Димитър Бечев: В Крим ръцете на Турция са вързани

Димитър Бечев е старши изследовател и директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, а също така и член на South East European Studies at Oxford (SEESOX) към колежа St Antony’s в Оксфорд.

В периода 2006 г. – 2010 г. е бил изследовател към Оксфордския Център за европейски изследвания и лектор по международни отношения към колежа Worcester в Оксфорд, както и гост-професор в университета Хитоцубаши в Токио.

Регионален експерт е за Централна и Източна Европа към водещата консултантска и информационна компания Oxford Analytica.

Димитър Бечев има докторат (2005) по международни отношения от Оксфорд и магистърски степени по право и международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски“.

Публикувал е разработки в областта на разширяването и политиката на съседство на Европейския съюз, съвременната история и политика на Балканите.

Интервюто е проведено на 14 март 2014 г.

В неделя, 16 март, в Крим предстои референдум за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия. Според Вас предрешен ли е?

Като се видят бюлетините, те задават само две опции. Едната е директно присъединяване към Руската федерация, другата опция - връщане на Крим към конституцията от 92-а, която определя Крим като суверенна държава. Така че на гражданите на Крим не се дава никаква възможност да гласуват за статуквото.

Според мен е предрешен референдумът, по-скоро интересният въпрос е каква ще бъде реакцията на Русия. Дали ще признае анексията, или ще остави Крим в неопределено състояние, нещо от типа на Приднестровието или Абхазия. Или Южна Осетия.

Плюсът на такъв сценарий за Кремъл е, че неустановеният международноправен статут на Крим и създаването на анклав ще дава възможност за въздействие и натиск над Украйна в ключови моменти, замразен конфликт, който може да се размразява отвреме-навреме, за да се оказва натиск. Засега виждам такъв вариант като по-реалистичния.

Отделянето на Крим ще създаде ли предпоставки за по-отслабена Украйна или напротив – след като вече е решено, че в Крим ще бъдат съсредоточени руските интереси, ще се освободи останалата част от Украйна икономически от Русия?

Със сигурност ще се създадат допълнителни проблеми на Украйна. Доколкото няма да има консенсусно решение - Украйна няма как да потвърди отцепването на Крим - ще се отвори един външнополитически проблем, който винаги ще може да се експлоатира от Русия.

И досега Крим е бил някаква Ахилесова пета на Украйна, ще продължи да бъде такава. Нещо повече, може да се създаде прецедент за други региони – в Южна Украйна, в източните провинции. Така че отделянето на Крим няма да помогне на Украйна. От референдума не следва, че Украйна се е освободила от Крим и това й дава възможност да се обърне на запад, не е толкова лесно.

На територията на Крим татарите са трети по численост, след руснаците и украинците. Защо те не искат да гласуват, при положение, че така потвърждават отцепването на Крим, без да го искат?

Ако гласуват, те легитимират референдума. Както казах, има само две опции, които са почти идентични, а татарите имат интерес от поддържане на статуквото. Очевидно там позицията е да се подкопава чрез неучастие и по този начин да се реши чрез нелегитимност референдумът.

Най-заинтересована от положението на кримските татари, поне на думи е Турция. Турският външен министър Ахмет Давутоглу дори заяви, че страната му има пълно право да защитава кримските татари на територията на полуострова и че при опасност страната му първа ще се притече на помощ. В какво би могла да се състои тази помощ? Или става дума за реторика?

По-скоро второто. Давутоглу няма как да каже, че Турция ще остане безсилна. Самата Турция има очаквания, а и татарски общности с произход от Крим, както и такива от Русия. Те очакват някаква позиция, но Турция няма какво да направи, тя има ограничен брой ходове, които може да предприеме. За Турция е много важно отношенията с Русия да имат силно изразен икономически аспект.

Дори ако наблюдаваме какво се случва в двустранен план, Турция и Русия успяха много умело да ограничат противоречията си в Сирия, които са доста остри всъщност, в състояние на конфликт са двете страни буквално, но това по никакъв начин не засегна останалата част от техните отношения. Така че реторично може би Крим ще възникне като проблем, но пък Турция едва ли ще жертва останалите си интереси, представяйки Крим на първо място.

Как би се отразило на Турция откъсването на Крим в политико-икономически план?

Не мисля, че ще има някакво главоломно отражение. Но един аспект, който рядко влиза в разговорите, е че, ако използваме Приднестровието като прецедент, ще забележим, че там, в тази „ничия земя”, се създава капацитет за развиване на всякакви форми на трансгранична престъпност. Приднестровието е един от големите пазари на оръжие в Черноморския регион, така че не бих изключил възможността Крим, ставайки подобен анклав, също да се превърне в "сива зона" и източник на такива заплахи за сигурността, включително спрямо Турция.

