Въздържането на България от борбата с климатичните промени

България гласува с въздържание приемането на европейския климатичен закон. Освен че отново изолира страната ни в ЕС, това действие разкрива два познати недостатъка на българската дипломация.

A wind farm in a field in Bulgaria
Also available in

В края на юни Съветът на Европейския съюз даде зелена светлина на първия европейски климатичен закон след приемането му и от Европейския парламент няколко дни по-рано. Законът цели ограничаване на европейските въглеродни емисии с 55% до 2030 г. спрямо нивата им през 1990 г. и достигане на климатична неутралност в следващите 30 години. ЕС се превръща в лидер в борбата срещу климатичните промени като с тази стъпка неговият  морален до този момент ангажимент се облича в правно задължение. Законът предлага сигурност и яснота за европейските граждани и бизнеса в процеса на предстоящата зелена трансформация. 

Докато членове на Европейския парламент от различни политически семейства отхвърлиха някои от разпоредбите на закона, 26 държави членки го подкрепиха в Съвета на ЕС. Единственото изключение бе България. Служебното правителство обясни въздържанието на страната ни с кратък и уклончив коментар: „Окончателният компромис не отразява в достатъчна степен националната ни позиция“. Впоследствие българското Министерство на околната среда и водите уточни, че приетият текст не взема предвид няколко изисквания на българското правителство, сред които включването на природния газ като преходно гориво до 2030 г.; признаване на принципа на технологична неутралност в прехода; плавно намаляване на субсидиите за въглищата, които понастоящем крепят въгледобивната и преработвателна ни промишленост.  

Българското правителство закъсня да се противопостави или да промени европейската климатична правна рамка. Въздържанието противоречи на очакванията на българските граждани и дългогодишните усилия на ЕС да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. 

Сменящите се български правителства и политически лидери продължават да не проявяват готовност да зададат ясни времева рамка и посока на зеления преход. 

От началото на 2021 г. софийският офис на ЕСВП анализира как българските граждани и бизнес възприемат климатичните политики на ЕС. Национално представително проучване на ЕСВП показва, че 80% от българите подкрепят европейската цел за намаляване на въглеродните емисии с 55%, докато само 3% не са съгласни с нея. Въпреки че гражданите подкрепят политиките за постигане на климатична неутралност, техните притеснения остават неотразени в програмите на политическите партии. 85% от запитаните вярват, че глобалното затопляне и последиците от него са важен проблем, докато само 3% са климатични скептици, или 4 процентни пункта по-малко от средното за целия Съюз. Въпреки притесненията си, три четвърти от българите не се чувстват достатъчно информирани или доволни от правителствената позиция по климатичните проблеми. Тези резултати се потвърждават и от скорошно проучване на Eurobarometer, според което само 10% от българите смятат, че позицията на правителството по климатичните въпроси е задоволителна. Средният процент при този показател в ЕС е 20%. 

България е сред най-изоставащите страни в ЕС по отношение на политическия дебат и решенията, свързани с Европейската зелена сделка. Климатичните промени и целта за постигане на нулеви емисии не е сред водещите теми в политическите и научните среди в България. Публичният дебат около Зелената сделка гравитира основно около размера и разпределението на европейските фондови средства. Основното предназначение на новите европейски зелени политики, а именно достигането на климатична неутралност, рециклирането или пестенето на ресурси, отсъства в националния дебат. От друга страна, той не отразява и спешността на проблема и вместо да предлага дългосрочни решения, се фокусира върху популистки послания като очакваната безработица в енергийния сектор. Това се наблюдава най-осезаемо в региона на Стара Загора, където липсваше и продължава да липсва смислена комуникация с местното население относно съществените аргументи за евентуалното затваряне на топлоенергийните централи и бъдещето на региона след прехода.  Поради това не може да се очаква живущите там да подкрепят климатичния дневен ред.  

Българското въздържание при гласуването на климатичния закон не само изолира отново страната ни в ЕС, но разкрива два познати недостатъка в българската дипломация. На първо място, тази пасивна позиция по толкова важен и безпрецедентен закон показва липсата на експертиза и преговорни умения в българските държавни институции. Пред тях имаше години за договаряне на решения, отговарящи на  обществените притеснения при своевременна подготовка за нисковъглеродно бъдеще на страната ни. На второ място, последвалата реакция наподобява отзвука след българското вето върху началото на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, което навреди на репутацията на София и намали преговорната й сила в европейските институции. Обръщайки глава встрани от целта за въглеродна неутралност, която споделят всички други държави в Съюза, България подкопава доверието на европейските данъкоплатци, поставяйки под съмнение ефективното разпределение на средствата от механизмите както за справедлив преход, така и за възстановяване и устойчивост. Докато предходното правителство се опитваше да се адаптира към европейската амбиция за климатично лидерство, Европейската комисия подготви нов законодателен пакет “Fit for 55”, приет на 14 юли 2021 г. Ако Европейската комисия успее да адресира всички технически, социални и дипломатически предизвикателства около пакета, както твърди Алекс Кларк в скорошна публикация на ЕСВП, тези 13 нови и преразгледани закона ще окажат силен ефект върху европейските икономики. Предложението за разширяване обхвата на схемата за остойностяване на въглеродното замърсяване както с включване на допълнителните сектори строителство и транспорт, така и с вносните продукти от трети страни като Турция и Сърбия, се очаква да окаже силно отражение върху българското общество. До този момент Европейската схема за търговия с емисии влияеше на цените на енергията на едро, но ценовият ефект все още не беше усетен пряко от българските потребители поради субсидираното въглищно производство и отчасти регулираните енергийни пазари. В контекста на тези законодателни промени и засилващите се климатични рискове се увеличават и очакванията към българското правителство за спешни адекватни действия, с които да навакса темпото на Брюксел и трансформацията в отговор на новите екологични предизвикателства, настъпващи в глобален план.