Новата Берлинска стена

Спокойствие се усеща и в разговорите с политици, икономисти, банкери и анализатори. "Миналата година наистина се бях изплашила. Имах усещането, че Германия и ЕС са като кола, която лети на две колела. И предчувствието за катастрофа беше във въздуха. Сега колата отново е на четирите си гуми", описва образно ситуацията Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Сега в Италия премиерът Марио Монти сериозно се е захванал с реформи, еврозоната вече има нов пакт за бюджетна дисциплина, Европейската централна банка (ЕЦБ) инжектира 1 трлн. евро във финансовата система и дори пазарите изглеждат относително мирни. След така дълго отлаганото увеличаване на средствата в спасителните фондове (макар и по-малко от очакваното) идилията вече би трябвало да е пълна. Това беше условието водещите икономики от Г-20 да се съгласят МВФ да задели 500 млрд. евро за спешни ситуации в еврозоната. И наистина срещата в Копенхаген още не беше свършила, когато френският финансов министър Франсоа Бароан заяви: "Сега вече сме в силна позиция за дискусии за МВФ през април". Леко арогантното послание към САЩ, Китай, Бразилия и останалите сякаш е "ние си свършихме работата, сега топката е във вашето поле".   

За затишието и бурята

Факт е, че ЕС излезе от режима, в който трябваше да взима решения на живот и смърт за еврото понякога буквално през ден. Сега рискът е друг. "Кризата не може да се реши само с хвърляне на пари. Най-големият негатив от действията на ЕЦБ е, че времето, което се купува с тях, не се използва добре от политиците и банките. Опасността сега, когато напрежението е спаднало, е те да се успокоят", смята член на управителния съвет на Бундесбанк.

За това предупреждава и Себастиан Дулиен от ЕСВП. "Определено има такъв риск. Цялата реакция на кризата се характеризира не с опити за справяне с дълбоките структурни проблеми на валутния съюз, а с реакции на краткосрочни пазарни събития. Сега, когато пазарите не са толкова нервни, спада натискът да се върви напред с фундаменталните реформи - общи еврооблигации и въвеждането на истински фискален съюз."

Пред тях обаче има една голяма пречка и тя се казва Германия. Еврооблигациите остават табу в Берлин, а след бюджетния пакт и лекото вдигане на защитната стена канцлерът Ангела Меркел сякаш няма апетит за по-смел скок към дълбока интеграция в еврозоната.

Всъщност повишаването на капацитета на спасителните фондове не произведе кой знае колко впечатляваща новина и така и не стана ясно защо председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер се разсърди на австрийския финансов министър Мария Фектер за това, че го изпревари и съобщи числата преди него. Очакващите голяма базука по-скоро получиха воден пистолет, който дори в официалното комюнике бе сметнат и в долари, за да звучи по-внушително и да се доближи до магическото число от 1 трлн., макар и в друга валута. Общата сума от 700 млрд. евро всъщност не включва обещания за допълнително финансиране към бъдещия постоянен спасителен фонд - Европейския механизъм за стабилност (ESM). Единствената отстъпка на Берлин е, че към него ще се добавят средствата от сега действащия временен Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), отпуснати вече по програмите за Гърция, Ирландия и Португалия.

"Това не е решителна стъпка напред. Всъщност сега има капацитет от 500 млрд. евро - сумата, която беше обещана, когато се реши да бъде създаден ESM. Това е по-добре от преди, но не е достатъчно за истинско справяне с кризата, особено ако Испания има нужда от цялостна спасителна програма", смята Себастиан Дулиен. Според него в този случай финансирането няма да е достатъчно, за да осигури на Испания (още по-малко пък на Италия, която също остава уязвима) оцеляване при пазарна паника.  

Същевременно няма никакви гаранции, че най-лошото от кризата е минало. Колкото и политиците в Берлин да се надпреварват да хвалят Марио Монти, че върши "страхотна работа", вече има признаци, че у дома меденият му месец свършва. Ефектите от приетите в края на миналата година бюджетни съкращения за 30 млрд. евро вече започват да се усещат от италианците, а съпротивата срещу предложените от него смели реформи на пазара на труда нараства.

Още по-критична е ситуацията в Испания, където премиерът Мариано Рахой е принуден да извърши нещо като икономическо харакири (по определението на Сони Капур от аналитичния център Re-Define) - да ореже разходите с 27 млрд. евро тази година по време на рецесия и 25% безработица. Стачките от края на март, довели до сблъсъци с полицията, комбинирани с тръгналите нагоре лихви по испанския дълг, може да се окажат само първите предупредителни сигнали за задаваща се иберийска драма.

Всичко това обаче поне засега не кара политиците в Германия да преосмислят предписаната антикризисна диета за страните от южната периферия на еврозоната. Или поне да признаят, че тя не действа много добре, след като Испания и Италия продължават да са на мушката на пазарите, а в Гърция вече се говори за нуждата от трети спасителен пакет. Както се шегува мрачно високопоставен служител в ЕЦБ, германското лечение може и да доведе до смърт на пациентите, но поне те ще умрат в добро фискално здраве.

Официалната линия в Берлин обаче, която можете да чуете в канцлерството, във външно министерство и в икономическата и бюджетната комисия на Бундестага, продължава да бъде, че икономиите и растежът не са взаимоизключващи се. В борда на Бундесбанк мнението не е по-различно: "Да, в учебниците пише, че съкращенията задушават растежа. Но сега не са нормални времена и когато има криза на доверието, не може да няма бюджетна консолидация. То е като да избираш между чума и холера."

Проблемът е, че освен дългова криза в еврозоната вече има и криза на растежа. "Германската доктрина за икономии няма да успее да разреши това. Ако няма фундаментално преосмисляне на подхода в Берлин, най-доброто, на което можем да се надяваме, е дълъг период на слаб икономически растеж в еврозоната като цяло и дълбока рецесия по периферията й. Но поне няма да има разпад", смята Себастиан Дулиен от ЕСВП. Освен ако перспективата за дисциплиниран, но нещастен валутен съюз, не започне да ядосва Волфганг Шойбле повече от споменаването на трилиони и защитни стени.