Британският проблем на Европа

Европа има британски проблем. Възможността за излизането на Великобритания от ЕС се обсъжда активно в европейските столици през последната година, а Дейвид Камерън обеща, че ще проведе референдум по въпроса за членството на страната в ЕС преди 2017 г. Кои са движещите сили в този дебат? Има ли той наистина значение за ЕС? И в крайна сметка има ли нещо, което ЕС може да направи по въпроса?

Митът, че населението на Великобритания е дълбоко евроскептично и отчаяно иска да напусне ЕС, е широко разпространен. Но общественото мнение във Великобритания не се различава значително от това в останалите страни членки: дори след година разгорещени дебати по въпроса за излизането на Великобритания от ЕС, само 17% от хората считат, че темата за Европа е важна. Разликата между Великобритания и останалата част от ЕС е по-скоро в мнението на елитите: една трета от депутатите в управляващата консервативна партия искат страната да напусне ЕС. Те се радват на подкрепата на медиите и бизнес средите, които допълнително наливат масло в огъня. Казано просто,

британският евроскептицизъм е елитарен проект

Геният на евроскептичните елити се изразява в това, че те успяха да придадат на своя проект популистки привкус. Това е основното постижение на Найджъл Фараж – харизматичният лидер на Британската партия на независимостта. Той успя да сведе дебатите около европейския въпрос до това кой ще контролира националните граници, като по този начин се възползва от широко разпространеното сред обществото притеснение по отношение на имигрантите (предизвикано отчасти от това, че преди повече от десет години тогавашното правителство прогнозира, че само 13 хил. източноевропейци биха заживели във Великобритания след разширението на ЕС, а те се оказаха 1.5 млн. души).

Все пак именно успехът на Британската партия на независимостта принуди лидерите на основните партии да сближат позициите си и да започнат да подкрепят реформи в рамките на ЕС. Гласоподавателите на големите партии също преосмислиха своята позиция спрямо излизането на Великобритания от ЕС. Скорошни проучвания показват, че 45% искат страната да остане в ЕС, а 35% подкрепят излизането от съюза. Това е най-голямата разлика в полза на ЕС, документирана през последните години. Референдумът за независимостта на Шотландия показа, че онези, които се противопоставят на излизането на страната от ЕС, ще заложат на възможността за реформи в рамките на съюза, вместо на защитата на статуквото.

А дотогава трябва ли останалите държави членки да се притесняват от възможността Великобритания да напусне ЕС? Някои казват, че смоизключването на Лондон ще премахне главната пречка пред създаването на силен политически съюз, необходим за спасяване на еврото. Но вероятността британското правителство да блокира по-нататъшната интеграция на страните в еврозоната е малка, стига целостта на единния пазар да бъде защитена.

Днес държавите, основателки на ЕС, са тези, които възпират по-нататъшната интеграция

Президентът на Франция Франсоа Оланд заяви, че не желае промяна в договорите за ЕС, и отхвърли опитите за въвеждане на обвързващи договорености за реформи. Берлин се противопостави на всички мерки за споделяне на риска и отслаби ключови разпоредби на банковия съюз и на енергийния съюз. Същевременно Германия блокира и сливането на EADS и BAE Systems (компании гиганти в областта на отбраната), което можеше да доведе до развитието на истинска европейска отбранителна индустрия.

Хаосът, който ще настъпи след излизането на Великобритания от ЕС, може да доведе до спирала на дезинтеграция и до излизането и на други страни членки. Подобно развитие ще доведе до високи нива на несигурност за 2.5 мил. граждани на страни - членки на ЕС, които в момента живеят във Великобритания, а също и за европейските компании, инвестирали милиарди в британската икономика. ЕС ще бъде по-малък и по-беден без Обединеното кралство. Съюзът ще загуби една шеста от бюджета си и една четвърт от средствата си за отбрана, ако Великобритания го напусне. Във време, в което центърът на икономическа и политическа мощ се измества от Запад на Изток и САЩ преосмисля приоритетите си, шансовете на Европа да бъде важен играч на световната сцена намаляват значително, ако Великобритания излезе от ЕС.

Възможно ли е останалите страни от ЕС да направят нещо по въпроса

Очевидно е, че проевропейски настроените британци са тези, които трябва да убедят съгражданите си в ползите от ЕС. Все пак политиците от други държави членки могат да изиграят важна роля в разединяването на прагматичната британска общественост и еврофобския елит, като окуражат британското правителство да подкрепи реформирането на ЕС като цяло, а не да очаква специално отношение за страната си.

Първо, европейските лидери трябва да прекъснат връзката между въпроса за имигрантите и евроскептицизма. Въпреки че имигрантите от ЕС на практика имат нетен фискален принос към бюджета на Великобритания, плащанията за имигранти в някои социални сфери растат още повече. Освен че трябва да промени правилата за ползване на социални придобивки, ЕС трябва да помогне на правителствата да преразпределят ресурсите към райони, в които структурата на населението се променя бързо. Един добър начин да се постигне това би бил създаването на Европейски миграционен фонд, от който местните власти да могат да получават средства за финансиране на нови места за ученици, още социални жилища или допълнителен медицински персонал.

Второ, другите държави - членки на ЕС, трябва да приобщят Великобритания към дискусиите, от които страната в момента е изключена. Това се отнася както за икономическата сфера и дискусиите за общия пазар в рамките на еврозоната, така и за сферата на външната политика на ЕС. Не трябва да се дават поводи да се мисли, че Великобритания е изолирана от ЕС, защото те потвърждават внушението на евроскептиците, че за страната е по-добре да напусне съюза.

И накрая, повече гласове от чужбина трябва да говорят ясно за рисковете от напускане на ЕС. Докато обществото е скептично към изказванията на политиците, предупрежденията на работодателите за икономическите опасности от излизането на Великобритания от ЕС вероятно ще бъдат взети насериозно. Ако големите компании – от Ikea и Findus до BMW и Deutsche Bank, споделят притесненията си със своите служители, местните политици и местната преса, това би направило цената на излизането от ЕС по-видима.

Следващата година ще бъде много важна за европейския дебат във Великобритания. Страните от ЕС трябва да направят всичко възможно да въвлекат Лондон в дискусия за конструктивни реформи на ниво ЕС. Дори и Лейбъристката партия да победи на изборите през май, останалите държави членки не трябва да въздъхват с облекчение и да мислят, че всичко ще продължи постарому. Въпросът за излизането на Великобритания от ЕС отново ще дойде на дневен ред, ако не се решат структурните проблеми, които пораждат тази дискусия. В крайна сметка най-добрият начин да се реагира на британския въпрос е да се покаже на новото поколение европейци, че ЕС е решението на техните проблеми в XXI век.

Марк Ленард е директор на Европейския съвет за външна политика и автор на доклада "Британският проблем и какво означава той за Европа".

Текстът е предоставен ексклузивно за "Дневник" от софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Акцентите са на редакцията.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Всичко, което трябва да знаете за: