Европейският архипелаг: как да изградим независима Европа

Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) публикува днес нов доклад „Европейският архипелаг: как да изградим независима Европа“, изготвен от експертите Селия Белин и Павел Зерка. Докладът стъпва върху данни от ново глобално проучване на общественото мнение, проведено през м. ноември 2025 г. в 13 европейски държави – Германия, Франция, Италия, Полша, Португалия, Испания, Дания, Естония, България, Унгария, Украйна, Швейцария и Обединеното кралство.

След година, белязана от руска агресия, икономическо съперничество с Китай и изнудване от страна на Америка при Тръмп, европейците гледат с песимизъм към бъдещето – както на света, така и на собствените си страни. Все повече се притесняват, че е възможна голяма европейска война, а някои дори се страхуват, че Русия може да нападне тяхната страна. Повечето се съмняват, че 2026 ще донесе край на войната в Украйна.

Но поне в две отношения европейците разбират трудностите, пред които са изправени. Повечето осъзнават, че Съединените щати вече не могат да се смятат за надежден съюзник, и приемат необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Проблемът е, че хората, които поддържат тези възгледи, не винаги са от едни и същи политически лагери. Нужно е изграждане на коалиции както никога досега. Именно затова – твърдят авторите, европейските лидери трябва да „мислят внимателно за възможните коалиции и историите, които разказват“.

В анализа си авторите посочват, че европейците в момента приличат на „архипелаг от изолирани нагласи“. Само малцинство от тях са напълно наясно с бруталната реалност на настоящото десетилетие. За да очертаят потенциални коалиции за действие – на национално и европейско ниво, авторите разделят европейската общественост на шест групи в зависимост от нагласите спрямо САЩ, ЕС и разходите за отбрана. Те предлагат наративи, които биха могли да активират необходимите коалиции за спасяването на Европа – защото алтернативата е вътрешните и външните врагове да поемат контрола, с тежки последици.

Основни наблюдения:

• Повечето европейски граждани осъзнават, че САЩ вече не могат да се разглеждат като надежден съюзник. В цяла Европа нагласите спрямо САЩ са се влошили през последната година. Доминиращото разбиране във всяка от държавите е, че САЩ са „необходим партньор“: държава, на която трябва да се разчита, но без гаранция за подкрепа. Само малцинства в Европа – с най-високи дялове в Полша (31%), Унгария (26%) и Обединеното кралство (25%) – продължават да възприемат САЩ като „съюзник“. В същото време, в редица страни – включително България (25%), Франция (28%), Германия (28%), Испания (28%) и Швейцария (39%) – поне една четвърт от населението в момента определя САЩ като „съперник“ или дори „враг“. В България едва 10% определят САЩ като съюзник на ЕС, 44% ги наричат необходим партньор, 11% – съперник, а 14% – противник.

Само три тръмпистки партии в Унгария, Полша и Обединеното кралство – Fidezs, Право и справедливост (PiS) и Reform UK – се открояват като основни изключения в Европа спрямо САЩ; големи дялове от избирателите им (съответно 39%, 45% и 50%) все още разглеждат САЩ като съюзник. Това мнение не се споделя така широко от други десни партии, включително Алтернатива за Германия (AfD) (17%), Национален сбор (RN) (19%) или Италиански братя (FdI) (24%).

• Мнозинството от европейските граждани подкрепя увеличаване на националните разходи за отбрана, мнозина одобряват задължителната военна служба и разработването на европейски възпиращ ядрен потенциал. Подкрепата за увеличаване на разходите за отбрана е най-силна в Полша (68%), Дания (63%), Обединеното кралство (59%), Естония (56%), Португалия (57%) и Германия (55%) – и най-слаба в Италия (едва 26%) и Испания (45%). В България 48% подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана – докато 38% се противопоставят. Подкрепата за възстановяване на задължителната военна служба е най-висока във Франция (62%), Германия (54%), България (57%) и Полша (44%).

Въпреки това, тези два елемента на „геополитическото пробуждане“ на Европа не винаги се припокриват в съзнанието на хората. Много европейци се противопоставят на увеличение на военните разходи, дори когато осъзнават, че Европа вече не може да разчита на САЩ. А има и такива, които продължават да поддържат идеализирана представа за Америка и трансатлантическите отношения, въпреки че в други отношения са склонни да подкрепят повече разходи за отбрана.

• Много европейци се съмняват, че бъдещето ще донесе нещо добро – нито за техните страни, нито за света. Най-малко оптимистични за бъдещето на света са гражданите на Италия (7%), Франция (8%), Обединеното кралство (9%), Германия (9%), Испания (10%) и Португалия (10%). Отговорите на същите респонденти – Италия (8%), Франция (9%), Обединеното кралство (9%), Германия (13%), Испания (14%) и Португалия (15%) – показват, че тези страни са и най-песимистични относно бъдещето на собствените си държави.

Ако Европа е преживяла геополитическо пробуждане, то това пробуждане е неравномерно – гражданите извличат различни поуки от едни и същи шокове, пишат авторите. Те идентифицират шест ясно разграничими групи европейци, въз основа на техните възгледи за отношенията със САЩ, разходите за отбрана и дали вярват, че ЕС се справя добре или не дотолкова с отстояването на ценностите, които самите те считат за важни.

