Обратно на бойното поле: Нова глава от гражданската война в Сирия

Проблемът

Ако бяхте мигнали, щяхте да я пропуснете. Такава беше скоростта на изненадващата военна кампания, започната от сирийските бунтовници миналия уикенд. След като силите на режима се стопиха, бунтовниците върнаха фронтовите линии в страната до тези, които за последно бяха наблюдавани през 2016 г. За първи път те превзеха изцяло втория град в страната Алепо и отново разпалиха гражданската война, която до голяма степен беше овладяна в полза на режима.

Много хора в Сирия приветстваха драматичния развой на събитията с надеждата, че моментът за разплата с режима най-накрая е настъпил. Но би било прибързано да отписваме режима. Сирийският диктатор Башар Асад, който отдавна отказва всякакви преговори, няма да приеме загубата на Алепо, а бунтовниците няма да искат да се откажат от тази победа. Макар че няма особени изгледи Асад да си върне Алепо в близко бъдеще, той се мобилизира и вероятно ще отприщи нови опустошения срещу бунтовниците с подкрепата на руските въздушни удари и подкрепяните от Иран сили. Това е тревожна перспектива за онези, които помнят ужасяващата първа битка за Алепо, завършила с отстъплението на бунтовниците през 2016 г. Вероятно предстои дълга и жестока борба, която ще влоши хуманитарната криза в Сирия и регионалната нестабилност. За мнозина в Сирия и в международен план тревога предизвиква и Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ), бившият клон на Ал Кайда, който оглави бунтовническата кампания. Макар че ХТШ се отказа от транснационалните си джихадистки амбиции – отчасти за да се опита да получи подкрепата на Запада – тя остава твърдолинейна консервативна групировка. Тя полага усилия да успокои малцинствата в Алепо, но са мнозина тези, които се съмняват в подобен ангажимент. Сред тях са и кюрдите, които се опасяват от амбицията на Турция да използва своя съюзник ХТШ, за да ликвидира кюрдските позиции – борба, която може да даде и пространство на „Ислямска държава“ в Сирия да се прегрупира.

Решение

На този етап има повече въпроси, отколкото отговори. Много ще зависи от това как ще се развият бойните действия през следващите дни. Европейците с право са съсредоточени върху необходимостта да се отговори на политическите стремежи на сирийския народ, без които няма да има истинска стабилност, но трябва да съсредоточат усилията си върху две непосредствени цели:

1. Защита на цивилното население и предотвратяване на завръщането към пълното насилие на гражданската война, което ще предизвика и нови бежански потоци. Русия, арабските държави и дори Иран водят интензивна дипломация, за да се опитат да договорят сирийско-турско споразумение за ограничаване на бойните действия. Макар че бунтовническата инерция отчасти изтръгна лостовете за контрол от външни ръце, европейците трябва да подкрепят тези усилия, за да предотвратят по-нататъшна ескалация.
2. Осигуряване на умерена позиция на ХТШ. Докато групировката продължава да бъде подложена на санкции, европейците трябва да се ангажират, като използват както моркови, така и тояги, включително чрез помощ и санкции, за да осигурят позиция, която защитава правата на сирийците и не позволява на северната част на страната да се превърне в ново място за размножаване на заплахи за сигурността. Европейците имат силен интерес да окажат натиск върху ХТШ да не атакува кюрдите – основният партньор на Запада в борбата с ИДИЛ.

Контекст

Сривът на силите за сигурност на Асад бе предизвикан от структурните слабости на режима, изострени от нежеланието му да направи компромис и да отговори на нуждите на населението. Съобщава се, че Турция е подкрепила настъплението на бунтовниците, за да окаже натиск върху Асад да започне преговори за статута на северната част на страната и да позволи на сирийските бежанци в Турция да се завърнат – преговори, които Дамаск отхвърли при липса на пълно турско отстъпление.

Сирия е централно бойно поле в по-широката регионална война, като военната кампания на Израел срещу Иран включва интензивни удари в Сирия. Иранските неуспехи, допълнени от фокуса на Русия върху Украйна, означаваха, че ключовите съюзници на Асад не са в състояние да предоставят незабавна подкрепа за отблъскване на настъплението на бунтовниците. Забележително е обаче, че повечето арабски държави сега застават зад Асад, а не зад бунтовниците.