Прекрачени червени линии: Нахлуването на Украйна в Русия 

На 6 август украинската армия навлезе в руския регион Курск. Оттогава украинските войски са установили контрол на над 1150 кв. км руска територия (към датата на публикуване на статията, 16 август 2024 г.). 

Този дързък ход се случи в момент, в който основното твърдение в западните политически, военни и експертни среди беше, че Украйна постепенно губи войната. Нямаше напредък от страна на съюзниците на Украйна по отношение на решенията, които биха могли да допринесат за по-положителна перспектива – например, да се позволи използването на западни оръжия за нанасяне на удари дълбоко в руска територия. Тази сдържаност се дължеше на страха от ескалация. Някои западни партньори предпочитаха да не предизвикват „червените линии“ на Владимир Путин, дори ако това поставяше Украйна в неизгодно положение. 

Говорителят на украинското външно министерство Хеорхий Тихи заяви, че целта на нахлуването е да се окаже натиск върху Путин да се възстанови „справедливият мир“. Но операцията вече донесе и стратегически и тактически ползи за Украйна и би трябвало да убеди Запада да се отърси от опасенията си за ескалация. 

Какво се случи до този момент 

С тази изненадваща маневра Украйна пое инициативата и разруши застоя на бойното поле. Само за няколко дни украинските сили завзеха повече територия, отколкото Русия успя да завладее за месеци. Това разкри уязвимостта на Русия и (за пореден път) червените линии на Путин започнаха да изглеждат като блъф. Прякото нападение срещу руска територия не предизвика ядрен отговор или значителна ескалация. Вместо това ръководството на Русия до голяма степен се опита да омаловажи нахлуването, като обяви антитерористична операция в няколко региона, но не наложи военно положение. Въпреки това войната видимо пристигна на руска земя, подкопавайки обещанията на Путин към народа му и потенциално отслабвайки неговата легитимност. 

Нахлуването вече е додало и тактически резултати. По-рано тази година успехът на Русия в откриването на нов фронт в източната част на Харковска област в Украйна започна с военно струпване от другата страна на близката граница. Заплахата за украинската област Суми от подобно струпване в Курск предполага, че Украйна може да спечели от принципа, че най-добрата защита е силното нападение. Нахлуването също така е отклонило руски войски от други фронтове в Украйна, включително Харковска и Херсонска област. Това пренасочване на войски вероятно ще продължи, тъй като Русия ще бъде принудена не само да защитава собствената си територия, но и да отделя допълнителни сили за опазване на границите си. Освен това, украински източници твърдят, че са заловили няколкостотин пленници. Това засилва възможностите на Украйна за освобождаване на украински военнопленници. 

Нова глава 

През последните няколко месеца руската армия постигна известни успехи в Източна Украйна и все още държи инициативата. Но през миналото лято, когато Русия беше принудена да прехвърли военноморските си сили извън Крим, Украйна сама пое инициативата в Черно море, а сега го направи отново в района на Курск. Това показва, че украинските лидери и сили са достатъчно креативни, за да водят ефективна асиметрична война срещу много по-голям враг. Всъщност нахлуването разкрива значителни слабости в руската отбрана, подкопавайки твърденията на Путин, че Русия е „непобедима“. Всичко това би трябвало да помогне за промяна на начина, по който Западът възприема войната – и на политиката му по отношение на предоставянето и използването на оръжия за дълбоки удари в Русия.