Просто неуреденият статут, неясната юридсикция, неуредените граници, липсата на контрол може да предизвикат такъв тип заплахи. Но някакви икономически сътресения спрямо Турция аз не виждам.

А възможен ли е обратният сценарий - след санкции срещу Русия, наложени заради анексиране на Крим, Турция още повече да се сближи с Русия икономически и политически?

Да, това е интересна хипотеза, но се въздържам. До търговска война и търговски санкции има много стъпала на ескалация. Аз не вярвам, че ще се стигне. Турция и Русия имат много активни икономически отношения. Всъщност след Украйна, Турция е най-големият потребител на руски газ. Всяко секване на потоците би съставлявало риск за самата Турция. Не виждам политическа воля нито в Москва, нито в големите западни столици да се стигне до такова ниво, до тотален блокаж на иконочески отношения, това би струвало скъпо и на двете страни. Но очевидно, че Турция не е заинтересована от такъв сценарий и ще се стреми да го избегне, доколкото е по силите й.

Казвате, че ситуацията в Крим в някои отношения повтаря тази в Приднестровието. Що се отнася до държавите от Централна Азия, какви възможни последици би имало присъединяването на Крим към Русия като прецедент за политиката на Русия към бившите съветски републики от Централна Азия, към които се забелязва икономическа експанзия, и как това би се отразило на отношенията с Турция, които също има интереси в региона?

Руското решение да използва руски общности зад граница изпраща лош сигнал за другите части на бившия Съветски съюз. Те с право ще започнат да гледат на своите граждани от руски произход като евентуална пета колона. Това е важно в случая с Казахстан, където доста голяма част от населението е от руски произход.

Макар и Казахстан да е част от митническия съюз с Русия и Беларус, предполагтам, че сред управляващите елити в тези страни, които, разбира се, не могат да скъсат връзките с Москва, това ще е стимул да диверсифицират външната си политика, да търсят съюзи както със Запада, така и с Китай, който става все по-важен икономически фактор, т.е. да търсят гаранция, застрахователна полица, спрямо бъдещ натиск от Москва.

Турция е доста второстепенен играч в Централна Азия, въпреки че прие декларации през 90-те години, че има възможността да играе първостепенна роля. Но в един сценарий, където се търсят повече съюзници, повече външнополитически опции тя може също да изиграе своята роля за централноазиатските републики.

Ако се върнем към Крим, има ли конкретни външнополитически фактори, които връзват ръцете на Турция за по-активни действия?

Цялостната обстановка е такъв фактор. Турция, от една страна, навлезе в изборен цикъл. Предстоят общински избори, президентски избори, на дневен ред е конституционната реформа, може да се премине към някакъв тип президентски режим. Има спекулации, че дори парламентарните избори, които трябва да се проведат 2015 г., ще бъдат изтеглени тази година. И от друга страна, поляризацията след средата на декември, когато избухна текущият корупционен скандал, достигна много високи нива.

Турция все повече и повече е заета със самата себе си. И това ограничава възможността й тя да прокарва същата амбициозна политика, както преди няколко години. Пример е очевидно Близкият изток, който е основният фокус за международните отношения на Турция в последно време, и важи с още по-голяма сила за политиката й на север, към бившия Съветски съюз и Кавказието. Общо взето по-краткият отговор е: Ръцете на Турция са вързани, почти изцяло, поради особеностите на турския вътрешнополитически живот, пък и както във всяка една страна с демократична система, особеностите на електоралния цикъл.

Имате предвид местните избори на 30 март? Премиерът Реджеп Ердоган, във връзка с политически скандали от последните месеци, заяви, че ще се оттегли от политиката, ако партията му ги загуби. Възможно ли е това да се случи?

Не, това е всъщност изявление, което има за цел да покаже, че гражданите всъщност са дали глас за хипотезата той да остане. Интригата не е дали той ще загуби. Очевидно, че (управляващата Партия на справедливостта и развитието, по-известна като АКП) ще победи.

Въпросът е дали някои местни общини ще преминат към АКП или съответно към опозицията. Битката за Истанбул ще е важна, макар че там сегашният кмет, предполагам, ще успее да запази мястото си, но кандидатът на опозицията най-вероятно ще има много силен резултат, което ще му даде възможност да постави кандидатурата си за лидер на основната опозиционна партия, Народнорепубликанската партия.

Говори се и за обрат в Анкара, това би било интересно, ако столицата попадне в опозицията. Но при всички положения АКП ще запази по-голямата част от присъствието си в местната власт. Няма предпоставки за друг резултат, тъй като икономическата ситуация в Турция не е толкова влошена, че да промени предпочитанията на избирателите, както стана през 2009 г. – единствената година, когато Турция е била в рецесия през последното десетилетие. И тогава АКП загуби гласове и позиции в местната власт.

