Украйна получава външна помощ в размер на около 100 милиарда долара годишно, за да поддържа отбраната си срещу руската агресия. Основната тежест досега поеха Съединените щати и Европа. Но администрацията на Доналд Тръмп вече започна да орязва финансовата подкрепа, а европейските държави трудно ще запълнят празнината. Бюджетите им са силно натоварени и имат нужда от всяко излишно евро, за да укрепят собствената си отбрана.

Очевидното решение е Европа да използва замразените 300 милиарда долара (255 милиарда евро) от руски държавни активи, от които около 210 милиарда евро се намират в рамките на Европейския съюз. Проблемът е, че директното конфискуване на тези средства е политически невъзможно — много държави имат сериозни правни резерви. Освен това се опасяват, че това може да накърни имиджа на Европа като сигурно място за държавни резерви. За да помогнат на Украйна, европейците трябва да намерят алтернатива, която е юридически издържана.

Добрата новина е, че такава алтернатива съществува: „репарационен заем“. Това е начин парите на Русия да бъдат използвани срещу самата нея — като бъдат предоставени на Украйна под формата на заем, който Москва може да си върне само ако изплати репарации. На практика заемът ще бъде авансово плащане по задължението на Кремъл да възстанови щетите от войната.

Тази идея стъпва върху призива на Общото събрание на ООН Русия да плати репарации. В отговор някои правителства започнаха официални преговори за създаване на комисия за претенции от страна на Украйна. Почти всички международноправни експерти, разгледали казуса, са единодушни: според международното право Русия е длъжна да изплати щети. Проблемът е, че ще минат години, преди тази комисия да излезе с решение — а на Киев му трябват средства сега. Репарационният заем може да запълни тази празнина във времето.

Замразените руски активи ще бъдат използвани като източник за заеми, които ще се връщат само ако Русия плати репарации след решение на комисията. Юридически погледнато, това е един своеобразен затворен кръг: ако Москва изпълни задълженията си, заемът ще бъде погасен изцяло. Ако не — единствената страна, която ще пострада от неизпълнението, е самата Русия.

Група от желаещи европейски и други страни трябва да поеме инициативата. ЕС и Великобритания трябва да бъдат в основата на тази коалиция. Останалите членове на Г-7 — САЩ, Канада и Япония — също могат да бъдат поканени да се включат. Ако Доналд Тръмп откаже участие, коалицията трябва да продължи и без него. Приноса на Америка така или иначе не е решаващ, тъй като тя е замразила едва около 5 милиарда долара в руски държавни активи.

Коалицията би могла да предприеме следните стъпки:

• Да нареди на настоящите попечители на активите, като белгийския клиринг център Euroclear, да прехвърлят средствата в нови депозитарни институции.
• Тези нови депозитари да инвестират средствата под формата на репарационни заеми за Украйна. Те ще бъдат структурирани като заеми с ограничена отговорност, което означава, че Киев ще ги връща само ако Русия изплати репарации. В замяна, Украйна ще предостави правото си да получи репарации като обезпечение по заема.
• Коалиционните държави ще приемат необходимото законодателство, за да позволят тези действия. Те също така ще предоставят гаранции за юридическа защита на настоящите попечители, за да се покрият евентуални правни рискове.

Важно е да се подчертае: репарационният заем не е конфискация на активите. Прехвърлянето на резервите към нови депозитари е просто промяна на попечителството. Руската федерация и Централната банка на Русия запазват юридическото право на собственост върху средствата. Инвестирането на тези средства в заеми също не представлява конфискация — Русия продължава да е юридически единствената страна, която има интерес от инвестициите, направени с нейните пари.

Кремъл вероятно ще се оплаче, че активите му се използват за заеми към Киев, вместо да се инвестират в по-сигурни инструменти. Но истинската причина за евентуална загуба би била само ако откаже да плати репарации след решението на комисията. Никой не е отнел средствата – Русия сама ще бъде виновна за загубата им.

Заеми с лост

За да бъде оказан натиск върху Владимир Путин, коалиционните държави трябва да предоставят репарационния заем на вноски, които да спрат само ако Москва прекрати войната.

За да бъде оказан натиск върху Владимир Путин, коалиционните държави трябва да предоставят репарационния заем на вноски, които да спрат само ако Москва прекрати войната. Първата част от заема трябва да бъде отпусната възможно най-скоро. Тя може да се използва за погасяване на 50-те милиарда долара, които страните от Г-7 обещаха на Украйна миналата година – заем, обезпечен с лихвите, натрупани от замразените активи.

