Предстоящата парализа на Европа

Въпреки че изборите за Европейски парламент оказаха много слабо влияние в Брюксел, резултатите от тях скоро ще преобърнат Европа. Да, опасенията за поемане на властта от крайната десница се оказаха преувеличени. Изборите доведоха по-скоро до леко побутване надясно, отколкото до сеизмична промяна. Въпреки че крайно десните партии завършиха на първо място в пет държави и на второ в четири други, последиците за висшите ръководни постове в ЕС са ограничени.

Дясноцентристката Европейска народна партия остава най-голямата парламентарна фракция. Със 189 места тя изпреварва крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ и Европейските консерватори и реформисти, които имат общо 141 места. Освен това лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите загуби по-малко места, отколкото мнозина очакваха, благодарение на силното представяне на френските, италианските и испанските социалдемократи.

На практика това е парламент, който не се различава много от своя предшественик. Трите основни проевропейски групи все още имат комфортно мнозинство. Всеки, който се надява на голямо сътресение в разпределението на висшите постове в блока – или на повторение на драмата от 2019 г., когато европейските лидери извадиха от шапката името на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия – вероятно ще остане разочарован.

Ако няма големи изненади, фон дер Лайен ще запази поста си, а трите мейнстрийм партии ще се обединят, за да заемат останалите постове. Бившият португалски министър-председател Антониу Коща и естонският министър-председател Кая Калас изглеждат сигурни кандидати за ролите съответно на председател на Европейския съвет и на първи дипломат на Европейския съюз.

Въпреки че изборите за Европейски парламент не доведоха до реални сътресения на ниво ЕС, вече имаме представа за политическото гниене в някои от най-влиятелните държави-членки на блока, най-вече Франция и Германия.

Но европейските избори са от второстепенно значение спрямо националните избори. Дори и да няма реални сътресения на ниво ЕС, вече имаме представа за политическото гниене в някои от най-влиятелните държави-членки на блока, най-вече Франция и Германия. Френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и техните съюзници претърпяха сериозни неуспехи и реагират по начини, които ще отслабят ЕС повече, отколкото който и да е резултат от изборите за Европейски парламент би могъл.

Отправям това предупреждение въпреки по-обещаващите резултати на други места. В Полша коалицията на министър-председателя Доналд Туск изтласка нелибералната партия „Право и справедливост“ (ПиС) на второ място за първи път от години (подобрение спрямо изборите в Полша през октомври, когато ПиС завърши на първо място, но не успя да състави правителство). В Унгария партията „Тиша“ на Петър Магяр постигна силен резултат. Във Финландия и Швеция основните партии се представиха много добре.

В Германия обаче всички партии от управляващата коалиция отчетоха по-нисък резултат от Християндемократическия съюз и крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Фразата, която сега обикаля в Берлин, е Kontaktschande, която се отнася до срам, породен от асоцииране. Социалдемократите, Зелените и Свободните демократи отговориха с кампания на взаимни обвинения, която допълнително ще затрудни и без това ограничената способност на непопулярната им коалиция да управлява преди ключовите избори в източната част на страната (крепост на АзГ) тази есен.

Още по-мрачна е картината във Франция. След като крайнодесният Национален сбор разби управляващия центристки алианс с почти 17 пункта на европейските избори, Макрон шокира всички, като свика предсрочни избори. Със склонността си към драматизъм Макрон може би се надяваше да си върне контрола върху разказа. Но по-вероятният резултат е безсрочна парламентарна безизходица и слабо правителство на малцинството от технократи или съжителство с дясно правителство, доминирано от Националния сбор, който е решен да унищожи центристкото наследство на Макрон.

Тези вътрешни резултати разкриват истинското значение на европейските избори. Заплашени от пренасочване на гласове, всяка от коалиционните партии в Германия вероятно ще засили основната си идеология. Съответните ядра на Зелените и Свободните демократи ще окажат натиск за по-радикални решения, което ще ги тласне в противоположни посоки по отношение на фискалната политика. Това вероятно ще означава германско вето върху решенията на ЕС относно миграцията и общите заеми за отбрана.

В същото време рисковата стратегия на Макрон е в навечерието на важни срещи като върха на НАТО, на европейските лидери, на преговорите за разширяване на ЕС и на президентските избори в САЩ през есента. И при двата изборни сценария грандиозните планове, които Макрон наскоро изложи в речта си в Сорбоната, вероятно ще бъдат осуетени. Ако Националният сбор състави правителство, Макрон ще продължи да ръководи външната и отбранителната политика, но ще бъде подкопаван от крайно десните си партньори.

Може би най-голямата жертва на тези избори ще бъде европейското единство по големите геополитически въпроси, пред които е изправен континентът. С войните, които бушуват в Украйна и Близкия изток, и Доналд Тръмп, който се бори за президентския пост в САЩ, е трудно да си представим по-лош момент за Европа да бъде без рулеви. С малко пространство за маневриране и изчерпан политически капитал, Макрон и Шолц не са в състояние да преведат Европа през тези кризи. Начинът, по който ще отговорят на предизвикателството, ще постави на изпитание европейското единство и ще определи бъдещето на блока.

И накрая, има още едни избори, които трябва да бъдат взети предвид. Въпреки че победителят в британските избори на 4 юли няма да получи места в Европейския парламент или в Европейския съвет, той може да се окаже ключът към обединяването на Европа за справяне с най-неотложните предизвикателства. Това означава, че всички погледи са насочени към лейбъристите, вероятния победител, и техния лидер Кийр Стармър.

Тази статия е публикувана за пръв път в Project Syndicate на 26 юни 2024 г.