Турция потърси съюзник в лицето на Европа

Турция потърси съюзник в лицето на Европа  | StandartNews.com

България си взе поука от бежанската криза през 2012 г., казва Весела Чернева

- Дори войната в Сирия да спре, ще са нужни поне 10 години за възстановяване

- ЕС няма да изостави Украйна в ръцете на Кремъл
- Турският модел на ислямска държава с демократично управление засега не се оказва успешен

- Г-жо Чернева, на срещата на върха в Брюксел Европейският съюз и Турция подписаха историческо споразумение след трудни преговори. Ще има ли ефект от договорките?

- Тази среща трябваше да покаже, че Турция разбира, че има нужда да потърси съюзник в лицето на ЕС. А Европа пък трябваше да демонстрира напредък по контролирането на бежанската криза. Досега ЕС беше в позиция на молител по отношение на Турция. В турската страна беше и хлябът, и ножът. Много трудно можеше да се постигне някаква по-голяма равнопоставеност между партньорите. Срещата бе стъпка в тази посока и сега има по-голяма надежда това споразумение да се окаже реално и изпълнимо, защото и двете страни имат нужда от него.

- Европа е силно зависима от Турция, тъй като тази година бежанците може би ще надвишат 1 млн. Души. Турция ще успее ли да ли да се справи с овладяването му, тъй като знаем, че каналджийството е бизнес за милиарди, който трудно ще отстъпи?

- Каналджийството е важен ефект на тази криза, но не смятам, че заради него която и да е страна подбужда хора да напуснат родните си места и да търсят по-добър живот в Европа. Причината за бежанската вълна основно е войната в Сирия. Бежанците дълго време стояха в Турция с надеждата, че тази война ще спре. Сега обаче те разбраха, че дори тя да спре, Сирия вече не е същата. Поне 10 години ще минат до възстановяването на основна инфраструктура. Турция играе доста отговорна роля от гледна точка не само на ЕС, но и на България. Турция пази границата си с България и има доста сериозно присъствие на военни части край браздата. Ние най-добре трябва да знаем колко е важна ролята на Анкара. Онези, които тръгват по море, по турското крайбрежие и с лодки отиват до гръцките острови, както и основната част от потока по т.нар. Балкански маршрут, са основната причина на безпокойство у ЕС. Всъщност ангажиментът, който Турция поема, е да следи за движението на хора от вътрешността на страната в западна посока. ЕС пък поема ангажимент да помага на Гърция и България в охраняването на тази външна граница.

- Единни ли са ЕС и Турция в разбиранията си за разрешаването на сирийската криза?

- Целта на ЕС е да се стигне до деескалация в Сирия. За съжаление обаче от началото на войната там ЕС не се включи в разрешаването на конфликта. Има отделни страни-членки - Франция, Великобритания, Германия, които по един или друг начин се опитваха да търсят мирно разрешаване на кризата в Сирия. Някои от тях се включиха в коалицията срещу Ислямска държава, която действа на територията на Сирия и Ирак. За Турция ИД е по-малък проблем. Анкара се опитва да предотврати създаването на независима кюрдска държава и да има решаващ глас в бъдещето на Близкия изток. Правителството и президентът Ердоган смятат, че турският модел на една ислямска държава, която все пак има демократичен модел, може да бъде пример за региона. Това засега не се оказа успешно. Видяхме Египет, която не успя да се превърне в умерена мюсюлманска страна. Турция вероятно ще преосмисли политиката си за Сирия, особено имайки предвид ролята на регионалните фактори - Иран, Саудитска Арабия, Катар, в тази сложна мозайка около Сирия.

- Как от гледна точка на Брюксел изглежда рязкото влошаване на отношенията между Русия и Турция?

- Със сигурност ЕС и НАТО не са доволни от това развитие. В тази крехка ситуация с няколко войни в периферията на Европа, не е добра идея да се отваря нов фронт между двама от най-големите съседи на ЕС - Русия и Турция. Двете държави по един сприхав начин въвличат Европа в още по-голямо напрежение и това не е добре. Но пък може би това е шанс за подобряване на отношенията между ЕС и Турция, които бяха охладнели през последните години и месеци. Може да се окаже, че днес Турция има нужда от съюзник в лицето на ЕС и това ще направи стратегически важни отношенията между ЕС и Турция.

