Вторият цели да отстрани Хамас от властта и да постави началото на възстановяването — приетата през юли пътна карта описва как точно да стане това. Последният етап трябва да завърши с пълното изтегляне на Израел от Газа, с връщането на Палестинската автономна власт (ПА) и с поставяне на началото на „надежден път към палестинско самоопределение и държавност“.

Дотук планът значително намали насилието, осигури връщането на всички израелски заложници, държани от палестински фракции, и накара Израел частично да изтегли войските си. В нарушение на споразумението обаче Израел продължава да нанася удари по цивилни и бойци в Газа и да спъва влизането на хуманитарна помощ. Израелската армия освен това навлезе отвъд Жълтата линия, до която трябваше да се изтегли още в първата фаза.

Успоредно с това Израел продължава да разрушава палестински жилища и инфраструктура в 70-те процента от Газа, които остават под негов контрол. Възможно е сега да се стреми да наложи нова действителна граница с ивицата и на практика да анексира голяма част от територията, като подготвя почвата за връщането на израелски селища там в бъдеще.

Пътната карта

След приключването на Фаза 1 палестинските фракции ще бъдат задължени да започнат да предават тежкото си въоръжение на Националния комитет за администрацията на Газа (NCAG) — преходен орган, създаден по плана от 20 точки, който да поеме от Хамас управлението и сигурността в ивицата. Това важи за целия спектър от палестински въоръжени групировки, много от които са по-твърдолинейни от Хамас, както и за войските, подкрепяни от Израел.

Тежкото въоръжение ще бъде прибрано под ключ и поставено под наблюдението на Международните стабилизационни сили (ISF), които  биха били разположени [Si1] [MS2] като буфер между израелските войски и районите под контрола на NCAG. От Съвета за мир заявиха, че палестинските оръжия в крайна сметка може да бъдат разглобени и претопени — по подобие на това как процесът по разоръжаване в Северна Ирландия се справи с арсеналите на паравоенните групировки. Тунелите и цеховете за производство на оръжия също ще бъдатнеутрализирани.

Употребата на леки стрелкови оръжия като автоматите АК-47 ще бъде регулирана от NCAG чрез система от разрешителни. Комитетът ще създаде и нова полицейска служба от новообучени служители и от кадри на гражданската полиция на Хамас, които ще трябва да преминат проверка и да бъдат одобрени от Съвета за мир.

Най-важното е, че пътната карта обвързва разоръжаването „с поетапно изтегляне на Израел от районите под негов контрол в Газа“. Според досегашните споразумения до края на Фаза 2 Израел трябва да се изтегли до нова „Червена линия“, а оттам — до „Черна линия“ по периметъра на Газа, където ще запази тясна буферна зона, докато „Газа не бъде надеждно обезопасена от всякакви повторнитерористични заплахи“.

Общата рамка на Фаза 2 вече е ясна, но конкретните оперативни детайли предстои да бъдат уточнени между страните в следващи разговори. Остават и въпросите около липсата на финансиране за NCAG и статута на ISF, за които засега са обещани едва около 200 военни от Мароко, въпреки че по-малки контингенти може да дойдат и от страни като Косово и Уганда. Новата палестинска полиция пък още не е започнала обучението си в Египет.

Европа правилно избягва да финансира пряко Съвета за мир. Тя обаче има солиден опит в разоръжаването и в реформата на сектора за сигурност, включително чрез мисията на ЕС EUPOL COPPS, създадена в помощ на полицията на ПА на Западния бряг. Европейците трябва да предложат кадри и техническа експертиза както за разоръжаването, така и за обучението на новата палестинска полиция.

Саботьорът

Най-голямата пречка остава съпротивата на Израел срещу какъвто и да е преходен политически процес, който в крайна сметка би го извел от ивицата и би го изправил пред преговори за палестинско самоопределение. Вместо това израелското правителство обеща да остане в Газа и да продължи военните удари. То се противопостави и на това NCAG да поеме управлението, преди Хамас да се е разоръжил напълно, и поиска право на вето върху участието в ISF на войски от „враждебни“ държави като Турция и Катар.

Сега от Съвета за мир изглежда преправят части от мъчително договореното споразумение (а и от собственото си прессъобщение), за да угодят на твърдата израелска позиция. Според тях изтеглянето на Израел отвъд Жълтата линия ще започне едва след като разоръжаването приключи. Това противоречи както на първоначалния текст, така и на думите на Николай Младенов, върховен представител на Съвета, който в началото заяви, че двата процеса ще вървят „в синхрон“. Придружаващата обяснителна бележка потвърждава това тълкуване, като описва „поетапен процес, който обвързва фазите на изтегляне с проверени стъпки по разоръжаването“.

