Защо Урсула фон дер Лайен трябва да оздрави отношенията си с Мелони

Докато борбата за висшите постове в Европейския съюз продължава и през септември, италианският министър-председател Джорджа Мелони направи помирителен избор за комисар. Рим номинира Рафаеле Фито, настоящ министър по европейските въпроси, член на партията „Италиански братя“ и бивш член на Европейската народна партия (ЕНП). Фито е умерена политическа фигура, която все още поддържа добри отношения с колегите си от центъра. Назначението вероятно е опит за изглаждане на отношенията с Урсула фон дер Лайен, след като Мелони се въздържа да гласува за нея като председател на Европейската комисия, а партията на Мелони гласува против нея още през юли. Но тъй като ЕС е изправен пред нарастващи глобални предизвикателства, от фон дер Лайен зависи да заеме мека позиция и да се увери, че Рим все още е на нейна страна.

Откакто дойде на власт с крайнодясна платформа, Мелони зае неясна позиция в европейската политика. Първоначално разглеждана като потенциален мост между традиционните европейски политически сили и надигащите се националистически движения, тя се опитва да балансира идеологическите си корени с по-центристка позиция на европейската сцена. Това донесе на Мелони по-благонадеждна и прагматична репутация в Брюксел, особено по отношение на външнополитически досиета като подкрепа за Украйна или отказ от прокитайска политика. Последните ѝ действия обаче показаха разочарованието ѝ от политическата посока, която ЕС пое след изборите за Европейски парламент. Мелони се опита да създаде алтернативно мнозинство в Европейския парламент, което да възпроизведе италианския модел (съюз между десни и центристи).

Този подход се оказва с обратен ефект. Изборът на Фон дер Лайен да търси споразумение с партията на Зелените означава, че политическата алтернатива, която Мелони предлагаше, вече не беше необходима. Сега, когато политиците се завръщат в Брюксел, италианският министър-председател се намира в значително по-слаба позиция. Нейното пренебрегване на фон дер Лайен през лятото и последвалото влошаване на отношенията им рискува да постави Италия – и ЕС – в трудно положение.

Италия не може да си позволи да се изолира в момент, в който се нуждае от по-силно европейско сътрудничество: през следващите седмици италианското правителство ще поиска от Комисията да одобри бюджетния му план за следващите пет години. Наред с това по-слабото сътрудничество между Рим и Брюксел рискува да маргинализира страната в процесите на вземане на решения в ЕС, което ограничава способността ѝ да се справя ефективно с външнополитическите предизвикателства. Например миграцията – един от най-важните въпроси за Рим – изисква подкрепа и координация от страна на ЕС, както и италианският план „Матей“ за по-тясно сътрудничество с Африка и новият проект за коридор „Индия – Близък изток“ (на който и Мелони, и фон дер Лайен изглежда силно залагат като алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“).

Още по-важно е обаче, че ЕС се нуждае от Италия, за да поддържа външнополитическия си капацитет. Европейската индустриална политика, позицията ѝ спрямо Китай, подкрепата за Украйна, както и политиката спрямо Средиземноморието, Африка и Индия изискват обща европейска позиция и значителен италиански принос. В Северна Африка и Сахел, например, Рим остава един от малкото европейски играчи с активна роля, след като вълната от антифренски настроения ограничи възможностите за маневриране на Париж, а Германия само за кратко ангажира политическите и военните си ресурси в региона.

Италианското правителство също има влияние в Украйна. Неотдавна Рим се противопостави на използването на европейските оръжия, предоставени на Киев, за нещо повече от отбранителни цели. Този ход беше продиктуван от вътрешнополитически причини (най-вече предпазливото и пацифистко италианско обществено мнение), но това не е нищо, което повече преговори между фон дер Лайен и Мелони не могат да поправят. Например, Комисията би могла да убеди Италия да промени решението си в замяна на гарантиране на важна роля на Фито в Комисията или чрез отлагане на крайния срок за използване на средствата от NextGenerationEU.

Занапред топката е в полето на фон дер Лайен. Тя може да накаже и изолира Италия още повече или да ѝ подаде маслинова клонка. През юни френският президент и германският канцлер, наред с други, призоваха за изключване на партията на Мелони от мнозинството в Европейския парламент. Сега те може да се изкушат да разширят санитарния кордон спрямо Мелони, както беше направено с популистки и проруски сили като френската партия „Национален сбор“. Зелените и либералите, например, изглежда вече имат проблеми с кандидатурата на Фито. Други, като например председателят на ЕНП Манфред Вебер, който в миналото безуспешно се опитваше да вкара Мелони в центристката арена, подкрепят по-скоро отварянето към италианското правителство и важен ресор за Фито (правителството на Мелони иска изпълнителен заместник-председател с важни икономически пълномощия). 

Би било непродуктивно фон дер Лайен да заеме наказателна позиция и да натика Мелони в ъгъла. Това само ще тласне Италия още по-надясно и ще я отдалечи от сътрудничеството с Брюксел. Трудно е да се мисли, че точно когато европейската външна политика трябва да бъде силна, ЕС може да разчита само на оста Париж-Берлин, особено когато тези две страни са толкова несигурни във вътрешнополитически план.

По-скоро трябва да се приветства искането на Италия за заместник-председателско място с икономически ресор (както изглежда, че ще направи фон дер Лайен). Възможно е тя да придърпа италианското правителство да се интегрира в по-голяма степен в сърцето на Европа. В същото време, раздаването на повече отговорности често прави човека по-отговорен. Въпреки че би било доста сюрреалистично контролът върху фондовете NextGenerationEU да бъде предоставен на страната, която получава най-много и в момента иска промяна на крайния срок за отпускане на фондовете, фон дер Лайен има ограничени възможности.

Въпреки това Мелони демонстрира границите на своя прагматизъм. Гласувайки срещу фон дер Лайен, тя сякаш залага на потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, което би позволило на нейната идеология да възвърне централната си роля в ЕС. Това е рискован избор. Ако Камала Харис спечели, вероятно Мелони ще трябва да продължи, може би не по свое желание, сближаването си към центъра. Ако Тръмп спечели, тя ще бъде окуражена да заложи на по-популистки политики и да действа като мост между САЩ и ЕС. Ето защо това е още една причина фон дер Лайен да привлече Италия обратно на своя страна, преди съюзникът на Мелони отвъд Атлантическия океан да има възможност да я подтикне в друга посока.