"Заслугата" на елита: българите харесват Тръмп и Русия, а атлантиците не са много

"Заслугата" на елита: българите харесват Тръмп и Русия, а атлантиците не са много

© eda.europa.eu

Изборът на Джо Байдън за президент на САЩ предизвика много положителни реакции в цяла Европа, където и граждани, и политици изглеждат еднакво облекчени от смяната в Белия дом. Скорошно изследване на Европейския съвет за външна политика установи, че 53% от гражданите на 11 европейски държави смятат, че Байдън ще донесе положителна промяна за техните страни, а 54% казват, че Тръмп е дестабилизирал света.


Разликата с българското обществено мнение е значителна: според данни на "Алфа Рисърч" от ноември 2020 г. едва 27% българите смятат, че ситуацията в света се е влошила при Тръмп.


И макар нито българите, нито останалите европейци да гласуват в изборите в САЩ, промяната във Вашингтон ще се отрази и тук. Байдън възнамерява да сдържа Китай и Русия, да възстанови Запада като алианс на демокрации и да стабилизира НАТО.




"Това означава да поддържаме на ниво военния капацитет на НАТО, като същевременно разширяваме способността си да реагираме на нови, нетрадиционни заплахи като корупцията, използвана за подривни цели", казва Байдън още в първата си външнополитическа реч като кандидат през 2019 г.


За корумпираните лидери и автократите това е ясно предупреждение: идва краят на политиката "танто за танто", която осигуряваше спокойствие в замяна на голяма военна поръчка.


"Заслугата" на елита: българите харесват Тръмп и Русия, а атлантиците не са много

© Associated Press



"Липсва политическа решителност за борба с корупцията в България, а корупцията е опасна за националната сигурност, защото прави държавите по-уязвими на външно влияние", заяви миналата седмица представител на американското посолство в София. Това е директна критика и посланието към властта.


"Заслугата" на елита: българите харесват Тръмп и Русия, а атлантиците не са много

© Reuters


Както и останалите европейци, българите разбират необходимостта от това Европа да има собствени отбранителни способности, които да допринасят и към силата на НАТО. В интервю за софийския офис на ЕСВП Марта Дасу, член на международна комисия, която направи препоръки за бъдещето на НАТО, каза, че сближаването на оценките за риска между страните от Алианса е ключово за неговото съществуване. С други думи, припознаването на Китай и Русия като основни общи заплахи ще е неминуемо, макар и отговорите на тези заплахи да се различават.


За мнозинството европейци изглежда важно да запазят известна независимост и неутралност, ако се стигне до конфликти ситуации. България не прави изключение.



Макар недоверието към САЩ като партньор на Европа да е нарастнало главоломно по време на управлението на Тръмп, все пак повечето европейци смятат, че САЩ ще успеят да се справят с вътрешните си грижи и да се посветят отново на световните проблеми - промените в климата, мира в Близкия Изток или европейската сигурност.



В България такова мнение застъпват по-малко хора, които впрочем, погледнати през партийните им пристрастия, са основно симпатизанти на ГЕРБ и Демократична България.



Големите разлики


Проблемите с медийната среда в България, безкрайно пропусклива както за руска пропаганда, така и за откровено фалшиви новини, са част от причините за разминаванията между мнението на българите и останалите европейци. Но основната "заслуга" все пак имат представителите на институциите, които през последните години все по-мъгляво формулират националния интерес и стратегическите цели на страната.


Защото как иначе можем да тълкуваме българските отговори на въпроса "Коя е страната, с която е най-важно да сте в добри отношения?". Ако за огромното мнозинство от европейците това е Германия (основен търговски и политически партньор и за България), а за Полша и Великобритания това е САЩ (Германия на второ място), то за българските респонденти тази страна категорично е Русия.



Нещо повече, когато попитат българите кой ще е по-силен от САЩ след 10 години, те убедено отговарят, че това ще е не само Китай (23%), но и Русия (20%). За сравнение, в Германия тези проценти са съответно 15% и 3%.


Как дефинираме принадлежността и интереса си е ключово в ерата на много полюси, когато страни от периферията търсят начин да се "присламчат" към Европейския съюз и така да увеличат своята тежест и способността си да се защитят. Неслучайно и страните от Западните Балкани, и тези от Източното партньорство се притесняват от нежеланието на Брюксел да сподели своя суверенитет с тях.


За късмет на България Европа повярва на "цивилизационния избор" (по президента Петър Стоянов), който страната направи в края на 90-те години и след това.


Затова днес поставянето на геополитическата принадлежност на България под въпрос е не само късогледо, но и опасно.


В следващите месеци екипът на Байдън и Блинкън ще започне активни действия за сдържане на Русия и Китай, на които ЕС се готви да отговори. В края на германското председателство ЕС сключи споразумение за инвестициите с Китай, което трябва да защити европейските производители, но и да превърне ЕС в по-равнопоставен партньор на Вашингтон в отношенията с Пекин. Не трябва да се изненадваме и ако се стигне до нови санкции срещу Русия.


България ще трябва да започне да мисли и действа адекватно в този сложен контекст, където интересите от двете страни на Атлантика няма винаги да съвпадат, но Западът ще започне да функционира отново по базисните теми.


Замитането на разделящи въпроси под килима вече няма да работи, ерата "изкуството на сделките" приключи.


"Заслугата" на елита: българите харесват Тръмп и Русия, а атлантиците не са много

© Associated Press

Ключови думи към статията: