Сигурността на блока: предизвикателства пред следващата Европейска комисия

Назначаването на новата Европейска комисия, която ще започне работа през ноември, идва в критичен момент за ЕС. Между 2002 г. и 2022 г. делът на блока в световния БВП е намалял от 19,9 % на 14,8 %; войната в Украйна навлиза в третата си година; а резултатите от последните национални избори показват, че част от населението на ЕС е повлияно от популистка реторика. Ако преди ЕС можеше да разчита на големия си икономически отпечатък, за да си осигури глобално влияние, сега той трябва да се съсредоточи върху подобряване на подхода си към сигурността. Освен това, за да задържи гражданите си и да им вдъхне доверие, съюзът трябва да демонстрира сила в условията на глобална борба за власт, като действа в съответствие с геополитическите си декларации. По този начин ЕС би могъл отново да докаже, че изпълнява глобална стабилизираща роля, подкрепена от доверие към съюзниците му.

Едно от първите предизвикателства пред новата комисия ще бъде разработването и усъвършенстването на стратегията ѝ спрямо Съединените щати – независимо дали Камала Харис или Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом. Симбиотичните отношения между ЕС и САЩ остават силни, като ЕС е особено зависим от САЩ като ключов съюзник в много области, включително търговията и сигурността. Но нежеланието на първата администрация на Тръмп да си сътрудничи с ЕС по въпроси като ядрената сделка с Иран показа как продължителното напрежение може да застраши отношенията. Недоверието и разочарованието по отношение на НАТО нараснаха, а натискът върху търговските преговори доведе до имплозията на предложеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Възможността за преизбиране на Тръмп накара европейците да потърсят нови подходи към сигурността, отбраната и търговските си отношения с Китай – докато оставката на досегашния президент Джо Байдън и последвалата номинация на Харис не подновиха шанса за победа на демократите. Сега европейските политици започват да се успокояват, но независимо от това какво ще донесе 5 ноември, жизненоважно е ЕС да демонстрира единен подход към Вашингтон. Създаването на Съвета по търговия и технологии ЕС-САЩ вече показа потенциала на държавите членки на ЕС да постигнат значителен напредък в утвърждаването на интересите на блока чрез сътрудничество. Новата Европейска комисия следва да приложи този подход на единство на блока и в други критични области на сигурността, като НАТО и конфликта в Украйна, с цел да осигури стабилна американска ангажираност. Предизвикателството е да се гарантира, че всички държави членки ще останат на една и съща вълна при поддържането на сегашното ниво на американска подкрепа за Украйна, независимо от резултатите от изборите в САЩ. Ако това стане, блокът ще бъде незаменим, когато става въпрос за гаранции за сигурност и осигуряване на потенциалното бъдещо членство на Киев в НАТО.

Конфликтът в Украйна обаче остава дългогодишно предизвикателство за ЕС и другите му западни съюзници, като отговорността за бъдещето на страната до голяма степен лежи на техните плещи. Продължаващата липса на финансиране и колебанието на ЕС да се ангажира изцяло с военна и финансова подкрепа за Украйна възпрепятства усилията за намиране на решение на войната – или дори за оказване на необходимия натиск върху Владимир Путин, за да се предотврати по-нататъшна руска ескалация. Тази липса на действия доведе до увеличаване на броя на жертвите както сред цивилното население, така и сред военнослужещите, и компрометира способността на Украйна да поддържа жизненоважните си инфраструктурни доставки и ресурси, като например електрическите мрежи. Западът трябва да преоцени подхода си към подкрепата на Киев, за да предотврати по-нататъшни катастрофални щети, като за ЕС и Украйна остават отворени няколко възможности за решителна борба с руската агресия в краткосрочен план: очевидно е, че удължаването на настоящия сценарий на „ протакане“ е недостатъчно, за да принуди Русия да направи отстъпки.

Въпреки че ЕС вече мобилизира ресурси за обучение и оборудване на украинските сили и за подкрепа на европейските научни изследвания в областта на отбраната, тези усилия трябва да бъдат по-смели и по-устойчиви. В дългосрочен план западните съюзници трябва да обмислят как тяхната намеса би могла да доведе до условия за споразумение за прекратяване на огъня, което да даде приоритет на политическата стабилност на Украйна, икономическото възстановяване и гаранциите за сигурност, които да възпрат по-нататъшната агресия от страна на Русия. Чрез по-силна трансатлантическа интеграция (а именно членство в НАТО) и партньорства в областта на сигурността западните съюзници биха могли да предложат на Украйна по-надеждни гаранции за суверенитет и просперитет и да създадат възможност за Киев да договори прекратяване на конфликта при условия, които защитават неговите интереси и бъдеща стабилност. За да може обаче този подход да бъде ръководен от Европа, както Европейската комисия, така и държавите – членки на ЕС, ще трябва да определят ролята си в евентуалните преговори – и да защитят решенията си пред евентуално неблагоприятно настроената администрация в САЩ.

Освен конфликта в Украйна, но не и без него, новата Европейска комисия трябва да потвърди и обхвата на европейската отбрана. Това включва определяне на ясен бюджет и разработване на постижими цели. Държавите членки на ЕС все още не са се съгласили с обещанието на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен да отдели 500 млрд. евро за отбрана през следващия петгодишен мандат, като повечето „пестеливи държави“ се насочват към повече вътрешни разходи за отбрана от страх от Русия. Но това не е новост. ЕС отдавна се бори да създаде единна политика в областта на отбраната, като държавите членки често дават приоритет на собствените си национални интереси пред колективната сигурност. И тъй като евроскептицизмът се засилва дори сред исторически най-проевропейските държави членки, този проблем само ще се задълбочава. За да се справи с нарастващите заплахи за регионалната сигурност, връх на които е руската агресия, новата комисия трябва да даде приоритет на сътрудничеството на своите държави членки за утвърждаване на ЕС като сериозен участник в областта на отбраната и сигурността.

На национално равнище в различните европейски страни има общественост, която е изолирана и съсредоточена върху „защитата на начина ни на живот“. Те се интересуват от сигурност и миграция, от цените на тока и инфлацията, от демография и отбрана – но всичко това в контекста на отделните страни. Тази насоченост навътре доведе до възход на крайно десния и крайно левия популизъм в Европа, пример за което са партии като „Алтернатива за Германия“ и „Алиансът на Сара Вагенкнехт“ в Германия, които се представиха добре на регионалните избори в страната. Такива партии често се възползват от националистическите настроения и поддържат анти-европейска реторика, за да получат подкрепа, като умеят да превръщат външнополитически въпроси във вътрешни културни войни. Поради това за страните от ЕС е все по-трудно да запазят единството си по ключови външнополитически въпроси, включително Украйна, трябва да реши външнополитическите проблеми не само за да подобри позицията на Европа в световен мащаб, но и за да се опита да победи евроскептичните разкази и да демонстрира силата на един по-обединен ЕС.

Обсъждането на следващия дългосрочен бюджет на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка, все още не е започнало, а струпването на твърде много европейски приоритети може би надхвърля наличните ресурси. Но за да убеди света и собствените си граждани, че приема сериозно техните опасения, ЕС трябва да предприеме действия по тези непосредствени предизвикателства пред сигурността. Сега е моментът ЕС да покаже, че може да действа.