Енергийна разплата: Kак Европа може да използва американските санкции, за да прекъсне петролните връзки с Москва

На 22 октомври Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) включи „Роснефт“, „Лукойл“ и техните дъщерни дружества в списъка със специално обозначени лица. Така Вашингтон замрази всички активи, притежавани от тези компании в САЩ, както и всички активи, контролирани от американски субекти.

В същото съобщение САЩ заявиха, че външни финансови институции и компании, които поддържат съществени търговски отношения с „Роснефт“ и „Лукойл“, може да бъдат подложени на вторични санкции. OFAC издаде няколко общи лиценза, които позволяват завършване на определени сделки с тези компании – като продажба на активи или уреждане на задължения – до 21 ноември 2025 г.

Новите санкции могат да парализират работата на няколко рафинерии в Европа и да създадат риск от прекъсване на доставките, но също така предоставят възможност за Европа да прекъсне веднъж завинаги своята зависимост от руската енергия. Ако процесът бъде управляван добре, промяната в собствеността на активите на „Лукойл“ и „Роснефт“ може да подпомогне енергийната диверсификация в Европа и да засили сигурността по източния фланг на континента.

Русия под натиск

Въвеждането на допълнителни американски санкции означава, че четирите най-големи руски петролни компании (включително „Газпромнефт“ и „Сургутнефтегаз“, които администрацията на Байдън санкционира още през януари 2025 г.) са засегнати. Заедно те произвеждат около 75% от националния добив и осигуряват 80% от износа._^[1] Допълнителният натиск се очаква да намали приходите от петрол и петролни продукти – основен източник на приходи за руския бюджет.

Освен това някои индийски и китайски компании спират покупките от Русия, което води до спад в обемите на износа. Полученият фискален натиск вероятно ще ограничи способността на Москва да финансира вътрешни програми и военни операции, докато инфлацията и колебанията на валутата допълнително подкопават икономическата стабилност. Самите „Роснефт“ и „Лукойл“ са под растящ финансов натиск, като цените на акциите им спаднаха рязко след обявяването на санкциите. Американските мерки засягат и чуждестранните активи на „Лукойл“, оценявани между 12 и 15 милиарда долара и обхващащи Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Европа.

Лукойл и Роснефт в ЕС

Санкциите могат да засегнат и важни активи на „Роснефт“ и „Лукойл“ в ЕС. „Роснефт“ запазва формална собственост върху ключови германски рафинерии, които представляват около 12% от капацитета на Германия за преработка на петрол. Германското правителство обаче управлява тези активи чрез попечителство от септември 2022 г., като съгласно Закона за енергийната сигурност Федералната мрежова агенция (Bundesnetzagentur) също контролира дейността на рафинериите.

Макар Русия вече да не управлява съоръженията, юридическият ѝ дял продължава да усложнява инвестициите и политическата яснота. Германия получи така наречено „утешително писмо“ от САЩ, с което се изключват тези активи от санкциите, при условие че в рамките на шест месеца връзките с „Роснефт“ бъдат напълно прекъснати – но не е ясно дали президентът Доналд Тръмп ще удължи това изключение и какво ще реши след изтичането му.

Американските санкции могат да засегнат и Румъния и България. „Лукойл“ притежава рафинерията Petrotel-LUKOIL в Плоещ, Румъния; рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в черноморския град Бургас е сред най-големите предприятия в България и най-големият приносител към държавния бюджет (около 60% от продукцията ѝ се изнася за други пазари в Югоизточна Европа). „Лукойл“ разполага с над 750 търговски обекта на Балканите и снабдява с авиационно гориво редица летища.

Въпреки че ЕС наложи ембарго върху вноса на руски петрол, изнасян по море, през 2022 г., а през 2023 г. и върху доставките по северното разклонение на петролопровода „Дружба“, южното му разклонение остана извън обхвата на санкциите. Това позволи на Чехия, Унгария и Словакия законно да внасят руски суров петрол. Тъй като Унгария и Словакия все още разчитат на Москва за 86–100% от своите доставки, двете страни използваха изключения от санкционния режим на ЕС, за да запазят руските доставки – въпреки силния натиск от Брюксел.

Сега американските санкции могат да доведат до това „Лукойл“ да прекрати доставките на суров петрол за рафинерии в Словакия и Унгария – чийто премиер Виктор Орбан се опитва да убеди Тръмп да предостави и на тях изключение от санкциите. Това обаче изглежда малко вероятно.