Тези маневри рискуват да подкопаят подкрепата на Хамас за това споразумение. Нещо повече — като обвързва всяко следващо израелско изтегляне с пълната демилитаризация на Газа, Съветът за мир на практика дава на Израел вето върху самия процес и му позволява да задълбочи контрола си върху източната половина на ивицата. А тъй като е почти невъзможно да бъде иззето всяко палестинско оръжие — голяма част от тях са в ръцете на семейства, кланове, престъпни мрежи и джихадистки групировки — Израел може безкрайно да твърди, че условията за изтеглянето му не са изпълнени.

Но дори опитите на Съвета да омилостиви Израел не успяват да удовлетворят премиера Бенямин Нетаняху. Той продължава да иска предоговаряне на сделката и да повтаря, че израелската армия няма да се изтегли дори до първоначалната Жълта линия, преди Хамас да се е разоръжил изцяло.

Пътят напред

След като си осигури безпрецедентното съгласие на Хамас да предаде оръжията си, Съветът за мир вече трябва да покаже политическа воля да изпълни собственото си споразумение. Американски представители вече предупредиха Израел, че президентът Доналд Тръмп ще бъде „много, много разочарован“, ако Нетаняху го провали. Въпреки че крайнодясната коалиция ограничава свободата на действие на премиера, той вече е вложил твърде много в представянето на близките си отношения с Тръмп като политически актив — и затова трудно може да си позволи публично скарване с него.

Младенов спечели широко международно признание за посредничеството си. Вместо да променя условия, които сам е договорил, и така да рискува вече постигнатото, той трябва да използва политическия си капитал и това, че Тръмп — макар и за кратко — отново се ангажира с темата, за да настоява Израел да изпълнява споразумението, а не да го пренаписва. Ако се наложи, трябва да е готов да посочи израелското възпрепятстване също толкова открито, колкото по-рано сочеше Хамас като основната пречка. Европа може да подсили позицията му, като на свой ред изкара наяве неизпълнените израелски ангажименти, както вече правят арабските и турските посредници. ЕС трябва и да поднови разговорите за спиране на Споразумението за асоцииране с Израел, ако Израел не се съобрази.

Постоянният дипломатически ангажимент преди израелските избори през октомври трябва да цели промяна в самия тон на вътрешнополитическия дебат. Опозицията в Израел също критикува споразумението и обвинява Нетаняху в слабост, задето е оставил Хамас да оцелее, и е малко вероятно тя да поеме радикално нов курс по Газа, ако спечели. Въпреки това нейни представители признават, че постигнатото от Израел на бойното поле трябва да бъде превърнато в трайни дипломатически резултати. Европа трябва да използва политическата рамка на пътната карта за Газа, за да подсили тази логика и да покаже как военните успехи могат да се превърнат в устойчиво политическо решение.

В крайна сметка всичко ще зависи от това дали двете страни ще преценят, че дипломацията носи повече от подновяването на войната. Хамас едва ли ще извърши разоръжаването докрай, ако не вярва, че днешните отстъпки ще доведат до реални политически придобивки утре по пътя към палестинското освобождение. По същия начин Израел ще приеме трайно примирие само ако види в Хамас политическа промяна, която да го обвърже с надеждни мирни преговори и така да укрепи израелската сигурност в дългосрочен план. Затова Фаза 3 е не по-малко важна от Фаза 2.

Без надежден път към палестинско самоопределение разоръжаването рискува да се превърне в самоцел, вместо да стане основа на траен израелско-палестински мир. Същевременно бъдещото израелско правителство ще трябва да гледа на пълното изпълнение на споразумението за Газа не като на отстъпка пред Хамас, а като на задължителна стъпка към нормализация на отношенията със Саудитска Арабия и към по-тясна интеграция в арабския и ислямския свят. Затова Европа трябва да работи с арабските си партньори, за да обвърже сделката за Газа с по-широк регионален пакет. Това би позволило на бъдещо израелско правителство да представи изтеглянето от Газа и приемането на политически процес към решението за две държави не като едностранни компромиси, а като част от голяма сделка, договорена с посредничеството на САЩ, която гарантира мястото и сигурността на Израел в региона.