С единия крак навън: Как да тълкуваме геополитическия завой на България при Радев

Проблем

България се съгласи да приеме до осем американски самолета цистерни на авиобазата „Безмер“ в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Решението беше обявено само дни след като министър-председателят Румен Радев извади страната от Европейската коалиция на желаещите в подкрепа на Украйна, с аргумента, че военната помощ само би удължила войната и че България няма ресурс да допринася.

Радев прехвърли окончателното решение за „Безмер“ на Народното събрание, за да разпредели политическата отговорност и да избегне поемането на политическа отговорност за този ход. Така той запазва колебливата си позиция: отказва военна помощ за Украйна (въпреки предишни решения на парламента), но оправдава логистична подкрепа за американски военни операции. По този начин иска гаранциите за сигурност от САЩ, без да обвързва България с изграждащата се европейска система за сигурност.

Тези решения показват нарастващо несъответствие в стратегическото позициониране на страната. София се дистанцира от европейските усилия за подкрепа на Украйна, докато подпомага военните действия на Вашингтон в Близкия изток. Вместо да се съобрази с широкия про-европейски консенсус и недоверието към САЩ в българското общество, Радев се опитва да балансира между конкуриращи се рамки за сигурност, без да отчита европейските интереси в политиките за сигурност и отбрана.

Тази двусмисленост е предизвикателство и за Европа. Докато администрацията на Тръмп води външна политика чрез пазарлък, някои европейски правителства изглежда са изкушени да търсят двустранни договорки с Вашингтон, вместо да инвестират в европейското единство. Такава линия подкопава колективната отбрана в условия на спешна стратегическа координация.

Решение

Европейската сигурност не може да зависи от това държавите членки да избират сътрудничество само когато им е политически удобно. За да укрепи отбранителното сътрудничество между 27-те страни, ЕС трябва да води по-активен политически разговор с българското правителство и да противодейства на подобен тип лавиране от страна на Радев, докато политическата среда е относително благоприятна и го позволява. 

Съюзът следва да засили политическите и практическите стимули за участие в общите отбранителни инициативи – например чрез Многогодишната финансова рамка и други европейски инструменти в областта на отбраната. Паралелно с това той трябва да ограничи възможностите външни сили – особено Китай, Русия и САЩ – да експлоатират разделенията, институционалните слабости и стратегическата двусмисленост, подхранвана от MAGA движението. Последните усилия на българското правителство за заличаването на имената на двама руски олигарси и руския патриарх от 21-вия санкционен пакет на ЕС са показателни за нарастващото влияние на Москва върху правителството в София.

ЕС трябва да разглежда България като спешен политически казус, а не като изгубена кауза. Това е още по-важно в контекста на изборите в Европа през 2027 г. – Европа ще премине през няколко големи изборни цикъла, които могат да доведат на власт правителства, фокусирани повече върху национализма, вместо върху европейското единство. Това неминуемо ще ограничи политическото пространство за онези правителства, които искат да водят активна и последователна европейска външна и отбранителна политика.

Контекст

От встъпването си в длъжност през май 2026 г. Радев постепенно отдалечава българската външна политика от европейския консенсус. България не се присъедини към международното споразумение за създаването на Специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна, а Радев не участва и в майската среща на формата Б9 в Букурещ. Решението да бъде напусната Коалицията на желаещите предизвика остра критика от страна на проевропейските партии и постави въпроса задългосрочната стратегическа посока на страната.

Последният ход с „Безмер“ следва предишното разполагане на до 15 американски самолета цистерни на летище София между февруари и юни – решение,което предизвика сериозна политическа полемика. На 30 юни правителството прекрати дислоцирането им, обвързвайки го с (неуспешни) разговори за включването на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ.

Забавянето на процеса на модернизация на армията и противоречивите сигнали в областта на отбранителното индустриално сътрудничество – включително около партньорството с Rheinmetall – допълнително засилват усещането, че София все още не е решила дали иска да бъде последователен участник в изграждането на европейската архитектура за сигурност. Засега Радев изглежда предпочита транзакционен, основан на конкретния случай подход както към отношенията с Европа, така и със Съединените щати.