Подгответе се за най-лошото: Четири сценария за Украйна при Тръмп 2.0 

Изминаха повече от 1000 дни от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и началото на най-интензивните бойни действия на европейския континент след края на Втората световна война. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да сложи край на всичко това в рамките на „24 часа“. Но траекторията на конфликта зависи от сложното взаимодействие на няколко фактора. Начинът, по който новата американска администрация оформя тези фактори, ще изиграе важна роля в опита ѝ да спре конфликта, и може както да помогне, така и да попречи на борбата на Украйна.   

• Западната подкрепа за Украйна. Финансовата и военната помощ на Запада е от решаващо значение за това Украйна да устои на почти тригодишната руска агресия. Въпреки това западните партньори на Украйна също бяха критикувани, че правят „достатъчно, за да не загубят, но не достатъчно, за да спечелят“. Анализатори, близки до екипа на Тръмп, твърдят, че военната помощ за Украйна ще продължи, ако Киев е готов да започне преговори, което вероятно ще намали влиянието на Путин на масата за преговори. Тръмп може да се стреми и към по-тясно участие в производството на отбранителни продукти в Украйна, ако то е изгодно за американските компании, или по-скоро на американска територия.  

• Руската икономика. Руската военна икономика се оказа сравнително устойчива. Това до голяма степен се дължи на значителния размер на резервните средства, натрупани през годините на печеливш износ на нефт и газ и заобикаляне на санкциите. Въпреки това неотдавнашният кръг от американски санкции, насочени срещу руската Газпромбанк, нарани рублата и скоро може да се появят нови рани. Резервите намаляват, а новият комисар по енергетиката на ЕС планира да прекрати всякаква зависимост от руския газ преди 2027 г. Администрацията на Тръмп може да разреши увеличен износ за нови проекти за втечнен природен газ и петролни сондажи, което потенциално може да доведе до спад на световните цени, а това допълнително да намали приходите за руския бюджет. Новият президент на САЩ може също така да разшири вторичните санкции (въпреки че това далеч не е потвърдено).   

• Ефективността на подривните действия на Русия срещу Запада. Руската пропаганда, кампаниите за дезинформация, хибридната война и други „активни мерки“ в стила на КГБ сеят съмнения в западните политики, настройват големи социални групи в отделни държави една срещу друга и нарушават единството на западните съюзи. Тръмп няма да иска да изглежда слаб или наивен пред Путин, но редиците на републиканците му се различават значително по въпроса как да реагират на подобна агресия. Ако се съди по първия му мандат, отговорът на САЩ едва ли ще бъде ефективен, още повече че досегашните меки изказвания на Тръмп по отношение на Владимир Путин могат да подкопаят всякакви постижения в това отношение.       

Тези фактори могат да се комбинират по различни начини през следващите месеци и години. Вероятно е обаче те да доведат до един от четирите сценария, изложени по-долу. Сценариите нямат за цел да бъдат прогнози, а разсъждения, които улесняват планирането и координацията между европейските партньори на Украйна. При всички сценарии Западът няма да признае правата на Русия върху Крим и окупираните територии в четирите украински области (Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска), независимо от включването им в руската конституция.   

Първи сценарий: „Замразяване“ на конфликта с незначителни промени в текущата фронтова линия 

И руските, и украинските лидери призовават за мир. Въпреки това няма намек, че те ще се откажат от целите си, особено като се има предвид, че „мир“ е силно оспорвано понятие. Кремъл смята Кримския полуостров и четири украински области за част от Руската федерация, не приема възможността за членство на Украйна в НАТО и ЕС и се стреми да установи марионетен режим в Киев. Украйна се стреми да запази своята независимост и суверенитет, да възстанови териториалната си цялост и да осигури справедлив и траен мир. И двете страни изглежда вярват, че военните средства ще им позволят да се позиционират по-добре преди евентуално споразумение за прекратяване на огъня и преговори за „мирен план“.  

Следователно този сценарий изглежда малко вероятен в краткосрочен план. Но например Тръмп може да се опита да постави незабавното прекратяване на бойните действия като условие за подкрепа на кандидатурата на Украйна за членство в НАТО или като обещание за значителни инвестиции във възстановяването на Украйна. Ако това се съчетае с относително стабилна руска икономика, общо намаляване на военната помощ за Украйна, поне частичен успех в подривната дейност на Русия и ясни признаци на умора в украинското общество, подобен замразен конфликт би могъл да се окаже на дневен ред.   

