Пределна точка: Защо ЕС не трябва да връща сирийски бежанци обратно

Проблемът

Скоро лидерите на ЕС обсъждаха увеличаването на броя на връщаните бежанци в Сирия на фона на засилващите се опасения относно миграцията. Това се случва след като осем държави членки настояват за преразглеждане на политиката на Европейския съюз към Сирия, която отхвърля ангажимент с президента Башар Асад, и защитава тезата, че Сирия не е безопасна за връщане. Дори Германия, дългогодишен двигател на твърдата позиция на ЕС по отношение на Сирия, говори за изпращане на бежанци обратно.

Въпреки това, макар че европейската политика се променя, ситуацията в Сирия остава основна пречка за промяна на настоящия подход. Неблагоприятните условия на сигурност в страната – основната причина, поради която сирийците не искат да се върнат у дома – правят невъзможно по-широкото насърчаване на безопасното завръщане. Има многобройни примери за сирийци, които са арестувани, мобилизирани в армията и убити при завръщането си. Тежките икономически условия в страната също са основен възпиращ фактор за завръщане.

Всеки ход за връщане на сирийци ще направи ЕС съучастник в хуманитарни и правни нарушения. Това ще накара сирийците да търсят нови мрежи за трафик, за да напуснат страната и да достигнат Европа. През изминалата година се увеличиха опитите за незаконно преминаване по море от Ливан до Кипър, като сирийците все още отчаяно се опитват да напуснат региона.

Решението

ЕС трябва да остане ангажиран с принципа, че връщането трябва да бъде „безопасно, доброволно и достойно“, но може да направи повече, за да подкрепи тези, които избират да се върнат, като броят им през 2023 г. достигна 38 000. Един от начините може да включва увеличаване на подкрепата в Сирия за подобряване на икономическите възможности. Това би означавало повече европейско финансиране за помощ за „ранно възстановяване“ и за предоставяне на основни услуги, за да се отговори по-добре на местните нужди. Това е свързано с предизвикателството да се преодолее грабителския режим на Асад, но все още има възможности да се направи повече. ЕС би могъл също така да прецени как освобождаването от санкции може да се използва за стимулиране на икономическото развитие на местните общности и частния сектор, като се има предвид, че западните санкции задълбочават икономическия срив. Подобряването на икономическите условия би могло да спомогне за насърчаване на повече доброволни завръщания.

В основата си обаче всяка перспектива за широкомащабно връщане зависи от решаването на проблема със средата за сигурност в страната. Като се има предвид умората на международната общност от кризата, това изисква по-смислена стратегия на ЕС, която да работи с партньори като арабските държави и ООН, но също така и да използва известна ангажираност с правителството на Асад, за да настоява за подобряване на условията. Асад не е показал голяма готовност да подкрепи завръщането, но на фона на задълбочаващия се икономически срив в страната ЕС би могъл да обмисли възможността за определяне на някои стимули, като например облекчаване на секторните санкции, ако бъдат приложени проверими механизми, гарантиращи защитата на завръщащите се лица.

И накрая, ЕС трябва да продължи да подкрепя съседните държави, които приемат милиони бежанци. Тъй като условията в региона се влошават, много от тях вероятно ще се опитат да предприемат рисковано пътуване до Европа, вместо да се върнат у дома. Тежкото положение на сирийците в Ливан е особено плашещо на фона на нарастващата местна враждебност и израелските нападения, но отговорът не трябва да бъде принудителна депортация.

Контекстът

Притокът на повече от 280 000 души от Ливан към Сирия в отговор на израелските нападения дава тласък на дебата, като някои европейски служители виждат в това знак, че Сирия е готова за още завръщания. Но макар че някои европейски държави вече признават части от Сирия за безопасни – позиция, която наскоро бе отхвърлена от Съда на Европейския съюз – липсата на дипломатически връзки с Дамаск означава, че връщането не се прилага.