Дигитален дневен ред за Източното партньорство

Реформирайки страните от Източното партньорство, Европейският съюз (ЕС) може да се възползва от големи възможности за икономическо и социално развитие, създадени от дигитализацията

The 4th Eastern Partnership Summit in 2015 in Riga. European External Action Service CC BY
Also available in

Източното партньорство се нуждае от усъвършенстване. Тази водеща политика на ЕС трябва да се развива в съответствие с променящите се приоритети и интереси на Съюза и на неговите източни съседи в области като антикорупция и сътрудничество за сигурност, равенство между половете и опазване на околната среда. В стремежа си да подпомогне развитието на страните от Източното партньорство, ЕС трябва да обърне специално внимание на дигитализацията: някои от източните партньори имат подчертан интерес към сътрудничество по линия на  единния дигитален пазар.  

Дигитализацията създава огромни възможности за икономическо и социално развитие в страните от Източното партньорство. В световен мащаб Молдова се класира на 47-о място в използването на информационни и комуникационни технологии, докато Грузия и Украйна – на 57-о и 74-о място съответно. Тези държави също така имат много динамични ИТ сектори, което представлява значителен потенциал за взаимодействие с ЕС в тази област.  

От друга страна, дигитализацията крие потенциални заплахи в области като неприкосновеност на личния живот и киберсигурност. Съществуват и други пречки пред участието на страните от Източното партньрство в единния дигитален пазар на ЕС като например липсата на вътрешни процедури за сертифициране на електронния бизнес.  (Тези проблеми, които не са специфични за региона на Източното партньорство, доведоха до формулиране на Принципите за дигитално развитие от страна на неправителствени организации.)  

Предвид множеството социално-икономически предизвикателства в региона е важно да се определят теми, които да бъдат част от обща програма за дигитални технологии на страните от ЕС и Източното партньорство. На национално ниво  тези теми трябва да подкрепят правителства в укрепването на дигитално гражданско общество и в създаването на структури и капацитет за разработване, прилагане и разпространение на дигитални решения. Темите следва да приспособят дигиталното управление и регулаторните рамки на страните от Източното партньорство към стандартите на ЕС и неговата концепция за „дигитални публични блага“. На местно ниво, от друга страна, темите трябва да подпомогнат изграждането на иновативни екосистеми от изследователи, учени, предприятия, граждански организации и правителствени органи.  

Страните от ЕС и Източното партньорство трябва да координират тези усилия чрез физически и виртуални центрове, предназначени да насърчават дигиталната трансформация. Тези центрове ще обединяват технически ноу-хау, академични ИТ познания и дигитално предприемачество и по този начин ще са отправна точка за разработване на креативни дигитални решения от страна на  инвеститори и от технологични компании. Подобни инициативи са част от  проекти на ЕС като „Общностите за знание и иновации“  на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), както и по-новите „Европейски центрове за дигитални иновации“. Те ще получат приблизително 101 милиона евро финансиране от Съюза до 2027 година.  

Регионът на Източното партньорство вече има няколко обещаващи, макар и недобре свързани, дигитални инициативи. Германското правителство създаде гъвкавия Фонд за реформа на публичната администрация, който, наред с друго, подкрепя мерки за електронно управление за насърчаване на прозрачни административни процеси. Няколко проекта на ЕС се стремят да развият ИТ клъстери като EU4Moldova: Startup City Cahul, който се фокусира върху усъвършенстване на умения и подпомагане на предприемачески дейности в Южна Молдова, включително чрез фонд за първоначално финансиране и програма за иновативни стартъпи. Друг важен проект демонстрира възможностите за „обратно развитие“: с подкрепата на немската банка за развитие KfW и TUMO Center в Берлин, Германия придоби иновативен подход към извънучилищното дигитално образование чрез обмяна на знания от Армения. Механизмът за гражданско общество на Източното партньорство (Eastern Partnership Civil Society Facility) също така подкрепи развитието на дигитални социални решения чрез поредица от „хакатони“ през 2016-2020 г.  

Координирането на тези инициативи и свързването им с ЕС и глобалните мрежи е жизненоважно за дигиталната трансформация на Източното партньорство. В Съюза тази задача може да бъде улеснена от мрежи като Общностите за знание и иновации, Европейския облак за отворена наука, Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии и Европейския координиран план за изкуствения интелект, както и от внедряването на защитени 5G телекомуникационни мрежи.  

В световен мащаб германското правителство има за цел да подкрепи мрежа от поне 15 центъра за дигитална трансформация в развиващи се страни. Пет от тези форуми за  ангажиране на граждани, частни компании и представители на гражданското общество вече работят. ЕС може да се възползва от интеграцията на страните от Източното партньорство в тази мрежа като същевременно черпи познания от опита на държавите в дигитализацията и усвоява техните най-ефективни решения. 

ЕС и Източното партньорство трябва да започнат този процес чрез сключване на споразумения за взаимно признаване на електронни удостоверителни услуги, които биха улеснили търговското и икономическо сътрудничество чрез въвеждането на трансгранични електронни услуги, както и  на електронни подписи и дигитализация на услуги. Това изисква хармонизация на законодателството за защита на личните данни (включително Общия регламент за защита на данните; някои части от европейското acquis  и някои конвенции на Съвета на Европа) и въвеждане на национално законодателство за прилагането му. Включването в Индекса на цифровата икономика и общество на желаещите държави от Източното партньорство би помогнало на ЕС да преценява развитието на тяхната дигитализация и конкурентоспособност.  

Една от общите цели на дигитализацията трябва да включва опазване на климата и подобряване качеството на обществените услуги в градовете. Това изисква разработване на технологии за градско управление в области като кръгова икономика, енергиен преход, мобилност и енергийна ефективност. Дигиталната трансформация може да създаде един по-устойчив регион, обхващаш страните от Източното партньрство, само ако националните регулации гарантират ползи за гражданите.  

Александър Клайбринк е старши служител за политиката за сътрудничество и развитие с Украйна и Източното партньорство във Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) на Германия  

Дирк Шатшнайдер е ръководител на дирекцията за устойчиви вериги за доставки, хранене и развитие на селските райони и стандарти за устойчивост към Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) на Германия. Той е и комисар на специалната инициатива „ЕДИН СВЯТ Без глад“.  

Съдържанието на тази публикация не отразява официалното становище на Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие или на германското правителство. Отговорността за информацията и възгледите, изразени тук, е изцяло на авторите.