Време назаем: Как разходите за отбрана могат да намалят фискалното разделение в ЕС

По време на Световния икономически форум в Давос президентът на САЩ Доналд Тръмп отново се нахвърли върху членовете на НАТО, като поиска те да отделят 5% от своя БВП за отбрана. Но дори и европейските правителства да се опитват да оценят добронамереността на президента, реалността е, че инвестициите и разходите се превръщат в ключови за реализирането на външнополитическите амбиции на Европа. В доклада на Марио Драги например се твърди, че за да остане конкурентоспособен, Европейският съюз трябва да инвестира допълнително 800 млрд. евро годишно, като използва съвместни заеми. Ако не постигне тази цел, съюзът рискува да плати по-висока цена: геополитическата си тежест. Силата на европейската външна политика сега изглежда обвързана не само с убедителността на нейните ценности, но и със способността ѝ прагматично да мобилизира ресурси.

Темата е болезнена. Първо, в ЕС липсва централизиран фискален орган. 27-те национални фискални политики се координират от Пакта за стабилност и растеж, който определя ограниченията за държавния дефицит и дълг. За разлика от паричната политика, която е изцяло в ръцете на Европейската централна банка, фискалната политика до голяма степен все още е въпрос на национална политика. Липсата на европейски координиращ орган може да доведе до фрагментиране на инвестициите и да забави и влоши реакцията на съюза при кризи, които се нуждаят от извънредни решения (като фонда NextGenerationEU в случая с пандемията от COVID-19). Второ, фискалните правила на ЕС отдавна са спорна тема между основните играчи – Германия и Франция. Двете страни често са олицетворявали разделението между „пестеливите“ и „харчещите“ в ЕС – разделителна линия, която се прояви по време на кризата в еврозоната. Това разделение често е възпрепятствало смислени колективни действия на европейско равнище.

Безпаричие в Париж и Берлин

И Берлин, и Париж обаче напоследък са зависими от собствените си икономически философии – и от бюджетите си. Ориентираната към правилата и отговорностите Германия се бори със стагнираща икономика, която се нуждае от повече инвестиции. Преди предсрочните федерални избори през следващия месец се появиха призиви за реформиране или дори премахване на дълговата спирачка, заложена в германската конституция, която ограничава структурния дефицит на страната до 0,35% от БВП. Но дори и този таван да бъде повишен или премахнат, първоначалният преглед на бюджетите на държавите-членки за 2025 г., направен от Европейската комисия в края на миналата година, показа, че Германия и други пестеливи държави трудно биха могли да изпълнят изискванията на строгите правила, за които се застъпват.

Междувременно бюджетната драма във Франция достигна своя връх през декември миналата година, когато разходите по заемите на Париж за кратко надхвърлиха тези на Атина – един незначителен, но много символичен момент за наблюдателите на пазарите. Малко след това правителството, ръководено от министър-председателя Мишел Барние, падна заради бюджета, целящ да се справи с прекомерните разходи на страната, които достигнаха два пъти по-високо ниво от разрешеното от правилата на ЕС. Въпреки че инвеститорите реагираха с изненадващо спокойствие, политическата и финансовата криза във Франция продължава да се разгръща. Ако тази тенденция се запази, пазарите биха могли да реагират с нарастваща нестабилност: подкопаното доверие на инвеститорите може да доведе до повишаване на разходите по заемите и до по-широка икономическа нестабилност.

Накратко, изглежда, че Берлин и Париж са доказали, че опасенията си един на друг. В крайна сметка идеологическото разделение между пестеливите и харчещите не успя да улови, че са необходими и стабилност, и растеж. За да запазят предимството си, европейците трябва да инвестират, макар и по отговорен и ориентиран към бъдещето начин. Но намалената сила на Германия и Франция оставя празнота в Европа, точно когато отчаяно е необходимо лидерство. Нещо повече предстоящите преговори за бюджета на ЕС, които се очаква да започнат по-късно тази година, може да се усложнят, тъй като силата на Берлин и Париж за изграждане на коалиции намалява.

