Посоката на силата: Стратегическият компас на Европейския съюз

Непрекъснато се повишава нуждата от адекватно управление на военни и граждански кризи в ЕС, но липсват необходимите средства и политическа воля за колективно действие

Image by Ian S
Also available in

Влошаването на сигурността в периферията на Европа през последното десетилетие повиши очакванията за приноса на Европейския съюз за предотвратяването на кризи, стабилизацията и укрепването на мира. За съжаление, развитието в тази посока за момента е минимално. Има подобрение в операционните структури и възможности на ЕС, но държавите членки не се възползват от това. Днес има много по-малко мисии и операции в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО) в сравнение с предишното десетилетие. След Лисабонския договор от 2009 г., управлението на кризи на ЕС е главно концентрирано в изграждане на по-голям капацитет и в обучение. Дори когато държавите членки гласуват в подкрепа на дадена мисия или операция в Европейския съвет, впоследствие не осигуряват необходимите за нея военни сили. 

Съществуват немалко възможности за различни операции. Един пример за такава възможност, изцяло влизаща в компетенции на ОПСО е мисията за предотвратяване на изземването на кораби в Ормузкия проток. Такава мисия в рамките на ОПСО обаче няма. Вместо това под френско управление коалиция от 8 страни-съмишленици се зае със задачата извън институционната рамка на ЕС и НАТО.

Неосъществената мисия в Ормузкия проток е само един пример от по-широката тенденция в европейската сигурност, а именно формирането на все повече коалиции между страни-съмишленици. Процесът на вземане на решения в ЕС често е тромав, защото изисква консенсус. Все по-често държавите членки, които виждат спешна нужда от действие по даден проблем, започват да оперират извън официалните структури на ОПСО. Франция играе главна роля в развитието на тази тенденция. Преобладаващото убеждение в Париж е, че мисията трябва да определя коалицията, а не обратното. Вместо да изчаква формирането на консенсус в ЕС, Франция предпочита да работи прагматично с европейски държави, които са „склонни и можещи“, включително Великобритания и Дания.

Брекзит, разбира се, също допълнително внесе хаус в европейската сигурност. Това е ясно подчертано в Интегрирания преглед на Обединеното кралство през 2021 г. „Глобална Великобритания“ предпочита да работи двустранно или многостранно с отделни държави-членки на ЕС и да не се съобразява с институционалните ограничения на Съюза.

Оказва се, че двете държави в Европа, които имат способността и готовността да се ангажират с военни операции, са загърбили операционните рамки на ЕС. Ако управлението на кризи на ЕС не е подкрепено от политическата воля на държавите членки и Съюзът следователно загуби способността си за колективно действие, все повече и повече държави членки ще поставят под въпрос участието си в ОПСО.

В хода на настоящия процес на размисъл в рамките на Стратегическия компас държавите членки трябва да обсъдят в какви видове мисии и операции наистина желаят да участват. Виждат ли бъдещето на управлението на кризи в ЕС като съсредоточено в обучението и оборудването на държави- партньори, докато реалните военни намеси се състоят извън рамките на Съюза? Или имат по-амбициозни планове? Трябва ли ЕС да играе роля в операции с висока интензивност или трябва да се концентрира върху задачи с по-ниска интензивност? В зависимост от отговорите на тези въпроси ЕС трябва да реорганизира своя подход към управлението на кризи, както и да дефинира своите стремежи за напред. Нищо не би било по-лошо за репутацията на Съюза от увеличаването на огромната пропаст между амбицията за това какво може да постигне той и реалните му постижения в сферата на отбраната. 

Германия изявява интерес от една силна ОПСО, която да включва и съществена военна оперативна способност. Берлин иска да заздрави ролята на ЕС в отбраната и се опасява, че създаването на по-малки формати от страни-съмишленици ще осуети тези усилия. От конституционна гледна точка Бундесверът има затруднения в това да участва в операции, водени от коалиции извън рамките на ЕС, НАТО или ООН. Следователно възникващата тенденция за провеждането на нарастващ брой такива операции оказва голям натиск върху съпротивляващия се Берлин.

Ако Германия и други държави членки искат да заздравят общото управление на кризи на ЕС и то да стане по-гъвкаво и амбициозно, трябва да обърнат внимание на следните три точки във формулирането на Стратегическия компас.  

На първо място, през 2020 г. немският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер предложи по време на Мюнхенската конференция за сигурността  държавите-членки на ЕС да разгледат прилагането на член 44 от Договора за Европейския съюз. Член 44 посочва, че Европейският съвет може да „възложи изпълнението на дадена задача на група държави-членки, които желаят и разполагат с необходимата способност за такава задача“. Съветът на ЕС ще продължава да взема единодушни решения по операциите от член 44 и те ще са поставени под надзора на Комитета по политика и сигурност (КПС), но ще бъде отворена възможност за по-бърза и гъвкава реакция от страна на Съюза. Член 44 не е магическо решение на проблема, но все пак би могъл да привлече държавите членки и да увеличи техния оперативен принос.

На второ място, ако Съюзът планира да преосмисли подхода си към партньорствата след Стратегическия компас, едно от неговите съображения трябва да бъде как да бъдат привлечени европейските страни извън Съюза, така че да участват в мисиите му чрез съществуващите механизми. В тази посока една от възможностите е да им бъде предоставян адекватен и ранен достъп до планови документи и да се насърчава тяхното участие в процесите на стратегическия преглед. Дори и сегашното британско правителство да не е заинтересовано от потенциално участие в такива мисии, това подлежи на промяна.  

На трето място, Съюзът трябва да работи върху това външни мултинационални формати да допълват и да се вписват в структурата на ЕС. Европейският съюз например би могъл да сплоти силите, участващи в операцията Такуба в Сахел и EUTM Мали, така че да работят по-ефективно. Със своите разузнавателни способности и техники за обучение, Такуба може да допълни и ефективно да допринесе в борбата на ЕС срещу тероризма.

В бъдеще европейците ще трябва много повече да разчитат едни на други в сферата на сигурността и ако ЕС ще бъде главната платформа за това, ще трябва да поработи върху своята гъвкавост, способност за бърза реакция и апел. 

Този текст е изготвен въз основа на дискусии в две работни срещи с участието на френски, полски и немски участници, организирани от Европейския съвет за външна политика и Германското федерално министерство на отбраната на 9 февруари и 12 февруари 2021 г.

The European Council on Foreign Relations does not take collective positions. ECFR publications only represent the views of its individual authors.