© Susi Dennison
Никой не си тръгна от срещата на ЕС с усещането, че е победил или загубил, дори компромисът с механизма за върховенство на закона ще бъде последван от търсене на умен начина за справяне с темата в евроинституциите.
Това каза за "Дневник" Сузи Денисън, която ръководи програмата European Power в Европейския съвет за външна политика и. основни теми на работата ѝ са външната политика на ЕС, кохезията в съюза, състоянието на човешките права и демокрацията. Има опит в "Амнести интернешънъл" и в британското министерство на финансите.
"Дневник" разговаря с нея за продължилата четири дни среща на европейските лидери, довела до споразумение за бюджета и възстановителния фонд на ЕС, и значието му за Европа.
Наскоро написахте, че следващият бюджет и фондът за възстановяване може да излекуват разделенията в Европа или да ги задълбочат. Кое от двете постигнаха преговорите и сделката?
- Мисля, че споразумението след над 90 часа преговори всъщност беше много важно за лекуването на разделенията. Начинът, по който бе постигнато, със силна роля на евроинституциите и значимо предложение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на масата и добра работа с (френския президент Еманюел) Макрон и (германския канцлер Ангела) Меркел, виждаме начина, по който трябва да работи ЕС. Френско-германската връзка работеше добре, двамата оказваха натиск в процеса на вземане на решенията.
Но най-важното - всеки направи компромис. Никой не си тръгна от срещата с победа или загуба. Пестеливите направиха компромис с принципа за това Европейската комисия да поеме дълг, но и с размера, защото възстановителният фонд е по-голям от искания от тях. Югът също направи компромис с размера и с факта, че ще има и много заеми. А въпросът с върховенството на закона в страни като Полша и Унгария бе отложен за по-нататък и на практика не бе разрешен. Виждате от твърденията след срещата - всеки чувства, че е оформил изхода достатъчно, че чувства, че е извършено колективно усилие и сделката принадлежи на всички.
Рискът за разделения обаче идва от това, че всеки около масата представляваше позицията, с която мислят гласоподавателите в държавите членки. Рискът е, че когато опитат да го продадат в столиците си и трябва да защитават, може да се върнат към практиката да сочат Брюксел с пръст. Така че имаше важна крачка напред, но и потенциал за отклоняване от нея.
Казват, че добрият компромис е именно този, при който всички са недоволни. Мислите ли, че някоя от страните си тръгна по-недоволна от другите?
- Още от началото, по време на финландското председателство (втората половина на 2019 г. - бел. ред.), се казваше, че най-важното е всеки да е еднакво недоволен. Бих казала, че най-недоволни от сделката вероятно са пестеливите. Нидерландският премиер Марк Рюте според "Политико" е отказал да го нарече исторически момент. Мисля, че причината за това е тъкмо, че идеята за споделяне на финансовото бреме не е популярна в страните и сега ще е трудна задачада го обясни у дома. Направихме проучване в 9 държави в ЕС и много ясно видяхме, че подкрепата за споделяне на финансовото бреме е много по-силна в южните страни, отколкото в пестеливите страни. Но като част от компромиса Рюте и други пестеливи си осигуриха възстановяване на рабати за страните си (рабатите са отстъпки, които смекчават разходите на нетни платци за еврочленство - бел. ред.). Сега поне може да каже, че не е загубил по време на преговорите.
Лидери като Рюте и австрийския му колега Себастиан Курц приеха стъпката за създаване на фонда чрез дълг с уговорката, че това е еднократен, временен експеримент. Временните решения обаче често стават постоянни, мислите ли, че и с практиката да се поема общ дълг може да се случи същото?
- Интересно е, винаги е имало потенциал за това в европейските договори, но мисля, че за пръв път се използва. Много ще зависи колко успешен е фондът и колко трудно е възстановяването; степента, в която хората смятат, че решението е било добро. Но човек има усещането, че ако един мост е бил пресечен, може да се пресече отново. Този прецедент може да продължи.
Стъпки към повече Европа ли бяха решенията на съвета? Защото, ако всеки е получил по нещо, за да се постигне сделка, създава ли се риск за т. нар. Европа à la carte като в някогашната визия на Великобритания - всеки да си взима това, което му харесва от нея?