Въпросът за гаранциите за сигурност е от ключово значение при този сценарий. Малко вероятно е НАТО скоро да постигне консенсус за приемането на Украйна в алианса или пък Тръмп да предостави гаранции за сигурността на Украйна, подобни на тези за Япония и Южна Корея. Следователно замразяването на конфликта едва ли ще продължи дълго и военните действия могат да се възобновят с предимство за Русия, която е възстановила военния си капацитет. 

Втори сценарий: Продължаваща „война на изтощение“ с боеве с променлива интензивност 

Сраженията ще продължат, ако Тръмп не успее да убеди Путин и президента на Украйна Володимир Зеленски да приемат условията на примирието. Но този сценарий ще изисква също така руската икономика да е достатъчно силна, за да продължи да поддържа военните операции, западната военна помощ за Украйна да остане значителна и само частичен успех на подривната дейност на Русия срещу Запада. По същество това е обичайното положение. 

Трети сценарий: Украинска „победа“ след една до три години 

Този сценарий изисква ефективно прилагане на санкциите и отслабена руска икономика. Той ще изисква също така западните партньори на Украйна да увеличат военната си помощ, както и свеждане до минимум на руското влияние в западните държави и съюзи и допълнителна военна мобилизация в Украйна. Осъществяването на този сценарий изисква координирани и последователни действия от страна на Запада.    

Четвърти сценарий: Руска „победа“ 

Четвъртият „най-лош сценарий“ – да се позволи на Путин да постигне целите си в Украйна – не може да бъде напълно изключен. Това би включвало перфектната буря от намаляване на западната военна подкрепа, частична отмяна на американските санкции и общо подобрение на руската икономика, както и по-нататъшен успех на руската тактика за подривна дейност в западните страни.   

Осъществяването му ще нанесе сериозен удар не само върху Украйна и европейската сигурност, но и върху глобалната структура за сигурност. Европейските партньори на Украйна знаят, че дори частичен успех на Русия във войната ще подкопае глобалния ред. Ако Путин постигне целите си в Украйна, дори частично, Русия ще засили подривните си действия в целия западен свят и не е изключена военна агресия срещу европейска страна – членка на НАТО. 

Европейският отговор 

Както наскоро изтъкнаха моите колеги от ЕСВП, европейците трябва първо да определят собствените си цели, когато подкрепят Украйна във втората ера на Тръмп. След това те трябва да се подготвят за това как техният американски съюзник ще разработи свой собствен подход към Украйна, как политиките на САЩ ще повлияят на хода на войната и до какви сценарии могат да доведат те.   

Целта на 47-ия президент на САЩ е ясна – да сложи край на войната, но конкретните политики все още не са обявени. Европейците трябва спешно да формулират общ подход и активно да се стремят към съгласуване на възгледите за НАТО, европейската и глобалната сигурност между двете страни на северния Атлантически океан. Това включва увеличаване на разходите за отбрана, много по-тясна координация на развитието на европейските отбранителни способности, включително развитието на отбранителната технологична и индустриална база, и готовност да се компенсира всяко намаляване или забавяне на американската военна помощ за Украйна. Необходимо е да се представят предложения за по-тясно и по-прозрачно взаимодействие между отбранителните индустрии на Европа и САЩ. Целта за разходи за отбрана от 2 % от БВП вече не отговаря на новата реалност. Новата обща цел трябва да бъде 2,5 %, а може би дори 3 % от БВП. Необходима е и по-голяма прозрачност на помощта, предоставяна на Украйна, евентуално чрез финансов показател, например процент от БВП, като се увеличат европейските усилия за координиране на тази помощ. 

Европейците и техните украински партньори разполагат с малко време до 20 януари, за да се подготвят адекватно. Но като проявят активност, европейските лидери могат да формулират по-амбициозна отбранителна политика и да създадат обща основа за преодоляване на участието на САЩ в европейската сигурност, отбраната и подкрепата за Украйна.