Как Европа да отвори нова страница в отношенията си с Турция

Европейската сигурност изисква сътрудничество с Турция, но вътрешнополитическите действия на Ердоган усложняват отношенията. Европейците трябва да инвестират в партньорството с Анкара, като дават приоритет на неотложните нужди и същевременно внимателно поставят основи на една по-демократична Турция в бъдеще.

Турция не е лесен партньор за Европа. Докато у дома президентът Реджеп Тайип Ердоган укрепва властта си, страната се изявява все по-агресивно на световната сцена, особено в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. Въпреки това, в условията на руска агресия и американска ненадеждност, ролята на Турция в европейската сигурност става неизбежна.

За европейците това е класическа дилема: дали да си затварят очите за вътрешнополитически злоупотреби в името на геополитическата спешност. Но сега изборът пред Европа е много по-ограничен, особено когато става въпрос за Турция. С все по-малко ангажираната в Европа Америка, стабилните отношения между ЕС и Турция сега са задължително условие за стабилността в Европа.

Турция знае това. Както каза турският външен министър Хакан Фидан, „намаляването на зависимостта от САЩ… ще направи [европейците], всички нас, много по-устойчиви в условията на икономическа и геополитическа криза“. Поне някои европейски лидери изглежда са съгласни с това, като например полският министър-председател Доналд Туск и германският канцлер Фридрих Мерц, които изразиха подкрепа за ролята на Турция за регионалната стабилност.

Турция бързо се превръща в умела сила от средна величина в бързо променящия се световен ред, която избира съюзниците си въз основа на националните си интереси и стремежа си към стратегическа автономност. Анкара прояви прагматизъм в отношенията си с Русия: отказа да се присъедини към санкциите на ЕС и продължи да търгува с Русия, като същевременно подкрепя отбраната на Украйна , териториалната цялост и независимостта на страната. За тези действия отнесе само леки критики от Кремъл. Сега Анкара си е осигурила и роля в бъдещото възстановяване на Украйна. Турция няма интерес от една отслабена Украйна – промяна, която би наклонила регионалния баланс на силите в полза на Русия, която вече е окуражена от сондажите, идващи от Белия дом.

Най-добрият подход е чрез разширяване на сътрудничеството в областта на сигурността, като по пътя се добавят няколко реалистични инициативи.

Реалността е такава, че европейците нямат друг избор, освен да инвестират в отношенията си с Турция. Макар че могат да се надяват да насърчат демократичното бъдеще след Ердоган в дългосрочен план, засега трябва да намерят ефективни начини за сътрудничество с Анкара. Най-добрият подход е чрез разширяване на сътрудничеството в областта на сигурността, като в процеса на сътрудничество се добавят няколко реалистични инициативи.

Укрепване на връзките в областта на отбраната

Многобройните западни оръжейни ембаргота от 70-те години на миналия век насам принудиха Турция да инвестира значителни средства в местното оръжейно производство. В периода 2015-2024 г. турският износ на оръжие е нараснал със 103%, което превръща страната в 11-ия най-голям износител на оръжие в света^.Нарастващият отпечатък на турската отбранителна промишленост е все по-видим във военните сделки в цяла Европа, особено на Балканите, но също и в Испания, Португалия и Италия.

Тези двустранни договорености започват да приличат на бъркотия, което създава риск от некоординирани зависимости на целия континент. ЕС трябва да подходи разумно към организацията на този процес. Решаваща първа стъпка е да се изясни дали и при какви обстоятелства турските фирми могат да бъдат допуснати до участие в новите инструменти на ЕС в областта на отбраната, като например регламента SAFE.

Предоставянето на достъп на Турция до средствата за отбрана на ЕС неминуемо ще предизвика по-широк разговор за взаимни отстъпки, подобно на текущите преговори с Обединеното кралство, в които отделните държави членки представят своите искания и опасения. ЕС трябва да играе тази игра стратегически, като знае, че сътрудничеството в областта на отбраната е от полза и за Турция. Въпреки нарастващата си слава, турският отбранителен сектор не е лишен от предизвикателства: например, турските безпилотни самолети остаряват бързо и за да останат конкурентоспособни, ще са необходими значителни инвестиции във високотехнологични системи.