- Не мисля, че видяхме това. Всеки чувнстваше, че сделката бе най-важното и искаха да направят компромис. Не мисля, че това е Европа à la carte, а повторно ангажиране. Преговорте бяха много различни от тези по време на финансовата криза - онези продължиха години, защото Европа нямаше инструменти. Нямаше го френско-германския мотор, нямаше доверие в институциите и желание за компромис. Това не е à la carte, това е повторно ангажиране с основната цел на ЕС и подкрепа за единния пазар.
Много бе изговорено тези дни за ролята на Нидерландия - премиерът Рюте изпъкваше в хода на преговорите, появи се и тезата, че Хага върви по стъпките на Великобритания и ще има сходна роля и място в ЕС, въпреки че е сред основателите. Това ли смятате, че се случва?
- Не, не мисля, че Нидерландия търсеше "сделка, която ще работи специално за нея" - това е много по-сложен дебат за ролята ѝ в Европа, те са и много по-централни за европейския континент. Страната е много по-реалистично настроена за ролята на икономическото участие в Европа и в единния пазар като търгуваща нация. Дебатът там е различен.
Достатъчни ли са договорените средства за амбициите на ЕС в редица области - от мощно възстановяване от COVID-19 до технологично преимущество или справяне с предизвикателството, отправяно от съперниците САЩ и Китай или други геополитически предизвикателства?
- Не съм икономист - коментирам политическите събития около сделката и начина, по който тя оформя бъдещето на Европа. От тази гледна точка смятам за срамно, че бяха орязани някои от основните пера като здравен суверенитет и действия за климата, които ще са изключително важни за европейската конкурентоспособност и способността на Европа да оформя глобалния ред и да прокарва интересите си. Някои от тези решения ми изглеждат късогледи, но не бях на масата на Европейския съвет в опит да прокарам други.
Но и други хора, които не са били, ще опитат да направят така, че да не бъде прокарана в Европарламента в този си вид. Мислите ли, че е възможно да не бъде одобрена от евродепутатите?
- Европейският съюз иска да има активна роля с възстановителния фонд след коронавируса и това е важен компонент. Видяхте в нашето проучване от април, че за коронакризата 47% от респондентите смятат ЕС за незначим (повече четете тук - бел. ред.). Не може да се позволи на тази ситуация да се затвърди като постоянна. Но от друга страна, когато попитахме дали ЕС подкрепя в икономическото възстановяване, отговорите бяха много позитивни и беше важно, че това се случи. Надявам се парламентът да разбере значението на решението. Но ако могат да увеличат разходите за климатичните цели, ще е добре.
Споменахме механизма за върховенство на закона. Някои казват, че договореното е единственият начин да бъдат измамени Унгария и Полша да подпишат споразумението с усещането, че са постигнали своето. Други - че те действително спечелиха, защото договорената процедура е неясна чрез изречението "Европейският съвет бързо ще се върне към въпроса". Вие какво мислите?
- Според мен умишлено остана толкова неясно. Остава отворен въпросът кога Европейският съвет ще се върне към въпроса. А ако предложението за санкции се върне към Съвета, гласуването е с единодушие, ако е формат на Съвета на ЕС, е с квалифицирано мнозинство. А имаше и ангажимент на Меркел, че по време на европредседателството ще е готова за задействане на Член 7.
От една страна има стремеж да не оставят темата да се измъкне, но логиката на аргумента на (португалския премиер) Антониу Коща пред ЕС бе, че върховенството на закона не може да е част от преговорите. Когато стане част от тях, го превръщате в нещо, за кето може да се преговаря, а то не е - представлява част от ценностната система на ЕС. Това беше логиката според мен, трябваше да прокарат (бюджета) и върховенството на закона остана спорна точка, но това е означава, че нямат намерение да отнесат въпроса по-далеч.
Можем ли да гледаме на това като знак, че сегашният състав на евроинституциите ще е са по-мек към нарушителите на принципите на върховенството на закона само да за получат гласовете им в Съвета?
- Не е непременно така и това се видя и в нагласата на Фон дер Лайен по време на пресконференцията ѝ - тя каза "не". Но между редовете чета, че ще опитат да търсят умен начин, по който да се справят - искат да са сигурни, че ще е в правилния формат така, че да имат резултат, а не да се фокусират например върху Член 7.
