Потърсете по-дълбоко*: Признаци на промяна на китайската стратегия спрямо европейските общества

Заместник-ректорът на Русенския университет в Северна България трябва да е била наистина горда, когато Huawei връчи стипендии на петима нейни студенти. Но те не са единствените. Китайската телекомуникационна компания ускорява своята стипендиантска програма в страната: от началото на схемата преди пет години в нея са участвали близо 500 души от почти всички български университети.

И все пак това е само един от аспектите на китайското присъствие в страната. Всъщност това конкретно усилие вероятно представлява само една част от цяла взаимоподкрепяща се екосистема от дейности. В нея участват множество участници, нива и групи.

Huawei изпълнява амбициозна програма за нови споразумения с висши учебни заведения. Тя оборудва университетите с лаборатории и подпомага технологичните центрове. На ниво училища и детски градини компанията предлага „цифрови класни стаи“ и STEM програми под марката „Smart Education“.

Без особени фанфари, сега Huawei продължава да разширява дейността и базата си от поддръжници. Тя излиза извън рамките на образованието: нейната инфраструктура е вградена в множество „интелигентни системи“ в цялата страна: градско видеонаблюдение, транспорт, енергетика, градска инфраструктура и управление на отпадъците. На министерско ниво Huawei подписа меморандуми за разбирателство за провеждане на програми за цифрови умения. Фирмата се впуска и в „подкрепа на дигиталното лидерство“ за жени, както в България, така и в цяла Европа.

Отдавна съществуват връзки между китайските власти и Българската социалистическа партия, но в по-широк план Китай засилва политическите си контакти с две важни партии, които понастоящем са в българското правителство. Китайските власти почти изцяло замениха софийския институт „Конфуций“ с активен и експанзивен китайски културен център. Културното присъствие на страната е навлязло и в детските градини чрез езикови курсове. В селското стопанство се изпълняват различни съвместни проекти за разработване на продукти от китайски и български фирми. В момента китайски компании навлизат в сектора на автомобилните части в страната след години на застой. А в една известна медия ежедневно се публикуват официални китайски новини. Освен това Пекин работи за сближаване с местните власти и общности: неотдавна посолството обяви, че ще открие „китайски културен кът“ в малкото градче Елин Пелин с население 6 849 души.

Свидетели сме на трансформация. Изглежда, че Китай преминава от стратегия с фокус върху елитите и ключовите участници към стратегия, целяща хоризонтално взаимодействие с все по-широк кръг субекти и участници. Пекин възприема подход, който допълва държавната стратегия с обществена такава.

Забележително е, че компанията прилага новия си подход на доста открита територия в Европа. В целия Европейски съюз успехът е неравномерен, когато става въпрос за противодействие на проникването на 5G, защита на критичната инфраструктура и прилагане на ключови разпоредби и мерки за предотвратяване на риска. Все още има нищожна цялостна прозрачност и информация за проникването на китайски доставчици в телекомуникационните мрежи на ЕС. Всъщност България изостава в изпълнението на ангажиментите, които е поела по отношение на 5G, както на равнище ЕС, така и в рамките на двустранното сътрудничество със САЩ. Откакто подписа меморандум за сигурността на 5G  „Чиста мрежа“ с Вашингтон, София е изпълнила много малка част от ангажиментите си.

Постоянната стратегическа амбивалентност на ЕС по отношение на Китай, неравномерното политическо внимание към въпроса и необвързващият характер на повечето от политиките му насърчават известна колебливост в реакциите. Ангажираността на САЩ за системно противодействие на тези рискове също е с пропуски. В рамките на България, Китай не заема видно място в дебатите за сигурността, отчасти поради политическата безизходица през последните четири години.

Естествено, онлайн пространството е бойно поле и тук също се наблюдават признаци на по-единни китайски действия. Данните, публикувани от фирмата за онлайн анализи Graphika, разкриват, че международният шум около китайската компания за изкуствен интелект DeepSeek не е предизвикал органична вълна от впечатлена аудитория. Анализът описва подробно процеса на координирано насаждане и усилване на наративи за предполагаемото господство на САЩ и Запада. Кампанията е осъществена от десетки акаунти в социалните медии X, Facebook, Instagram, Weibo и инфлуенсъри. По-ранен предшественик на подобен подход е кампанията за онлайн влияние в YouTube, проведена от китайски участници през 2023 г., подробно описана от Австралийския институт за стратегическа политика. Затова вероятно не е изненадващо, че първата вълна от ентусиазъм по отношение на DeepSeek напълно пренебрегна рисковете за сигурността, свързани с използването на приложението. И веднага след пускането му на пазара основателят на компанията се отправи на среща с министър-председателя Ли Цян, наред с други държавни представители. Поводът беше използван, за да се декларира за пореден път приоритетът, който властите отдават на развитието на изкуствения интелект. В рамките на няколко дни и трите големи китайски телекомуникационни оператора интегрираха модела на DeepSeek в своите услуги. Китайският лидер Си Дзинпин го изтъкна като символ на икономическото подмладяване на Китай.

Степента на това адаптиране на подхода към страни като България изисква допълнително внимание, включително по-задълбочен анализ, извършен на базата на по-голям набор от данни и в повече европейски страни. Нещата видимо се променят. Европейците трябва да следят внимателно за по-нататъшни промени в китайската държавна политика.

*бел. ред. – игра на думи от оригиналното заглавие „Seek Deeper“ и DeepSeek – китайска компания за изкуствен интелект (AI).