- Турция има и друга важна за сигурността на Европа роля - маршрутът, по който минават хилядите европейски джихадисти. Последните големи атентати в Европа са дело на европейски граждани, обучени в лагери в Йемен и Сирия. Според вас взима ли адекватни мерки ЕС спрямо "домашните" джихадисти?

- За да се противопостави на тази заплаха, ЕС трябва да направи две неща. Едното е да се опитва да унищожи източниците на радикализъм като "Ислямска държава". А другото - да създаде усещането за вътрешна сигурност у гражданите си. Усилията за интеграция на малцинства, които много от европейските страни имат поради исторически причини, трябва да се превърнат в изграждането на общества с общо разбиране за правилата в тях. Не бива да се създават привилегировани малцинства и застрашени мнозинства. Защото много от мнозинствата в ЕС се чувстват застрашени, имат нужда от повече сигурност и това дава основа за успеха на радикалните партии от крайното дясно и крайното ляво.

- Ще успеят ли САЩ, ЕС и Русия да образуват коалиция срещу "Ислямска държава", тъй като след свалянето на руския самолет преговорите не вървят добре?

- Никога не съм вярвала, че целта на Русия е Ислямска държава. Голяма част от бомбардировките не бяха насочени срещи цели на ИД. Руски наблюдатели, които познават притесненията на Кремъл, твърдят, че в много от подразделенията на ИД има рускоговорящи джихадисти, които Москва предпочита да остави да се бият в далечна Сирия, отколкото да се върнат в Русия и да извършват атентати там. Трябва да има общи цели, за да има стратегическа коалиция. Винаги е възможна обаче тактическа коалиция с различни цели, но общи методи. Заради непредвидимостта на руската страна създаването й няма да е лесно и такава коалиция няма да бъде устойчива.

- Влошаването на отношенията между Русия и Турция и по-решителната намеса на европейските сили във войната в Сирия носят ли нови рискове за националната сигурност на България?

- България преживя една бърза бежанска криза през 2012 г., от която нашите институции научиха урока си. Начинът, по който се пазят границите ни, а и се обработват молбите за убежища, е доста подреден и надежден. Въпросът е, ако внезапно се повиши броят на бежанците, дали системата ще работи. Другият голям риск е в каква степен тази прокси-война /война чрез марионетни местни групировки - б.р./ в Сирия може да доведе до трайна нестабилност в периферията на ЕС и до фрагментация вътре в Европа. Разделенията в ЕС, породени от бежанската риза, се задълбочават ежедневно. За малки страни като България това е голям риск - да останат изтласкани не само от полето на взимане на решения, но и извън полето на сигурност и на просперитет в Европа.

- След окупацията на Крим и войната в Източна Украйна заговорихме за хибридна война, водена от Русия срещу Запада. Но сега, след атентата в Париж, руската пропаганда срещу ЕС спря, а новият им враг е Турция. Ще се подобрят ли отношенията между Москва и Брюксел?

- В момента Русия се надява, че разделението в Европа играе в нейна полза. В края на годината изтичат настоящите санкции, които ЕС наложи на Русия. Вероятно те ще бъдат удължени с 6 месеца. Но какво ще стане след тези 6 месеца е трудно да се каже. Затова Русия се надява на по-колебливо отношение от страна на ЕС, особено ако се окаже, че е възможна политическа коалиция в Сирия. В момента Русия няма интерес да атакува ЕС. По-скоро пропагандата й се занимава с това рейтингът на Путин да продължи да бъде висок, което може да се прави с размахването на различни външни врагове. Колкото по-често Русия изглежда права и по-силната в дадени ситуации, толкова повече от това печели рейтингът на президента.

- В Киев се опасяваха, че може да се стигне до такава сделка - Русия да помогне в Сирия, а ЕС да забрави за Украйна. Възможно ли е Западът да изостави украинците?

- Това вече не е възможно. Европа инвестира много от своя политически капитал в Украйна и особено Германия, която на практика осигури консенсуса в ЕС относно споразумението в Минск и санкциите срещу Русия. Така че в следващите 6 месеца не очаквам промяна в позицията на ЕС спрямо Украйна. Разбира се, прогресът на споразумението от Минск, трябва да бъде разгледан в началото на 2016 г. Тогава ще видим доколко ЕС иска да продължи да инвестира в реформите в Украйна. Бъдещето на Украйна ще бъде решено не от войната в Източна Украйна, а от качеството на реформите там.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай