Краят на ерата Меркел: време е да преразгледаме меркелизма

За да разберем какви са оценките и очакванията на европейците от германските избори, Европейският съвет по външна политика (ECFR) проведе проучване на общественото мнение в 12 страни членки на ЕС, сред които и България (с Алфа Рисърч)

Angela Merkel

Въпреки активността на българския демократичен процес напоследък и задаващите се трети поред парламентарни избори в рамките на една година, големите въпросителни в Европа са свързани с едни други избори – тези за германския Бундестаг. На 26 септември ще настъпи официално и краят на ерата Меркел. 

Проучването на ЕСВП показа, че европейците гледат на Германия като на интегрираща, проевропейска сила. Политическият стил на Меркел, основан на умело балансиране между различни интереси с цел намиране на компромиси, които удовлетворяват всички участващи страни, изглежда е имал успех. На хипотетичен въпрос за кого биха гласували като „президент на ЕС“, ако Меркел и Макрон бяха единствените кандидати, значителни мнозинства във всички страни (включително Франция) сочат канцлера. 

Управлението на Меркел намали страха на съседите от господството на Германия. Днес само 10% от анкетираните смятат, че да има германец начело на Европейската комисия е нещо лошо, докато 27% от мненията са позитивни. България изпъква тук като втората страна в ЕС (с 37%) след Испания (38%) с най-високо доверие към германския председател на ЕК. 

Значителен брой европейци се доверяват на Берлин да ръководи ЕС. Тази тенденция се забелязва дори в страни, които традиционно критикуват германския икономически модел, основан на износа. И макар че страната ни не е част от еврозоната, българите имат много високо доверие в икономическото лидерство на Германия – 44%, сред най-високите стойности в Европа след Унгария, Испания, Португалия и Нидерландия.

Economic policy is the main area in which Europeans trust Germany to defend their interests.
Процент на хората, отговорили, че имат доверие на Германия като защитник на европейските интереси в сферата "Икономически/финансови въпроси" 

В биографичната книга за Меркел „Непреклонната“ Матю Квортръп обяснява успеха на Меркел със стремежа на германците към стабилност, сигурност и икономически просперитет. „Те искат това и тя им го дава“, обобщава Квортръп. 

Но за мнозинството европейци Меркел е преди всичко канцлер на европейската интеграция, тя се радва на особено голямо доверие сред онези, които се чувстват най-силно привързани към европейския проект и ценности.

Тук оценката на българите се различава: единствено сред привържениците на ГЕРБ Меркел е защитник на демокрацията, докато гласуващите за останалите партии са по-скоро скептични, което сваля значително българската подкрепа по този критерий. И това не е чудно. След повече от десетилетие на снимки с Бойко Борисов, станал известен и отвъд границите на България с чекмеджета с пачки и кюлчета, опората, която Меркел и ЕНП му даваха, започна да изглежда ненамясто. 

Протестите пред германското посолство миналото лято показаха, че в България нарасна нетърпимостта към политиката на затваряне на очи към безобразията на София. Аргументът, че България все пак е по-различна от Унгария и Полша и трябва да е отсам разделителната линия, загуби легитимност.

Europeans trust Germany to play a strong role in standing up for democratic values.
Процент на хората, отговорили, че имат доверие на Германия като защитник на европейските интереси в сферата "Закрила на демокрацията и човешките права"

Затова просто продължение на меркелизма след изборите на 26 септември не би било достатъчно, за да оправдае очакванията на европейците.

Това е парадоксът на наследството на Меркел: за да изпълни ролята на благосклонния лидер на ЕС, Берлин ще трябва да преразгледа онези принципи на меркелизма, които накараха европейците да възлагат надеждите си на Германия. Наред с недопускането на непреодолимо разделение в ЕС - големият приоритет и постижение на Меркел - Германия ще трябва да води борбата срещу двете най-опасни заплахи, с които ЕС ще се сблъска през следващите години. 

И първата заплаха е именно в нарушаването на върховенството на правото в ЕС.Тук стратегията за деескалация или избягване на конфликти на Меркел се обърна срещу нея, а кризата нарасна. ЕС не може да оцелее без общи стандарти за независимост на съдебната власт, зачитане на ценностите и признаване на Съда на ЕС като върховен арбитър. Точно тези основни правила днес са атакувани в редица страни от Централна и източна Европа. В ерата след Меркел Германия ще трябва да стане много по-ясен защитник на европейските ценности и принципи срещу автократите.

Вече не е възможно и двете страни да бъдат доволни. И опитът за такъв „баланс“ би бил пагубен за европейския проект. 

Втората заплаха, която може да надживее меркелизма, е тази на геополитическата маргинализация на ЕС. В много отношения меркелизмът (който често идваше с меркантилизма) беше възможен само защото САЩ осигуриха лидерство на Запада и мултилатерализмът, основан на правила, изглеждаше устойчив. С навлизането на света в „епоха на мир“ това вече не е така. И напускането на Меркел е символ на тази историческа промяна в западния съюз. 

Дълго време в ерата на Меркел изглеждаше, че ЕС си е взел геополитическа „отпуска“ от историята. Но той приключи. Дневният ред на ЕС ще се оформя все повече от външни фактори като промените на климата, технологичната конкуренция, сигурността и миграцията.

Както обаче показва проучването на ЕСВП, що се отнася до геополитиката, доверието на европейците в Германия е много ограничено. А вярата на българите в способността на Германия да управлява добре отношенията с Китай, например, е минимална (7%). Това за съжаление не се дължи на знания за търговските германо-китайски дилеми, а в екзотичната геополитическа ориентация на българите, които смятат, че Китай и Русия трябва да са близък съюзник или предпочитан партньор.

В сложната многополоюсна среда е ясно, че ако Германия след Меркел иска да е истинска европейска сила, тя ще трябва да напусне зоната си на комфорт в области, в които нито е искала да води, нито е имала самочувствие да го направи в ерата на Меркел. Както става ясно от проучването, германците не са готови да отговорят на очакванията на останалите европейци в сферата на отбраната и излизането от икономическата криза. Но за да е успешен ЕС на глобалната сцена, новото германско правителство ще трябва да предложи на своите европейски партньори ясни идеи за ролята и позициите на ЕС във все по-конкурентна среда. 

Берлин ще трябва да демонстрира по-ясно отпреди, че вижда отношенията с Китай и Русия в светлината на европейските, а не предимно на германските интереси, да зададе тона на нов атлантизъм със силна европейска перспектива. Това би бил най-добрият начин да се гарантира, че наследството на Меркел ще надживее меркелизма.

Germans have less confidence than other Europeans in Berlin's capacity to provide European leadership.
Доверието на гражданите от 11 страни на ЕС спрямо Германия според следните теми: Отбрана и сигурност; Икономически/финансови въпроси; Отношения с Китай; Отношения с Русия; Отношения със САЩ; Демокрация и човешки права; Нито едно от изброените. 

Този анализ беше публикуван за първи път в Boulevard Bulgaria на 14 септември 2021 г. 

The European Council on Foreign Relations does not take collective positions. ECFR publications only represent the views of its individual authors.