Падането на Асад: Европейците могат да помогнат за изграждането на нова Сирия 

Проблемът 

Тринадесет години след избухването на гражданската война в Сирия – конфликт, в който загинаха 500 000 души и който доведе до шест милиона бежанци, бруталното управление на сирийския диктатор Башар ал-Асад приключи. В събота вечерта Асад напусна страната, а бунтовниците нахлуха в Дамаск в смайващо превземане на властта, което се случи само за десет дни. 

Европейските правителства посрещнаха развитието на ситуацията с радостен шок, но и с дълбока несигурност за бъдещето. Вече има опасения относно ислямисткия характер на Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ) – бившата групировка на Ал Кайда, която ръководи бунтовническото движение; от засилване на хаоса, насилието и фрагментацията в условията на евентуален оспорван преход; както и от конфликта между Турция и сирийските кюрди, който дава на ИДИЛ нова благоприятна почва. 

Решението 

Но дори и да се фокусират върху тези рискове, европейците трябва да се съсредоточат върху възможността, която предоставя краят на Асад, и да признаят, че основният двигател на нестабилността, бруталното насилие и бежанските потоци от Сирия е напуснал сцената. 

Европейските правителства трябва да разглеждат случващото се в Сирия – ключова средиземноморска държава, като основен стратегически интерес и да насочат политическото си внимание и ресурси към приобщаващ, ръководен от сирийците преход, със споделяне на властта и по-широки реформи. Това е единственият надежден път към гарантиране на европейските интереси, независимо дали става въпрос за регионална стабилност и предотвратяване на нови конфликти и тероризъм; за даване на възможност на милиони сирийци най-накрая да се завърнат по домовете си; или за трайно отслабване на неприятелското регионално влияние на външни сили като Русия. 

Но най-голямата надежда на Европа сега трябва да са самите сирийци. Много от тях копнеят за стабилизиращ преход, тъй като са осъзнали за себе си високата цена на продължаващия конфликт. ХТШ е ясен пример за това, макар че трябва да бъде внимателно проверена. ХТШ смекчи идеологическата си позиция, прекъсна връзката си с Ал Кайда и първоначално се ангажира с приобщаващ процес, който защитава правата на всички сирийци, както се вижда от успокояващите послания към малцинствата в страната. Тя също така побърза да защити държавните институции, включително като запази на поста последния министър-председател на Асад – Мохамед Гази ал-Джалали, за да предотврати изпадането на страната в нов хаос. 

От своя страна, европейските държави трябва да подходят към ситуацията с предпазливост и умереност. Могат да започнат с подкрепа за перспективата за възобновяване на подкрепяния от ООН процес, който може да се окаже единственото средство за обединяване на различните вътрешни и външни участници в тази плетора от участници. Европейците биха могли да засилят сътрудничеството с Турция, която има влияние върху бунтовниците, за да настояват за всеобхватен подход. Това би означавало да се предостави политически път на сирийските кюрди към интеграция в новите държавни структури. Тези структури трябва да отговарят на нуждите на кюрдите, както и на опасенията на Турция относно кюрдската автономия. 

Европейците могат да се опитат да насърчат продължаването на умереността на ХТШ, включително чрез директен диалог и освобождаване от санкции, ако групата подкрепи приобщаващ подход. 

И накрая, европейците могат да предоставят по-незабавна хуманитарна и икономическа подкрепа, включително чрез бързо премахване на секторните санкции. Те трябва да бъдат предпазливи да не хвърлят пари в решаването на проблема, тъй като това може да доведе до създаването на нова военна икономика и конфликти, но трябва да отправят значително предложение за намерение – например, подкрепа за възстановяване, ако може да бъде осигурен приобщаващ политически преход. 

Контекстът 

На фона на опасенията, че настъплението на бунтовниците ще разпали отново гражданската война в Сирия, падането на режима беше много по-бързо и по-малко кърваво, отколкото някой можеше да си представи, особено предвид убеждението, че Русия и Иран ще продължат да подкрепят Асад. Но продължаващото отслабване на неговия режим в крайна сметка го направи безпомощен. 

Турция, която подкрепяше бунтовниците, изглежда също е постигнала споразумение с Москва, Техеран и други арабски държави – подпомогната от опозицията – да спрат подкрепата си за режима и да се съгласят с отстраняването на Асад.