Ако Кремъл се съгласи на примирие, изплащането на нови вноски може да бъде замразено. Ако примирието бъде нарушено, да се отпусне следваща вноска. Така, всеки път когато Путин протака, още и още от руските пари ще отиват към неговия противник.

Размерът на всяка вноска ще зависи от нуждите на Украйна и наличието на други източници на средства. Ако Киев има нужда от 100 милиарда долара годишно външна подкрепа, а Европа осигурява половината, то замразените 300 милиарда ще стигнат, за да поддържат страната във войната още шест години. Докато не бъдат изразходвани, средствата трябва да се съхраняват в доверителна сметка в новите депозитари и да се инвестират разумно, с ясни правила кога и как могат да бъдат предоставени заеми.

Най-добрият сценарий е Путин да осъзнае, че не може да спечели изтощителна война, и да се съгласи на справедлив мир с Украйна. Несъмнено той ще настоява за размразяване на руските активи като част от сделката — но ако е в сила репарационен заем, Русия няма да си получи нищо, освен ако не плати за щетите.

Решение за Орбан

Репарационният заем ще заобиколи и така наречения „унгарски проблем“. Санкциите на ЕС срещу Русия — включително замразяването на суверенни активи — се подновяват на всеки шест месеца. Това изисква одобрението на всичките 27 страни членки. Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който е в близки отношения с Путин, вече няколко пъти заплашва да наложи вето върху удължаването на санкциите. Досега другите лидери от ЕС успяваха да го разубедят, и санкциите бяха подновени през юли.

Но опасността Унгария да блокира удължаването на замразяването остава като дамоклев меч, който може да провали цялата санкционна политика на ЕС. Репарационният заем би решил този проблем: след като парите на Русия бъдат вложени в заеми, няма значение дали активите са формално размразени – те ще могат да се възстановят само ако Русия плати репарации.

За всеки случай

Русия трябва да губи пари само ако откаже да плати репарации. Но правителствата, които подкрепят схемата, трябва да се подготвят и за други, макар и малко вероятни, сценарии: че комисията за претенции не завърши работата си; че отсъди в полза на Русия, например като приеме, че инвазията е била законна; или че отпуснатото обезщетение е по-малко от стойността на заема — въпреки че към края на 2024 г. оценките за възстановяването на Украйна надхвърлят 524 милиарда долара.

Държавите-спонсори могат да поемат отговорност за евентуални загуби на настоящите и бъдещи депозитари, които участват в механизма. Те могат да уверят Белгия — където се намира по-голямата част от активите — че няма да понесе несъразмерни рискове. Тъй като тези рискове ще се реализират само при малко вероятни обстоятелства, разходите няма да се отразят на бюджетния дефицит на съответните правителства.

Политическата рамка

Много анализатори вече предлагат Русия директно да бъде лишена от активите ѝ и те да бъдат прехвърлени на Украйна. Но Германия, Франция и Белгия няма да се съгласят. Отчасти защото се съмняват в правната допустимост на подобна конфискация. Освен това се тревожат, че други големи инвеститори като Китай може да изтеглят резервите си от еврозоната, ако я сметнат за несигурна.

Репарационният заем има много по-голям шанс за политическо одобрение, защото не представлява конфискация. Германското правителство вече е поело ангажимент да проучи с партньорите си възможности за използване на руските активи в подкрепа на Украйна. Белгия също би била доволна, ако активите бъдат изведени от Euroclear — стига това да е свързано и със съответната защита от риск. Репарационният заем предлага точно това.

Трудно е да се приеме, че заемът би навредил на еврото. Китай например не е преместил своите активи, въпреки че Г-7 обяви, че руските резерви ще останат замразени, докато Москва не плати репарации. Едва ли Пекин ще предпочете да преведе средствата си в рубли или рупии, ако Европа предостави репарационен заем. А при администрация на Тръмп — доларът също няма да е привлекателна алтернатива, като се има предвид как той подкопава доверието в него като резервна валута.

Съдбата на Украйна е тясно свързана с бъдещето на Европа. С оглед на несигурната подкрепа от другата страна на Атлантика, европейците трябва да предприемат нещо мащабно, което да не изисква разрешение от Тръмп. Репарационният заем може да се окаже най-големият и най-ефективен ход, който Европа е способна да направи.