Големите планове за превъоръжаване на Европа, които несъмнено ще се съсредоточат върху научноизследователската и развойната дейност, изкуствения интелект и системите от следващо поколение, рискуват да забавят относителния напредък на Турция. Включването при внимателно определени условия може да бъде от полза и за двете страни.

Споделени стратегически интереси

Предложение, което е тясно фокусирано върху сигурността и отбраната, едва ли ще се хареса на Турция. Подобен ограничен подход също така би ограничил гъвкавостта на Брюксел и би намалил възможностите за постигане на компромиси. Разширяването на дневния ред би увеличило влиянието на ЕС и би подало ръка на турския бизнес и неправителствения сектор.

ЕС би могъл да установи нов геополитически диалог на високо равнище с Турция, който да се занимава с въпросите на отбраната и не само. Тази платформа би позволила на европейските и турските дипломати да обменят мнения относно общите стратегически интереси в Черноморския регион, Западните Балкани, Сирия, Южен Кавказ и Централна Азия. Във всички тези региони приоритетите на Брюксел и Анкара се припокриват; ЕС следва да определи тези, които вероятно ще останат последователни, независимо от това кой е на власт в Анкара.

Първата точка в геополитическия дневен ред трябва да бъде сигурността в Черно море. Като актуална гореща точка на военен конфликт, в която ЕС в момента изготвя своята стратегическа визия, Черно море представлява реална възможност за ефективно сътрудничество между ЕС и Турция. Именно от този регион Русия проектира своята мощ в региони, където интересите ѝ с Турция се сблъскват, като Сирия, Либия и Африка. Анкара няма интерес Русия да възстановява военноморските си сили в Черно море, докато ЕС се стреми да създаде силна възпираща сила срещу руските провокации.  

Развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут (известен още като Среден коридор) ще бъде от ключово значение. За ЕС той има както геоикономическа стойност, така и възможност за укрепване на по-тесни връзки със страните от Южен Кавказ и Централна Азия, които се стремят да намалят зависимостта си от Москва. Стратегическото местоположение и влияние на Турция я превръщат в естествен партньор в тези усилия.

Зелената енергия е друга потенциална тема в разговорите с Турция. Увеличаването на капацитета за възобновяема енергия може да помогне за постепенното намаляване на зависимостта на Турция от руските горива – цел, която Анкара все повече признава и подкрепя.

И накрая, ЕС следва да включи в тези диалози на високо равнище компонента на гражданското общество и бизнеса, да засили взаимодействието между хората и търпеливо да изгради „мек лост“ срещу авторитарните тенденции. Като насърчава ценността на политическата конкуренция, ЕС може да работи и с опозиционните партии в Турция. Създаването на специален фонд на ЕС за подкрепа на гражданското общество би било особено навременна инициатива в светлината на оттеглянето на САЩ от Централна и Източна Европа. Този модел би могъл да бъде приложен и в други сили от средна величина като начин да се инвестира в гласове от страни, които вероятно ще бъдат засегнати от конкуренция между велики сили.

Картата членство в ЕС

Арестът на Имамоглу не бива да пречи на сътрудничеството в областта на отбраната между Турция и европейците; всъщност това беше подчертано от самия Имамоглу. Арестът му обаче засяга стремежа на Турция за присъединяване към ЕС. Въпреки че се чувства окуражен от нарастващата геополитическа тежест на Турция, Ердоган е наясно с последиците от ареста на основния си съперник. Той разбира, че всеки напредък по актуализирането на Митническия съюз, който регулира, наред с други неща, най-големата сухопътна граница в ЕС на турско-българската граница, или по процеса на либерализация на визовия режим, е станал много по-труден.

Отношенията между ЕС и Турция се характеризират с недоверие и отчуждение. Но сега Турция се откроява като нещо, от което Европа не може да се крие, дори ако ценностите или външни политики не винаги съвпадат. Брюксел не може да си позволи да допусне затварянето на още една възможност. Ефективните отношения с ключов съсед и съюзник в НАТО ще изискват политическа воля, известна гъвкавост и трезва преценка за това какво е възможно отвъд бинарната логика на членството в ЕС или неангажирането.