Китай, търговия и сигурност: Какво би означавала за Европа администрация на Тръмп и Ванс

Републиканската партия ликува. След слабото представяне на президента Джо Байдън в телевизионния дебат за кандидат-президент и последвалите явни когнитивни пропуски, включително на пресконференцията на срещата на върха на НАТО, преизбирането на Доналд Тръмп изглежда все по-вероятно. След опита за покушение, Тръмп има нова възможност да се представи като смел лидер, готов да жертва живота си за Америка, с което Републиканската партия ще се надява да привлече избиратели извън ядрото си. 

Една част от външнополитическите среди на партията е в особена еуфория. Съобщението на Тръмп, че Джей Ди Ванс е неговият избор за кандидат за вицепрезидент, разпали едно от трите външнополитически съсловия на Републиканската партия – привържениците, сред които са влиятелният аналитичен център Фондация „Херитидж“ и бившият служител на Пентагона на Тръмп – Елбридж Колби. Това съсловие отдавна твърди, че разпростирането на американската армия глобално отслабва капацитета ѝ да възпира Китай от нахлуване в Тайван. Освен това представителите на това съсловие винят приоритетните оръжейни доставки за Украйна за забавянето на оръжейни доставки за Тайван в размер на 19 млрд. долара. Те са в силно противоречие с Ники Хейли, Мич Макконъл и Линдзи Греъм, които твърдят, че Америка може да води няколко войни едновременно и трябва просто да увеличи военните разходи. Тъкмо обратното – първите смятат, че това трябва да се прави от богатите европейски държави. В същото време, друго съсловие, чиито представители са сенаторите Ранд Пол и Майк Лий, смятат, че САЩ трябва да намалят изцяло глобалните си военни ангажименти.    

Ванс определи европейските страни като американски „държави-клиенти“ и призова за промяна в йерархията между Европа и Америка чрез засилване на европейските способности. „Америка не се нуждае от клиенти, тя се нуждае от съюзници“, пише Ванс след Мюнхенската конференция по сигурност. Той неведнъж е казвал, че богатите европейски държави – като Германия, трябва да защитават Украйна без американска помощ, че американските ресурси са ограничени и че предоставянето на помощ за Украйна от САЩ пряко възпрепятства успешното възпиране на Китай в Тайван. Сега номинацията на Ванс осигури на неговите съмишленици билет за Белия дом – ако Тръмп спечели изборите, разбира се. 

Но макар че евентуалната втора администрация на Тръмп би могла да бъде доминирана от тази фракция, няма индикации, че самият Тръмп се числи към нея. Всъщност възгледите на Тръмп за Китай остават непостоянни и непредсказуеми. По време на мандата си като президент на САЩ, а дори и сега като кандидат за президент на Републиканската партия, Тръмп показва въздържаност. Той отказа да потвърди дали би защитил Тайван в случай, че Китай използва военна сила, и обвини Тайван, че краде предимството на Америка в областта на полупроводниковите технологии. Неотдавна той не се подчини на мнозинството от своята партия по отношение на законопроект, който постави TikTok пред избор – освобождаване от китайска собственост или забрана в САЩ. Докладът на Комисията за надзор на Конгреса показва, че Китай е похарчил милиони долари в структури на Trump Organization по време на предишния му мандат. 

Според Програмата Тръмп 47, настоящата политика на Тръмп по отношение на Китай е насочена към налагане на високи мита – до 60%, върху вноса на китайски стоки. Това е доказателство за неговата мания по отношение на търговския дефицит и показва, че може да се опита да постигне търговска сделка, като същевременно направи отстъпки за полупроводниковите технологии или Тайван. Подобен ход би бил в пряко противоречие с политиката на кръга около Ванс и с консенсуса на републиканците, че интегрираното възпиране на Китай изисква удвояване на мерките за икономическа сигурност. 

Разногласията между Тръмп и неговата администрация не са нещо ново. По време на първия му мандат, неговият кабинет и Конгресът често подкопаваха сключването на сделки, например за доставката на 100 изтребителя F-35 за Турция. Остава обаче да видим дали участващите в Проект 2025, който претендира за пълна лоялност към изпълнението на политиките на Тръмп, могат да възпрат склонностите му към сделки или да го накарат да преодолее колебанията си. Всъщност загубата на битката за ТикТок в Конгреса подсказва, че Тръмп може да се отклони само донякъде от съществуващия републикански консенсус по отношение на Китай. 

Както и да се развие разривът между Тръмп и неговата администрация по линия на Китай и Тайван, това не е добра новина за Европа. Решенията на непредсказуем Тръмп ще поставят европейците пред огромна дилема. Една такава администрация ще очаква от европейците да предприемат решителни действия по отношение на контрола на технологиите и износа, проверката на входящите и изходящите инвестиции, политиките за устойчивост на веригите за доставки и мерките за киберсигурност по отношение на Китай. Ще очакват и от Европейския съюз – и особено от Германия – да се заеме с въпроса за присъствието на Huawei в критична инфраструктура. 

От друга страна, президентството на Тръмп вероятно ще увеличи митата както за Китай, така и за Европа чрез универсална базова тарифа от 10% за целия внос в САЩ. Това ще изправи европейските правителства пред трудни избори. Те ще се сблъскат с натиска на САЩ да прилагат политики за икономическа сигурност, с риск от ответни китайски мерки, а може и да се окажат в търговска война със САЩ. Ванс и неговите съветници вероятно ще подсилят мнението на Тръмп, че американската помощ за Украйна, както и приносът ѝ за общата европейска сигурност, трябва да бъдат компенсирани от богатите европейски държави. 

Администрация, оглавена от кръга около Ванс, би означавала коренна промяна на американската политика спрямо Европа, независимо от потенциални неразбирателства по Тайван и Китай. Тази администрация би намалила драстично подкрепата на САЩ за Украйна, което би означавало всеобщо компрометиране на европейската сигурност. Докато силата на единния европейски пазар ще предпази ЕС от икономическите последици от Тръмп-Ванс тандем, Европа остава най-уязвима в сферата на сигурността. ЕС не може да реагира ефективно, защото не всички държави могат да покрият разходите за отбрана поради фискалните си ограничения. 

Ето защо подновяването на ролята на ЕС в осигуряването на средства за отбрана, като например предложението на бившия европейски комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон за набиране на 100 млрд. евро под формата на облигации за финансиране на разходите за отбрана, трябва отново да бъде поставено на дневен ред. По същия начин Урсула фон ден Лайен трябва да има водеща роля в областта на търговията и политиката спрямо Китай. Нейните постижения в отношенията с Китай могат да я сближат с републиканските лидери, а изключителната компетентност на ЕС в областта на търговската политика може да ѝ помогне да договори изключения от универсална базова тарифа и да предотврати търговска война между САЩ и ЕС. Ако има някаква положителна страна на тази евентуална бъдеща администрация, то тя е, че Ванс и неговите съюзници трябва да приемат, че САЩ се нуждаят от силна Европа, за да могат ефективно да сдържат Китай.