Събаряне, укротяване, търговия: Как Турция променя бъдещето на Сирия

Незабелязано от външния свят, през октомври турският президент Реджеп Тайип Ердоган намекна за „добри новини“, които скоро ще дойдат от Сирия. В рамките на няколко седмици коалиция от сирийски бунтовници, водена от Хаят Тахрир аш Шам (ХТС) и подкрепяна от Турция, свали дългото и жестоко управление на Башар Асад.

Мълниеносната офанзива, довела до падането на режима, не беше организирана от Турция, но също така не би могла да се случи без одобрението и мълчаливата подкрепа на Анкара. Това дава на турските лидери право на глас по отношение на бъдещата посока на развитие на Сирия. Намеренията им в Сирия ще послужат и на европейските интереси, при условие че страните стигнат до мирна формула за мястото на кюрдите в страната.

Влиянието на Турция

ХДС не е сред преките проксита на Турция в лагера на бунтовниците. Но групировката отдавна поддържа близки работни отношения с Анкара, тъй като бунтовниците контролират Идлиб – провинция на турската граница в Северна Сирия. Три милиона сирийци, живеещи в Идлиб, зависеха от Турция по линия на международната помощ и сигурността.

С течение на времето турските служители установиха отношения със загадъчния лидер на ХТС, а понастоящем преходен президент на Сирия, Ахмед ал-Шараа. Това дава на Анкара значителни възможности за влияние върху групировката.

Сега турските лидери се стремят да оформят бъдещото управление на Сирия не само по отношение на стабилността, но и като създадат система, която отразява собствения им политически етос. Турските консервативни елити биха били доволни, ако Сирия се превърне в образ на самата Турция: консервативна, конкурентна и централизирана – дори ако това означава доминация на консервативно сунитско мнозинство в политическия пейзаж.

Въпреки това турските политици призовават новите лидери на Сирия да създадат „приобщаващо“ преходно правителство, което да стабилизира отношенията с различните общности в страната – от кюрди до друзи – и да отговори на международните искания за представителство и умереност.

Подчертана част: Турските консервативни елити биха били доволни, ако Сирия се превърне в образ на самата Турция: консервативна, конкурентна и централизирана – дори ако това означава доминация на консервативно сунитско мнозинство в политическия пейзаж.

Ислямистки радикализъм

Въпросът за умереност и толерантност в Сирия е свързан с това дали новите управници на страната все още са джихадисти по душа. В биографията на Шаара фигурират както групировката „Ислямска държава“ (ИДИЛ), така и „Ал Кайда“, въпреки че в крайна сметка ХТС се е сражавала срещу двете. Според турските служители, с които разговарях, влиянието на Турция в Северна Сирия е спомогнало за едно по-умерено управление на ХТС в Идлиб.

Лидерите на Турция изглежда вярват, че Шаара е достатъчно прагматичен, за да се вслуша в исканията на дамаските елити и сирийските малцинствени общности, както и на регионалните сили, и да не прокарва пуристка салафистка програма. „Той разбира, че Идлиб си е Идлиб, а Дамаск си е Дамаск“, заяви пред мен водещ представител на сирийската опозиция с близки връзки с Анкара.  Според него амбицията на Шаара е да управлява ефективно Сирия и да бъде избран за президент, а не да играе дестабилизираща роля или да изнася ислямизъм. В крайна сметка турските лидери искат новото сирийско правителство да има международна легитимност, а неговият лидер да демонстрира доверие; те не искат държава-парий на границата си.

Икономическо влияние

Освен идеологията и управлението, залогът на Турция в Сирия е дълбоко икономически. Падането на режима на Асад откри изгодни възможности. Въпреки че Турция не разполага с пари за възстановяване на разкъсаната от войната страна, тя има голяма строителна индустрия, производство на потребителски стоки и вече е доминиращ икономически фактор в Северна Сирия. Цените на акциите на турските строителни компании се повишиха с новината за падането на Асад, тъй като те ще извлекат огромна полза от възстановяването на Сирия.

Ердоган инструктира министрите си на енергетиката и транспорта да помогнат в усилията за ранно възстановяване на разрушената енергийна и инфраструктурна система на Сирия. Турските лидери изглеждат нетърпеливи да положат основите на една успешна история върху пепелището на рухналия баасистки режим. Успехът ще разшири зоната на влияние на Турция и ще осигури на Сирия международна легитимност.

Турция е в добра позиция да ръководи възстановяването на Сирия, след като международната общност вземе решение да облекчи икономическите санкции, наложени на Сирия от времето на Асад. Това може би няма да е много далеч. Въпреки съмненията относно ислямистките пристрастия на сегашните управници в Дамаск, САЩ и ЕС се съгласиха предпазливо да облекчат унищожителните икономически санкции срещу Сирия, надявайки се да помогнат на страната да се изправи на крака.

