Тръмп в Давос

Сега светът принадлежи на Доналд Тръмп. Никъде това не беше по-очевидно, отколкото на последната годишна среща на Световния икономически форум (WEF) в Давос. От 70-те години насам WEF е неразделна част от либералния международен ред, възникнал от руините на Втората световна война. Това е мястото, където световният политически и икономически елит се събира, за да обсъжда глобалните рискове и да търси решения за общи предизвикателства като изменението на климата, нарастващото неравенство и възхода на изкуствения интелект. В този смисъл 55-ата среща в Давос беше продължение на дългогодишна традиция.

И все пак нищо в тазгодишната среща не беше нормално, защото тя съвпадна точно с второто встъпване в длъжност на Тръмп като президент на САЩ. Завръщането на Тръмп в Белия дом бележи началото на анти-Давос ера. Изчезна всякакво усещане за глобален ред, в който държавите търсят съвместни решения на общи проблеми. Навлизаме в „поли-свят“, управляван от полицентризъм, поликризи и полисемия (когато една дума или символ има множество значения).

В един полицентричен свят липсва не само единен ред, но и желание за създаването му. Новият държавен секретар на Америка Марко Рубио ясно изрази позицията на администрацията по време на изслушването си в Сената: „Следвоенният глобален ред не просто е остарял, а вече е оръжие, което се използва срещу нас.“ И независимо от това, което китайските лидери казват на световните срещи, те също не работят за изграждането на ред. Когато китайският лидер Си Дзинпин говори за „велики промени, невиждани от век“, той няма предвид появата на свят, ръководен от Китай, а по-скоро инструктира китайското общество да се подготви за дълъг период на хаос и сътресения.

Нещо повече, желанието на Тръмп да разруши глобалния ред е изненадващо добре прието в целия свят. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) току-що проведе проучване, според което повечето хора по света приемат Тръмп с отворени обятия. Те вярват, че той ще бъде добър за САЩ, добър за собствените им страни и ще допринесе за световния мир. Харесва им идеята САЩ да се превърнат в „нормална сила“.

Вече не можем да очакваме, че държави със средно влияние като Индия, Бразилия, Турция, Индонезия или Южна Африка ще подкрепят единния ред, в който централно място заемат САЩ. В полицентричния свят всяка от тях мисли за себе си като за сериозна сила – като център, а не част от периферията. Единствените страни, които са притеснени от Тръмп, са най-близките съюзници на Америка в Европа и Азия, тъй като те отдавна основават собствената си сигурност и просперитет на идеята за американската изключителност.

Втората характеристика на момента, в който се намираме, е поликризата. Изменението на климата, новите технологии, демографските тенденции и променящият се характер на капитализма ще създават непрекъснати сътресения. Но за разлика от единичните остри кризи (като финансовия колапс), поликризата няма да насърчи единството или желанието за общи правила. Вместо това множеството предизвикателства ще предизвикат конкуренция за внимание; климатът ще трябва да се конкурира с миграцията, Газа с Украйна и т.н.

Резултатът е един фрагментиран свят, съставен от различни племена с различни приоритети. Със задълбочаването на кризите всяка от тях неизбежно ще бъде използвана като оръжие, което ще доведе до по-нататъшно фрагментиране. Тъй като първото нещо, което се случва при криза, е преустановяване на действието на правилата, основаният на правила ред ще отстъпи място на постоянно състояние на изключение.

Третата характеристика е полисемията. Новите кризи ни отвеждат в непозната територия, не на последно място защото си взаимодействат помежду си по сложни и непредсказуеми начини. Всеки ще вярва в това, в което иска да вярва. Как можем да постигнем съгласие по отношение на правилата и нормите, когато вече нямаме съгласие по отношение на основните факти?

Определящото глобално предизвикателство вече не е борбата с безредието, защото състоянието на безредие предполага някакво общо съгласие за това как трябва да изглежда редът. Вместо това имаме „неред“: самата идея за ред е загубила смисъл поради новите реалности.

На частна среща в Давос чух как един политически лидер посъветва другите да се „успокоят“ и да не се чувстват задължени да реагират на всички приказки на Тръмп за мита и териториална експанзия. Вместо да организират глобална съпротива срещу Тръмп, повечето търсят начини за постигане на глобалистките цели на WEF в контекста на новия полицентричен свят. Но сега, когато Тръмп започва сериозно да прилага политиките си, ще видим дали ентусиазмът на глобалния юг по отношение на неговото президентство ще продължи. 

Тръмп не е краят на Давос. Бизнес и политически лидери ще продължат да се събират там дълго след като той си отиде. Но либералният международен ред, чийто стълб е WEF, едва ли някога ще се върне към следвоенния си вид. Дневният ред там – както и в ООН, Международния валутен фонд, Световната банка, и други институции – ще трябва да бъде преразгледан.

Тази статия беше публикувана за първи път в Project Syndicate на 27 януари 2025 г.