Но сега по-скоро въпросът е конкретно дали опозицията няма да извоюва някакви малки победи, което да подскаже, че Ердоган губи относително тежест, което пък ще постави на дневен ред въпроса кой ще е кандидатът на АКП за президентския пост август месец. Дали той или сегашният президент Гюл.

Съществува ли в момента недвусмислен съюз срещу Ердоган между опозицията и Хизмет, движението на Фетулла Гюлен?

Да, съществува, макар че характерът на този съюз е много неясен, тъй като става дума за два субекта с много различен характер.

Едното е в партия с всичките й минуси и дефекти, но все пак функционираща на ясни начала.

Докато движението на Гюлен е как да го кажа, непрозрачно, функционира, упражнявайки влияние индиректно през обществото и чрез негови представители в институциите, но определено не през електоралния процес.

Именно това е доводът на Ердоган, предизвикателството му към Гюлен, ако има политически амбиции, то да ги реализира чрез партийния живот. Но ние не знаем всъщност колко избиратели може да мобилизира Гюлен.

И всъщност изборите за местна власт ще са тест доколко този разлом между АКП от една страна и движението на Гюлен ще води до отлив на гласове от АКП, които са привърженици на Гюлен. Колко е капацитетът на Гюлен да мобилизира гласове и да ги прелива към опозицията. Но това, че техните гласове ще отидат най-вероятно за кандидати на Народнорепубликанската партия, е почти сигурно за мен.

Серия от подслушвани записи на телефонни разговори разтърси обществения живот в Турция. Защо се появиха точно сега?

Свързано е с електоралната кампания. Очакваше се да има доста мръсни трикове, но никой не е очаквал, че дотолкова ще нарасне напрежението и негласната война ще ескалира дотоклова.

Трябва да се каже, че първата стъпка, която предприе Ердоган с инициативата си за буквално премахване на различните образователни институции, свързани с движението, които са източник за набиране на привърженици, тази стъпка ескалира напрежението и оттам се стигна до арестите, корупционната афера.

И след като Ердоган пък използва случая да организира чистка в съдебната власт и да подчини съдиите, прокурорите на изпълнителната власт, отговорът на Гюлен дойде от тези записи. Но както в България, така и в Турция, използването на такива методи показва недъзите на демократичното развитие, а не зрелостта.

По този начин, а не чрез открит дебат и избори, се решават политическите въпроси. От друга страна, и службите, и съдебната власт изглежда могат да се използват за чисто политически интереси. Не са гарантирани основни конституционни права. Няма добри герои в тази история.

Превръща ли се демократизацията в Турция в заложник на тази война и може ли някой политически играч на промени статуквото?

Това е много хубав въпрос и за съжаление няма еднозначен отговор. Освен чисто личностния или груповия сблъсък между две ислямистки движения има по-дълбоко заложени проблеми.

Единият е отсъствието на добре действащ принцип на разделение на властите и баланс между тях, което пък и води до използването на съдебната власт като лост за разчистване на политическите сметки. Опозицията също е отслабена, няма силно лидерство, идеологически е поделена, маргинализирана след 10 г. управление на АКП. Медиите също са под контрол. В момента този конфликт е нещо като огледало, което отразява всички дългосрочни сткруктурно заложени проблеми в Турция.

Може ли все още ЕС да бъде стимул за решаването на тези проблеми?

Зависи къде фиксираме очакванията си. ЕС трудно може да бъде арбитър, защото процесът на преговори е забуксувал от дълго време. Турция е голяма страна и Ердоган не е склонен да споделя власт с когото и да било, било то вътрешнополитически или външнополитически.

Въпреки всичко аз съм по-скоро оптимист в краткосрочен план. Последната година донесе позитивни моменти във връзките между Турция и ЕС. Една нова глава беше отворена и сега в момента тече дебатът за отваряне на две допълнителни глави, които са чисто политически, свързани с реформа на съдебната система и с фундаментални права и въпроси на вътрешния ред в Турция.

Ако те бъдат отворени, на масата ще бъдат поставени въпроси като как са организирани отношенията между изпълнителната и съдебната власт, как функционират полицията, как функционират службите в страната, което пък ще даде възможност на ЕС, в случая Комисията, да упражнява повече контрол и ще увеличи възможността за натиск.

Това не значи, че Турция ще бъде променена с отварянето на тези глави, но самият факт, че те са на дневен ред и че страната настоява за отварянето на тези тлави, значи, че има пролуки и че ЕС има шанс пак да влезе в играта в Турция, след като в продължение на 6-7 години и повече губеше способността си да влияе.

Виждаме, че Турция е в ролята не само на ухажвана от Запада, а и обратното - тя има нужда от Европейския съюз. Нищо чудно да се окаже, че след време ЕС отново е необходим на Ердоган, ако той се изправи пред вътрешнополитически натиск.