Кюрдите

Стабилността в Сирия обаче не е свързана само с възстановяването. Тя зависи и от решаването на кюрдския въпрос. Тук турските приоритети се разминават рязко с тези на сирийските кюрди и техните западни поддръжници.

От десетилетия Турция се бори с кюрдския сепаратизъм и се бори да определи конкретна роля на кюрдите, освен културните им права, в рамките на своя централизиран модел на управление. Една от основните ѝ тревоги в Сирия е колко автономия ще получат кюрдите, като се има предвид, че този въпрос сега е преплетен с кюрдския въпрос в Турция.

Турското правителство смята, че Сирийските демократични сили (СДС), разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК), са войнствена група, която и САЩ, и Турция определят като терористична организация. СДС разполагат с военни сили от около 100 000 мъже и жени, а самопровъзгласената им автономна администрация обхваща една трета от територията на Сирия и 70% от петролните и газовите ресурси. Анкара вижда в кюрдското самоуправление заплаха за своята унитарна структура.

Но Турция има проблем. САЩ разполага с 2000 военнослужещи, които са включени в СДС. Въпреки многобройните военни операции в Сирия и дипломатическите спорове със САЩ, Турция не успява да прекъсне отношенията на Вашингтон с групировката. Бързото падане на сирийския режим и идването на власт на Доналд Тръмп обаче може да даде на Анкара шанс да ограничи автономията на кюрдите.  Ако Тръмп запази американските войски в Сирия, Турция няма да може да наложи пълен военен натиск върху СДС. Кюрдите несъмнено ще имат по-силна позиция в преговорите и ще бъдат по-малко склонни на компромиси. Ако САЩ се изтеглят или дори обявят график за изтегляне, СДС ще бъдат подложени на по-голям натиск да направят компромис с политическите си искания или да рискуват бъдещи турски нахлувания от север.

Турция се противопоставя на разхлабен федерализъм в иракски стил в Сирия, въпреки близкия си съюз с Иракски Кюрдистан. Вместо това тя настоява СДС да бъдат интегрирани в сирийската армия под централизирано командване, а свързаните с ПКК висши кадри в групата да бъдат изгонени от Сирия.

По този въпрос Турция и новите лидери на Сирия изглежда са на едно мнение. Освен това между Анкара и Дамаск има широк консенсус, че кюрдите не трябва да запазват обширния си географски контрол, който сега включва градове с арабско мнозинство като Ракка и Дейр ез-Зор.

Радвайки се на самоуправлението си от близо десетилетие, кюрдите изглежда са решени да настояват за по-децентрализиран модел на управление, отколкото биха искали Турция или Дамаск – такъв, при който кюрдският регион може да има не само културен, но и административен и военен контрол. Кюрдски източници твърдят, че СДС са готови да заменят територията и енергийните ресурси на арабското мнозинство за по-децентрализирано управление.

Европейският интерес

Миграцията, остатъците от ИДИЛ и регионалната стабилност са проблем за ЕС, но съюзът няма военни и политически лостове, за да определя пряко бъдещето на страната. Турция, напротив, е в състояние да го направи – и ще го направи. Работата с Турция като основен канал за икономическо и политическо развитие на Сирия е най-добрият вариант.

Въпреки това Брюксел и Анкара може да се разминат по кюрдския въпрос. Европейците и други регионални играчи като Израел биха предпочели силна кюрдска единица в сърцето на Леванта поради светския характер на кюрдското общество, широкото партньорство между кюрди и САЩ срещу ИДИЛ, споделените опасения от радикален Дамаск и европейската отдаденост на правата на малцинствата и самоопределението. Но управлението на турско-кюрдската динамика за постигане на мирно решение в Сирия може да се окаже извън обсега на Европа. Един от вариантите е да се предложат икономически стимули на Турция и Сирия и дипломатическа подкрепа в замяна на умереност в управлението и правата на малцинствата. Но в крайна сметка това, което ще има положително въздействие върху кюрдския въпрос в Сирия, са продължаващите тайни преговори между Турция и кюрдите, водени от лидера на ПКК в затвора – Абдула Окалан. Ако в Турция бъде постигнато мирно споразумение, това ще има положително въздействие и в Сирия. Във връзка с всичко това може да се наложи ЕС да запази предпазлива дистанция, като остави Анкара да води, докато тихо управлява последиците. Това, което е ясно, е, че Европа няма да диктува изхода в Сирия, но Турция може да го направи.