Добра защита

ЕС се нуждае от нов, прагматичен консенсус относно начините за спестяване и инвестиране, който да преодолее идеологическите бариери и да насърчи колективните действия

Така европейците са изправени пред три факта: първо, мобилизирането на повече ресурси е от съществено значение за тяхното дългосрочно оцеляване и просперитет; второ, бюджетният модел на ЕС показа своите граници както по отношение на размера, така и на обхвата; трето, мащабът на необходимите усилия прави невъзможно една държава да се справи сама. От това следва, че ЕС се нуждае от нов, прагматичен консенсус относно начините за спестяване и инвестиране, който да преодолее идеологическите бариери и да насърчи колективните действия. Това ще изисква време и смели политически експерименти, но е постижимо и може да започне от сектора на отбраната.

Това може да звучи противоречиво: няма област на политиката, която да е по-близка до националния интересколкото отбраната, в която действията на ЕС са ограничени до конкретни области. Например бюджетът на ЕС има ограничения, когато става въпрос за финансиране на военни разходи, а Европейският фонд за отбрана, въпреки че подпомага научните изследвания и разработването на отбранителни технологии, не може да се използва за закупуване на оръжие. Но именно тази област формира началото на по-снизходителна пестелива позиция в близкото минало поради един съвсем реален стимул – географията.

Повечето от традиционно пестеливите държави като Швеция, Финландия и Дания, както и тези, които в миналото са следвали по-отговорна фискална политика, като Полша и балтийските държави, се намират близо до Русия и това донякъде пропорционално е увеличило разходите им за отбрана. През декември миналата година Дания, Финландия и дори географски защитената Нидерландия подкрепиха план за финансиране на отбраната чрез съвместни заеми, макар и държавите да гарантират парите, а не самият ЕС. Нещо повече, неотдавна 19 европейски държави подписаха писмо до председателя на Европейския съвет и ръководителя на Европейската инвестиционна банка, в което ги призовават да облекчат ограниченията за финансиране на изключени дейности – като производството на боеприпаси, оръжия и военно оборудване – и да проучат възможността за емитиране на облигации в областта на отбраната. И накрая, след като бившият германски министър на финансите Кристиан Линднер остро отхвърли аргумента на Драги за съвместно вземане на заем, дори Фридрих Мерц, вероятният следващ канцлер на Германия, не изключи използването на отбранителни облигации на ЕС за финансиране на европейския инструментариум. Като се има предвид, че Християндемократическият съюз, партията на Мерц, е традиционно фискално консервативна, тази нова тенденцияможе да бъде окуражаващ знак за по-широка промяна. За да дадат тласък на този нов импулс за инвестиции, скандинавско-балтийските страни биха могли да използват още повече навлизането си в пестеливата коалиция, за да обединят Берлин и Амстердам зад смели политически решения. Но това не е всичко: като подчертават необходимостта от общи научни изследвания и развойна дейност и от рационализиране на обществените поръчки, те могат да покажат, че усилията им не подкрепят „свободен за всички“, а стратегически подход към разходите за отбрана.

В това начинание северните страни си подават ръка с малко вероятен съюзник от юг. Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис е изключително активен по този въпрос и предложи на партньорите си от ЕС европейски фонд за отбрана в размер на 100 млрд. евро, което се радва на одобрението на Франция – друга страна, която винаги е проявявала специален интерес към сигурността на съюза (разходите за отбрана на Париж, както е показано на картата по-горе, изглежда са по-малко повлияни от географски съображения). Заедно те биха могли да помогнат за привличането на по-неохотно настроените южни страни като Италия, които са отдалечени от Русия и се сблъскват с опозиция у дома.

Преди пандемията от ковид-19 да се разрази през 2020 г., перспективата за съвместно вземане на заеми от ЕС изглеждаше далечна, ако не и невъзможна, но изключителните времена доведоха до изключителни мерки. Този път Европа отново се намира в режим на управление на кризи, притисната между недоволството на Тръмп и заплахите на Путин, като спешно трябва да мобилизира ресурси за своята защита. Можем да се надяваме, че този път европейците няма единствено да реагират на събитията, а ще започнат да изпробват начини за мобилизиране на колективната фискална сила на съюза – като започнат с разходите за отбрана – и ще институционализират успешните подходи. Ако успеят, те биха могли да увеличат геополитическото влияние на съюза, да укрепят сигурността му и да увеличат икономическото и технологичното му предимство. Както каза датският министър-председател Мете Фредериксен в новогодишното си обръщение: „Винаги ще следваме отговорни икономически политики. Но отговорността не се отнася само до крайния резултат“.