Самотни на границата: Сеута и провалът на европейската солидарност

Проблем

За около едно денонощие – между 30 и 31 юли – близо 60 000 мигранти преминаха от Мароко в испанския анклав Сеута, което претовари територията и извади наяве дълбоките разделения в рамките на ЕС.

Непосредствената причина за кризата не е ясна: мароканските власти все още не са дали официално обяснение, докато от испанска страна свързаха случилото се с решение на Върховния съд, което сложи край на практиката за автоматично връщане на мигранти, заловени при опит да преплуват до Сеута и Мелиля. Самият мащаб на преминаванията обаче подсказва, че Мароко умишлено е разхлабило граничния контрол, а моментът също поражда съмнения: кризата избухна само десет дни след визитата на испанския премиер Педро Санчес в Алжир – основния регионален съперник на Мароко – и обявяването на „нова фаза“ в отношенията между Испания и Алжир.

Реакцията в Европа беше необичайна. Вместо да демонстрира солидарност с държава членка под натиск на външната граница на ЕС, италианският премиер Джорджа Мелони не само хвърли вината върху миграционната политика на Санчес, но и настоя Испания да бъде временно извадена от Шенгенското пространство. Мадрид отвърна, като извика италианския посланик за обяснения и остро осъди „партийната демагогия“ на Рим.

Други европейски лидери също не проявиха особена съпричастност. Министърът на вътрешните работи на Финландия Мари Рантанен подкрепи италианската идея за временното отнемане на Шенгенския статут на Испания, а Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия, призова Европейската комисия да държи Санчес отговорен за „неуспеха“ да защити външната граница на ЕС. Междувременно, Франция засили контрола по границата си с Испания.  Прави впечатление, че към самото Мароко бяха отправени съвсем малко критики.

Решение

В непосредствен срок ЕС трябва ясно да застане зад Испания и да демонстрира солидарност. Европейските лидери трябва да възприемат целенасочения миграционен натиск срещу държава член като общ европейски проблем и като атака срещу целостта на външната граница на съюза. Публичното прехвърляне на вината върху държавата мишена намалява политическата цена на използването на миграцията като оръжие и насърчава подобно поведение.

Брюксел трябва ясно да заяви, че всяко използване на миграцията като форма на изнудване ще има последици за отношенията с целия Европейски съюз, а не само с Испания. Около две трети от износа на Мароко са насочени към държави от ЕС, който е и основният източник на чуждестранни инвестиции в страната. Затова Брюксел следва да е готов да спре преговорите за цялостно „надграждане“ на партньорството с Рабат, ако Мароко продължи да използва миграцията като средство за натиск.

Европа трябва да преразгледа и своята миграционна политика – ключов фактор в отношенията ѝ със страните от Северна Африка. При липса на общоевропейски подход тези отношения по подразбиране се свеждат до двустранни сделки, които оставят властите в Северна Африка с лоста за натиск в ръцете им. Докато Европа не промени методите си за поощрение, Рабат ще продължи да се възползва от тях.

Контекст

Испания от десетилетия управлява миграционните си отношения с Мароко на двустранно ниво, което постепенно превърна Мадрид в заложник на решенията на Рабат. Мароко нееднократно е използвало миграцията като политически инструмент, най-видимо през 2021 г., когато позволи на около 6 000 мигранти да влязат в Сеута само за един ден на фона на дипломатически спор за Западна Сахара.

На следващата година Испания се отказа от дългогодишната си позиция на неутралитет по въпроса за Западна Сахара, като подкрепи предложението на Мароко за „автономия“ на територията – промяна, която мнозина свързват именно с кризата от 2021 г.. По неофициална информация от тогавашни правителствени източници новото двустранно разбирателство е включвало ангажимент на Мароко да не повтаря подобен инцидент.

Днес Рабат изглежда особено уверено: страната се радва на твърда подкрепа както от Съединените щати, така и от Израел, а и двете държави напоследък проявяват все по-остро отношение към правителството на Санчес. Белият дом реагира на последната криза, като я представи като доказателство за „разрушителната философия“ на „крайнолевите и глобалистки политики, включително онези, които улесняват масовата миграция“.