Посоката на Радев: какво може да очаква Европа от новата политическа конфигурация в България

Българските избиратели убедително възложиха властта на партията „Прогресивна България“ на Румен Радев. Радев неведнъж е изтъквал ползите от членството в ЕС, но европейците имат основание да бъдат предпазливи заради проруската му реторика

Policy alert
BULGARIA SOFIA PARLIAMENTARY ELECTIONS 19 04
Бившият български президент Румен Радев говори пред медиите пред централата на „Прогресивна България“ в София на 19 април 2026 г., в деня на парламентарните избори
Изображението е на Снимка: picture alliance / Hans Lucas | Daniel Yovkov
©
Също достъпен на
NPP Metaball Banner

Бъдещото правителство на България

Българските избиратели сложиха край на пет години политическа фрагментация, като убедително подкрепиха Румен Радев и неговата партия „Прогресивна България“, а той обеща да запази страната по нейния проевропейски път. В същото време Радев запазва правото си да критикува решения на ЕС, а някои негови предишни изказвания пораждат опасения, че Европа може да се изправя пред появата на нов лидер от типа на Виктор Орбан, с проруски уклон.

Радев спечели 44% от гласовете с антикорупционна платформа. Като се възползва и от протестите в България през декември 2025 г., той успя да убеди избирателите, че именно той, а не лидерите на протестите, ще демонтира утвърдения модел, свързван с премиера отпреди 2021 г. Бойко Борисов и санкционирания по „Магнитски“ ‚брокер‘ на влияние Делян Пеевски.

С позициите си срещу повишаването на цените, свързано с присъединяването на България към еврозоната, Радев също така улови широко разпространените икономически тревоги. Но сега Радев, който вероятно ще може да състави правителство самостоятелно, ще трябва да покаже резултати както у дома, така и в Европа. Избирателите имат високи очаквания новият лидер да се справи с корупцията и да стабилизира политическата система на България.

Радев и ЕС

В отношенията си с ЕС Радев ще бъде по-близо до словака Роберт Фицо, отколкото до наскоро отстранения унгарски премиер Орбан. Той е готов да критикува Европейската комисия, особено по отношение на енергийната ѝ политика и Зелената сделка, и ще заеме твърда позиция по въпросите на малцинствата в контекста на разширяването, като Северна Македония и Сърбия са показателни примери.

Но като цяло Радев едва ли ще се опитва да блокира големите решения на ЕС по Украйна или по други теми. Той също така ще трябва да покаже, че може ефективно да договаря и усвоява европейски средства, които са от ключово значение за българската икономика и за облекчаването на вътрешния натиск върху домакинствата.

Като бивш пилот от военновъздушните сили Радев вероятно ще постави акцент и върху модернизацията на армията и укрепването на отбранителните способности, особено в момент, когато Европа увеличава разходите си за отбрана. Проучванията на ЕСВП подсказват, че той може да има подкрепа за подобни мерки. Изпълнението на този дневен ред обаче ще изисква тясно сътрудничество с европейските партньори, особено за достъп до инструменти като заемите по Security Action for Europe (SAFE), както и с НАТО.

Именно тези тенденции вероятно ще очертаят началната фаза на управлението на Радев, но ако той се задържи на власт, ЕС трябва да има предвид, че българските институции са уязвими за овладяване и че победителят с по-сериозно мнозинство лесно може да се изкуши да използва това в собствена полза. Брюксел все пак разполага с инструменти, чрез които може да следи за опити на лидери да изграждат мрежи по модела на Орбан, чрез манипулиране на медиите и съдебната система.

Обвързването на Многогодишната финансова рамка (МФР) с върховенството на правото, дава на ЕС възможност да подкрепи реформа на българската съдебна система, да върне овладените държавни институции в служба на обществения интерес и да защити интересите на гражданите.

По-малко фрагментация, повече стабилност

Румен Радев спечели осмите избори в България от 2021 г. насам с антикорупционна и икономическа платформа. Новият парламент ще бъде по-слабо фрагментиран, а представителството на партиите, свързвани с Борисов, ще намалее значително. Новото мнозинство е знак за край на продължителната политическа фрагментация, която пречеше на съставянето на стабилни правителства в България.

Радев обаче не е нова политическа фигура. От 2017 г. насам той използваше българското президентство като платформа за пряка комуникация с гражданите, особено по време на кризи като ковид-19, войната в Украйна и енергийния шок. Важното е, че като президент той не беше принуден да взема трудни решения и затова като цяло оставаше изолиран от критики. Но като министър-председател Радев ще трябва да заема позиции по всекидневни политически въпроси, а във времена на икономически затруднения това неизбежно ще ерозира популярността му.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.