Стратегия за заобикаляне

Русия вероятно ще се опита да заобиколи американските санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“. На 30 октомври „Лукойл“ обяви споразумение за продажба на 100% от акциите на LUKOIL International (глобалната структура за управление на активи) на базираната в Женева търговска компания Gunvor. Макар Gunvor формално да прекъсна връзките си с Русия през 2014 г., съоснователят ѝ Генадий Тимченко остава под американски санкции заради близките си отношения с Владимир Путин. Това повдига въпроси относно реалната независимост на сделката от Кремъл.

ЕС включи Тимченко в списъка с ограничения за пътуване (2022) и финансови санкции (2024) заради ключовата му роля в руската икономика и енергиен сектор. Той е и близък съюзник на Путин. Ако OFAC одобри прехвърлянето на активите на „Лукойл“ към Gunvor, това ще подскаже, че Тръмп всъщност няма намерение да оказва реален натиск върху Москва.

„Лукойл“ е известна и с подхранване на стратегическа корупция в България и Румъния. Компанията почти не плаща данъци в България и е изградила клиентелистки мрежи сред различни политически сили. Въпреки разговорите за оттегляне, „Лукойл“ не показва намерение да напусне България, повтаряйки модела от Сърбия, където санкционирани руски компании продължават да оперират. Москва може да използва преговорите около евентуалната продажба на „Лукойл“ като средство за отлагане на санкциите или за подготовка на по-широко руско-американско енергийно споразумение. Това би подкопало санкционния режим и би позволило на Русия да запази влиянието си в европейската енергийна инфраструктура.

Възможно последствие от санкциите е европейските държави да заменят руския петрол с американски. Междувременно съществува шанс българското правителство да поеме оперативния контрол върху активите на „Лукойл“ в бургаската рафинерия – и евентуално да я продаде на купувач по свой избор, включително европейски.

Следващи стъпки за Европа

Европейските държави, които притежават руски енергийни активи, трябва да разглеждат санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ като правна и политическа възможност за експроприация. Този подход съответства на стратегията на ЕС REPowerEU за пълна независимост от руската енергия.

Германия в частност трябва да избягва търсенето на изключения. Вместо това трябва да използва санкциите, за да реши окончателно въпроса с присъствието на „Роснефт“ в ключова инфраструктура, което продължава да пречи на инвестиции и сътрудничество с партньори – въпреки попечителския режим. Берлин трябва да следва собствения си прецедент с „Газпром“ и напълно да национализира активите на „Роснефт“. Това би засилило енергийната сигурност, би оптимизирало дейността на рафинериите и би затвърдило последователната позиция на ЕС спрямо руското влияние.

Планираната продажба на активите на „Лукойл“ в ЕС на Gunvor представлява сериозен риск от заобикаляне на санкциите. Въпреки формалната си раздяла с Русия, историята на Gunvor в търговията с руски петрол и неофициалните ѝ връзки с Кремъл будят опасения за запазено руско влияние. Сделката подлежи на регулаторно одобрение, включително от OFAC. Институциите на ЕС и държавите членки трябва да блокират сделката и да предотвратят използването на временни лицензи или правни вратички от страна на „Лукойл“ за продължаване на дейността под нова форма. Това е от съществено значение, за да се защити целостта на санкциите и да се гарантира енергийната сигурност на Европа.

Европейските страни – особено България и Румъния – трябва трайно да отстранят „Лукойл“ от своите енергийни сектори. Продължаващото ѝ присъствие в рафинерии и дистрибуторски мрежи създава политически рискове и рискове за сигурността чрез руско влияние върху стратегическа инфраструктура. Вместо да разчитат на временни мерки, държавите членки трябва да прехвърлят активите на „Лукойл“ към европейски енергийни компании.

С подкрепата на Европейската комисия, такава координирана инициатива би намалила руското влияние и би засилила енергийната независимост. Европа би демонстрирала и ангажимента си към изтеглянето на руския капитал от ключови сектори.

*

Ако САЩ предоставят изключения за активите на „Роснефт“ и „Лукойл“ в Европа, това би подкопало енергийната сигурност, би блокирало пазарните реформи и би отслабило единната позиция на ЕС за намаляване на зависимостта от руската енергия. ЕС трябва активно да насърчи държавите членки да поемат контрола над руските активи и категорично да се противопостави на усилията на Унгария да получи изключения от американските санкции за доставки от „Лукойл“. Необходимо е също така ускоряване на енергийната диверсификация в съответствие с REPowerEU и пътната карта на Европейската комисия за 2025 г. за прекратяване на руската енергийна зависимост.
Като цяло, новият санкционен режим на САЩ е идеална възможност за европейските държави да пренасочат веригите си на доставка към вътрешни и независими доставчици.

---

[1] Собствени изчисления на авторите, базирани на данни, публикувани от Argus, Руската централна банка и други индустриални източници за периода 2021–2025 г.