Братя по оръжие: кои са най-разочароващите държави в ЕС

© Reuters

През изминалите две години кои държави членки на ЕС са разочаровали най-много правителството на вашата страна? Европейският съвет за външна политика зададе този въпрос на политици и политически експерти във всички 28 държави членки през пролетта на 2018 г. като ги помоли да изброят до пет страни. Отговорите бяха недвусмислени – Унгария, Великобритания и Полша не са отговорили на очакванията или амбициите на респондентите.

В същото проучване, наречено EU Coalition Explorer, през 2015 г. Полша не бе сред трите най-разочароващи държави, за разлика от Гърция. По онова време във Варшава управляваше либерално-консервативно правителство, а Атина водеше напрегнати разговори за третия пакет финансова помощ.

В рамките на динамиката на проучването (можете да го видите тук) е изключително процентът, измерващ разочарованието на една държава от друга да достигне двуцифрено число.
Когато това се случи, то обикновено отразява наличието на двустранно неразбирателство, като граничния спор между Словения и Хърватия – 33% от дела на разочарованите в Словения е за Хърватия, а 24 на сто от хърватските недоволни гласове са насочени към Словения.

Подобен резултат може да се дължи и на разочарование от прекомерното влияние на дадена държава. Германия например получава недоволни гласове между 15 и 19 процента от Унгария, Полша и още четири държави, а Франция получава между 10 и 32 на сто от седем страни, включително Унгария, Полша и Великобритания. Полша е най-разочарованата от Франция държава в ЕС, като чувствата всъщност са взаимни.

Унгария събира недоволни гласове между 10 и 25 процента от всички останали страни членки с изключение на Полша (4%) и България (5%). Полша пък е разочаровала между 10 и 25 процента анкетирани в 20 страни и между четири и осем – в други пет. Унгария и Хърватия не са изразили никакво разочарование от Полша.

Великобритания се представя дори още по-зле, като получава разочарование от между 10 и 32 процента в 23 държави членки и между три и шест процента от Литва, Гърция, Унгария и Малта.

На фона на предстоящото излизане не Великобритания от ЕС се очертава Полша и Унгария да останат основните източници на недоволство сред останалите държави членки. Трите страни никога не са били в тесен съюз. Лондон има значително по-силна връзка с Варшава, отколкото с Будапеща. И от проучването личи, че разочарованието от Великобритания е по-често сред полските политици и експерти, отколкото сред унгарските им колеги.

Единни...

Резултатите обаче показват, че Варшава и Будапеща формират едно от най-тесните партньорства в ЕС. По отношение на интензивност на контактите, споделени интереси и отзивчивост полските и унгарските политици и експерти се споменават взаимно по-често от където и да е другаде.

И двете страни имат двойнствено отношение към Германия – търсят контакти с Берлин, но го смятат за неотзивчив и споделящ много малко интереси с тях. Поддържането на връзки с Германия е значително по-важно за Варшава, отколкото за Будапеща. Франция е разочароваща и за Унгария, и за Полша – много малко поляци и унгарци сред анкетираните поставят Париж сред водещите си партньори в ЕС по отношение на интензивност на контактите, споделени интереси или отзивчивост.

Полша и Унгария основно си взаимодействат с другите две страни от Вишеградската четворка – Чехия и Словакия. И четирите членки на групата са съсредоточени една към друга, но в структура две плюс две. Много близките връзки между Будапеща и Варшава могат да се сравнят с тези между Прага и Братислава. Освен това според проучването последните две се опасяват, че могат да бъдат принудени да приемат дневния ред и похода, който Варшава и Будапеща преследват в ЕС. Политиците и експертите от Словакия все още се смятат за ангажирани с по-задълбочената интеграция в ЕС, както и, макар в по-малка степен, техните колеги от Чехия. Едва двама от всички 58 полски и унгарски респонденти казват, че страната им е ангажирана с по-задълбочена европейска интеграция.

... или не съвсем

Понякога обаче двете страни демонстрират липса на самоувереност. Унгарските респонденти са включили двете държави в списъка си със седемте най-влиятелни членки на ЕС, докато полските са включили Унгария, но не и собствената си страна.

В сравнение с колегите си другаде в Европа унгарските и полските репоснденти са силно против установяването на групи между държавите. Те са по-отворени към неформалните ад хок коалиции.

Те се различават и във възгледите си за "повече Европа". Макар да са като цяло скептични за задълбочаването на интеграцията, двете национални групи смятат завършването на единния пазар като проект, към който всички държави членки трябва да се стремят (както и анкетираните в Словакия и Чехия). Те споделят същата позиция и за създаването на обща цифрова политика. Повече поляци обаче смятат, че ЕС се нуждае от обща политика за Русия и Украйна, докато техните унгарски колеги предпочитат националните правителства да определят източната политика. Поляците пък не споделят унгарския ентусиазъм за общи европейска отбрана и политика за гранична охрана.

Връзката между двете страни се пропуква при предпочитанията им за партньори по ключови въпроси. Полша не гледа на Унгария като на важен партньор по нито един от двата си външнополитически приоритета – Русия и енергетиката. В същото време Унгария не вижда Полша като важен съюзник за граничната сигурност и отбраната.

Нужни една на друга

Въпреки различните си приоритети, те се нуждаят една от друга, за да защитават малкото си общи позиции за европейската интеграция и за да се противопоставят на смятаната от тях за нелегитимна намеса на евроинституциите и държавите членки във вътрешната им политика.

Унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата в Полша "Прави и справедливост" Ярослав Качински биха искали ЕС да бъде общност на суверенни държави, които споделят един общ пазар. Те обаче изглежда не успяват да достигнат до останалата част от ЕС и дори не могат да разчитат на подкрепата на партньорите си от Вишеградската четворка в кампанията срещу Брюксел, а връзките им с останалите страни от ЕС са относително слаби.

Действайки като коалиция на ветото, те могат да блокират традиционния път към задълбочена интеграция, защото без тях не може да де ратифицира промяна в Договора за ЕС. Тяхното "братство" обаче няма да разполага със сила да промени политиката в ЕС в по-широк аспект, освен ако не привлече нови членове или не създаде коалиция на сходно мислещи съюзници.

Повече за проучването и какво показа то за България четете тук.