Нови протагонисти: Защо бъдещето на ЕС ще се реши в Централна Европа

Както австрийските дипломати Емил Брикс и Ерхард Бусек пишат в Central Europe Revisited, „бъдещето на Европа зависи от Централна Европа“. Те подчертават, че Европейският съюз трябва да вземе предвид „централноевропейските традиции и инициативи, а не само идващите от Брюксел, Париж или Берлин, както е сега“. Според тях, ако ЕС продължи да се развива единствено около каролингското си „ядро“, това ще сложи край на европейския „проект за мир и просперитет“.

Войната в Украйна потвърди думите на Брикс и Бусек. Но фактът, че бъдещето на Европа сега наистина се решава в нейния център, също е свързан със съдбата на ЕС, която зависи от фундаментален политически спор.

На 1 януари 2025 г. Унгария, под ръководството на президента Виктор Орбан, предаде председателството на Съвета на ЕС на Полша и министър-председателя Доналд Туск. Двамата лидери вече влизат в сблъсък, превръщайки Европа в своя политическа арена — Орбан и Туск символизират конкуриращи се ценности, интереси и подходи в борбата за сърцето на континента. С председателството на Полша този сблъсък набира нова инерция.

Конкуриращи се визии

Туск е известен със своята привързаност към максимата на бившия германски канцлер Хелмут Шмит: „Този, който има визии, трябва да отиде на лекар.“ Орбан, от друга страна, е известен критик и потенциален разрушител на ЕС. Въпреки това оригиналните идеи зад Европа – тези на Жак Делор или Йошка Фишер – отдавна са неустойчиви, засенчени от години на непрекъснати кризи. Френският президент Еманюел Макрон, последният бастион на амбициозните планове за Европа, е затънал в политическа криза без видим край. Германия също е застрашена от вътрешни проблеми, които могат да доведат до по-интровертен подход на следващото правителство.

Времето на Централна Европа дойде.

Въпреки това, клишираната теза, че центърът на тежестта на ЕС се измества на изток поради промяна в глобалните силови структури, носи белези на централноевропейска мегаломания: Централна Европа (от англ. Mitteleuropa ) всъщност не държи юздите на ЕС. По-скоро завръщането на Mitteleuropa, символизирано от съперничеството между Туск и Орбан, се дължи основно на екзистенциалния характер на кризите, които се развиват в тази част на континента. И двамата политици са ключови действащи лица: спорните проблеми са два – битката за демокрацията в ЕС и подходът към войната в Украйна.

Защита на либералната демокрация

Визионерите на европейската интеграция – Делор и Фишер, но също така Хелмут Кол и Франсоа Митеран – формулираха своите проекти в епоха на „позволяващ консенсус“ и с увереност в неоспоримата либерално-демократична основа на ЕС.

Днес и двете предположения са остарели: настоящата крехкост на демократичния ред е ключовият урок от последните години в Централна Европа, който се разпростира из целия ЕС. „Защитата на нашите либерални демокрации е нашият първи, втори и трети дълг,“ заяви Туск през 2018 г. Това остава негов основен аргумент: ако про-демократичните партии не успеят по-добре да адресират страховете на гражданите, че миграцията, зелената трансформация или глобализацията ще разрушат начина им на живот, те ще предадат властта на враговете на демокрацията и ЕС.

Затова прагматичният подход на Туск към ЕС включва, наред с други неща, поясняването, че Съюзът не е цел сам по себе си. Неговите политики и решения не трябва да замъгляват основната му цел – защита на демократичния ред, без който той също не може да оцелее. Втвърдяването на тона на Туск по отношение на миграцията, включително с възможността за временно спиране на правото на убежище, е пример за такъв подход.

Докато Туск иска ЕС, който защитава либералната демокрация, Орбан използва Съюза, за да изгради автократичен модел на управление: „От дълго време не съм виждал такава добра възможност националните, консервативни, суверенни и християнски сили да станат доминиращи в Европейския съюз,“ каза той през март 2024 г. Макар резултатите от изборите за Европейски парламент през 2024 г. да не изпълниха напълно надеждите на Орбан, преизбирането на Доналд Тръмп ще засили крайната десница в Европа. Орбан вече се позиционира като основния посредник на Америка на континента.

Следващият ход на Орбан

Слоганите на Орбан за суверенитет и консерватизъм подкрепят визия за ЕС, която е противоположна на тази на Туск и неговите принципи за демокрация и единство. Унгарският лидер иска блок, който да дава свобода на подобни автократи да формират вътрешния ред в своите държави, както и отношенията им със света.

Орбан залага на „Европа а ла карт“. Той не крие амбицията си за цялостна трансформация на ЕС, заявявайки: „Унгария не е член на ЕС заради това, което е, а заради това, което може да бъде.“

През юли, в реч в Бъйле Тушнад, Орбан описа съюза на своите мечти. Не е случайно, че Полша беше мишена на критиката му: Полша, заедно с Лондон, Киев и скандинавските страни, според него, създава нов властови център в Европа, който замества оста Берлин-Париж. Орбан вярва, че със Запада е свършено като общност от ценности и политически модел и че неизбежният възход на азиатската икономическа мощ прави Китай и Турция – а той говори с възхищение за „издръжливостта“ на Русия – както модели за подражание, така и незаменими дипломатически партньори.

От друга страна, въпреки че Орбан се представя като най-добрия приятел на Тръмп, неговият план за сближаване с Китай и Русия (включително за сметка на Украйна) е предложение към европейците за епоха без, или с по-малко, Америка. През целия следвоенен период САЩ подкрепяха европейското обединение – както на практика, така и идеологически. В тяхно отсъствие Орбан и поддръжниците му ще се стремят да променят ЕС според своите цели.

Да оцелееш

Задачата на Туск е не само да защити единството на ЕС, но и, което е по-важно, да предотврати отклонението от основните му ценности и мисия. Сега на карта не стои въпросът дали ЕС ще остане единен на всяка цена, а дали изобщо ще оцелее. Вече не става дума за популяризиране на европейските ценности, а за защита на демокрацията и върховенството на закона срещу заплахи като тези, наблюдавани в последните избори в Грузия, Молдова и Румъния.

В Украйна се решава бъдещето на европейската сигурност; подходите на Орбан и Туск се сблъскват като тектонски плочи. „Сигурност, Европо!“ е мотото на полското председателство на Съвета на ЕС, в което подкрепата за Украйна заема централно място. Туск иска да укрепи отбраната на ЕС чрез създаване на нов фонд, който да финансира общи обществени поръчки и дългосрочна военна помощ за Киев.

Междувременно Унгария дори блокира Европейския механизъм за мир – малък фонд на ЕС, използван за военната помощ за Украйна. Докато Туск говори за „предвоенна ера“ и предупреждава за руската агресия, Орбан вярва, че противопоставянето на Русия е „вредно и обречено на провал.“ Той се надява да подпомогне сключването на сделка с Москва за сметка на суверенитета на Украйна и сигурността на Европа. Поклоненията му пред руския президент Владимир Путин намират подкрепа, особено в Централна Европа: словашкият лидер Роберт Фицо и вероятният бъдещ канцлер на Австрия Херберт Кикъл са готови да го последват – и да се противопоставят на съвсем различното послание на Туск.

Духът на времето

Очакванията към Туск днес изглеждат огромни – както за него, така и за Полша. Туск формира своя подход към Европа на фона на множество кризи (финансовата, миграционната и Брекзит), които изместиха фокуса му към прагматизъм в настоящето, вместо към разработване на дългосрочни стратегии. Фокусът върху борбата за демокрация го прави предпазлив по отношение на проектите на ЕС и предпочита тактиката пред амбициите. Тази позиция добре отразява духа на времето, но може да не е достатъчна в битката, която очаква ЕС при Тръмп.

От друга страна, последните инициативи на Туск за съвместно финансиране на европейската отбрана, както и дипломатическата офанзива за координация на политиката на ЕС спрямо САЩ и Украйна, дават надежда, че той ще преодолее своите задръжки. Няколко пъти в историята на Европа решенията са се вземали в Централна Европа. Но от 1989 г. насам това е първият път, в който регионът може значително да повлияе на курса ѝ. Или ще настъпи ерата на Туск, или тази на Орбан – друг път не се вижда.