• „Евро-ястреби“: най-голямата група (28% от всички респонденти) включва европейци, които не виждат (или вече не виждат) САЩ като съюзник, подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана и имат положително (или поне неутрално) отношение към днешния ЕС. Те представляват особено голям дял в Дания (44%), Португалия (40%) и Германия (33%). Но присъстват осезаемо почти навсякъде – делът им не пада под една пета от населението в никоя държава, освен в Италия и Унгария. В България тази група съставлява 28% от пълнолетното население.
• „Евро-гълъби“ (21% от общия брой): те се различават от евро-ястребите по това, че не подкрепят увеличаването на разходите за отбрана, но имат същото трезво отношение към САЩ и същата привързаност към ЕС. Представляват особено важна група в южноевропейските страни – особено в Италия (34%) и Испания (30%), където са най-голямата група на национално ниво. Най-слабо са представени в Полша и Естония, където хората, усещайки близостта на войната, са по-мобилизирани. В България 15% от населението попада в тази категория.
• „Атлантици“ (12% от всички): разглеждат САЩ като съюзник и смятат, че ЕС не се справя зле в защитата на ценностите, които са важни за тях. Независимо от позицията им относно отбраната (а мнозинството от тях подкрепят различни форми на военно засилване), техният мироглед е дълбоко свързан с миналото на добре функциониращи трансатлантически отношения. Тази група е особено важна в страните с традиционно силна подкрепа за НАТО, като Полша (20%), Естония (17%) и Великобритания (16%). В България само 9% попадат в нея.
• „Отстъпници“ (15% от всички): те отхвърлят всичко. Не разглеждат САЩ като съюзник, не смятат, че ЕС се справя добре (или дори неутрално) с ценностите, и не подкрепят увеличаване на отбранителните разходи. Тази анти-системна група е най-силно представена сред електоратите на популистката левица – например „Движение пет звезди“ в Италия (32%) или „Непокорна Франция“ (35%) – както и сред хората, които не гласуват. Най-видими са в Италия (22%) и България (23%).
• „Националисти“ (12% от общия дял): тази група не вярва особено в ЕС, но вярва в силата. Националистите не приемат САЩ за съюзник, не смятат, че ЕС върши добра (или неутрална) работа в сферата на ценностите, но въпреки това подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана. В един разпадащ се глобален ред, те изглеждат готови да се защитават сами, но са дълбоко скептични към европейското сътрудничество. Националистите са особено влиятелни в Полша и Франция, където съставляват 18% от населението. В България – 13%.
• „Тръмписти“ (само 5% от всички): тези европейци разглеждат САЩ като съюзник, но смятат, че ЕС се справя зле в защитата на важните за тях ценности. Независимо от отношението им към увеличаване на военните разходи (а мнозинството ги подкрепя), те трудно могат да се считат за надеждни партньори в усилията Европа да стане по-независима от Америка по време на управлението на Тръмп. Обикновено малка група, тръмпистите все пак имат относително висока тежест в Полша (11% от населението), Унгария (10%) и Обединеното кралство (9%). В България тази група представлява едва 1% от обществото.

Тъй като никоя от тези групи не формира мнозинство в която и да е държава, авторите очертават възможни коалиции, които лидерите биха могли да изградят. Една такава коалиция би могла да се състои от онези избиратели, които подкрепят увеличаването на разходите за отбрана – независимо от позицията им към САЩ и ЕС (т.нар. „коалиция на щика“). Друга възможност е обединението на проевропейци, които нямат илюзии относно Америка – независимо от отношението им към военните разходи (т.нар. „коалиция на ценностите“). Трета възможност е формирането на обединение от противници на европейската интеграция („евроскептична коалиция“). „Самата възможност тя да се реализира трябва да послужи като допълнителна мотивация за проевропейските лидери сериозно да обмислят наличието на първите две опции“, подчертават авторите.

Според Селия Белин и Павел Зерка пътят напред за Европа минава през „коалицията на ценностите“. Това ще изисква компромиси в цяла Европа: по-високи разходи за отбрана в по-пацифистки държави (като Италия и Испания); повече реализъм относно натиска от страна на САЩ в държави с носталгия по трансатлантическите връзки (като Полша и Естония); както и по-тясна координация с европейските партньори в страни, където евро-ястребите са най-силни (напр. Франция и Германия). Един ясен и реалистичен разказ за Европа и трансатлантическите отношения би могъл да възстанови общественото доверие, да ограничи бягството на избиратели към крайностите и да замени фрагментацията с усещане за обща цел, заключават авторите.

Коментари по изводите от проучването:

„Европейските лидери продължават да правят компромиси с Вашингтон, за да избегнат открит конфликт. Нашето изследване показва, че цената на това поведение нараства. Сдържаната европейска реакция спрямо американските провокации застрашава да подкопае не само доверието в лидерството, но и в самата Европа – в нейното единство, влияние и бъдеще.“ Селия Белин, съавтор и директор на парижкия офис на ЕСВП.

„Нашето проучване предава ясно послание: едно мобилизирано европейско мнозинство може да бъде съставено от разпръснатото обществено мнение на континента. Но това изисква лидерите да се издигнат над разделенията и да изградят мостове между отделните острови на общественото съзнание. Вместо да се примиряват с мрака, те трябва да му се противопоставят – като убедят гражданите, че европейците могат да преодолеят днешните предизвикателства, ако останат единни.“ Павел Зерка, старши анализатор, ЕСВП