Другият фронт на войната в Украйна
Нелегалните бойци на "Десен сектор" са предизвикателство пред властта в Киев. В комбинация с конфликта на Изток и колабиралата икономика, това е рецепта за нестабилност
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Мукачево не се озовава често в международните новинарски емисии. Но преди десетина дни градът, намиращ се в спокойната западна част на страната, прикова вниманието със сцени, типични за мафиотски филм. Равносметката след продължилите три дни престрелки и преследване между тежко въоръжени бойци от крайно дясната групировка "Десен сектор" и силите на реда е поне трима убити, повече от десет ранени и няколко запалени полицейски коли. А също и притеснения, че се открива нов фронт на войната в Украйна и напрежението започва да прелива на запад.
Сблъсъците в 85-хилядния град, разположен на по-малко от 50 км от границите с Унгария и Словакия и на под 100 км от тези с Румъния и Полша, накараха властите в Будапеща и Братислава да засилят мерките за сигурност в пограничните райони. Действията на "Десен сектор" са открито предизвикателство към властта на президента Петро Порошенко и правителството в Киев и са сериозен сигнал, че украинският коктейл от конфликт на Изток, нелегални въоръжени групи и колабирала икономика заплашва с нестабилност в задния двор на погълнатия от кризата в Гърция Европейски съюз.
Бойци с двойна употреба
На аматьорското видео, качено в интернет, се вижда как в ранния следобед на 11 юли четири джипа се движат по улиците на Мукачево. От свалените прозорци небрежно се подават автомати "Калашников". Близо 20-те мъже в автомобилите, тежко въоръжени, маскирани и носещи отличителни знаци на "Десен сектор", отиват на среща с депутата Михаил Лано. Пред спортния комплекс, собственост на депутата, избухва първата престрелка. След това бягащите бойци на групировката обстрелват с автомати и гранатомети преследващата ги полиция. Екшънът продължава и в следващите два дни - бойците се барикадират в близко селце и отказват да се предадат на обкръжилите ги специални части. Двама от тях успяват да се измъкнат, като взимат за заложник шестгодишно момче. Междувременно в град Лвов два полицейски участъка са минирани, има ранени и според властите инцидентът е свързан със събитията в Мукачево.
Версиите какво е предизвикало гангстерските сцени са основно две. Едната е, че "Десен сектор" са иззели ролята на силите на реда и са се опитвали да прекъснат контрабандата на местни мафиоти. Другата е, че групировката е участвала във въпросната контрабанда, с помощта на която се финансира, и е влязла в сблъсък с полицията, искаща да разбие престъпната схема. "Независимо коя от версиите е вярна, и двете са тревожен сигнал. Ако "Десен сектор" действа като самоволна организация, налагаща ред, това не е добре за вътрешната сигурност на Украйна. Същото важи и ако бойците й са се съюзили с мафията", казва пред "Капитал" Густав Гресел, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).
Професорът по политология от Националния университет "Киевско-Могилянска академия" Олексий Харан обяснява, че си има причини инцидентът да се случи точно на това място. "Мукачево е в Закарпатска област, която винаги е била под контрола на местни силови лидери. Тя е пограничен регион и там открай време е имало голям трафик - както легален, така и контрабанда. Проблемите там са от дълго, започнаха още от времето на Леонид Кучма и продължиха при Виктор Янукович", казва пред "Капитал" проф. Харан. В този смисъл Мукачево е символ на всичко сгрешено в Украйна, срещу което протестираха хората на Майдана - кланово-олигархичната система и задушаващата корупция. Както обобщи по повод случката украинският в. "Ден", "наследството от миналото се взриви в лицата ни."
"След инцидента стана ясно, че ситуацията трябва да се промени. Това изглежда като битка между два местни клана кой ще спечели надмощие. И проблемът е, че местната полиция, митничарите, политиците също са свързани с тези мафиотски структури и са корумпирани", отбелязва проф. Харан. Правителството реагира бързо - за дни губернаторът на областта, началникът на полицията и ръководството на митницата бяха сменени. А президентът Порошенко заяви, макар и без да назовава поименно "Десен сектор", че "Никоя политическа сила не бива да има и няма да има какъвто и да било вид въоръжени звена. Никоя политическа организация няма правото да основава... криминални групи." И констатира очевидното - че притокът на оръжия от конфликта в Източна Украйна повишава риска от престъпност в останалата част на страната.
"Десен сектор" започна да набира популярност покрай активната си роля в масовите и бурни протести, довели до свалянето на Янукович през 2014 г. След това групата се присъедини към доброволческите военни отряди, сражаващи се срещу проруските сепаратисти на Изток. "Тези батальони се появиха през пролетта и лятото на миналата година, когато украинската армия беше в много трудна ситуация и почти разбита. Тогава тези доброволчески отряди изиграха изключително важна роля, защото бяха силата, която се противопостави на руската агресия", припомня проф. Харан. И отбелязва, че оттогава почти всички от тях вече са минали на формално подчинение или на вътрешното министерство или на Министерството на отбраната. Изключението е "Десен сектор", които все още нямат легален статут и отказват техните 10 000 бойци да влязат в официалните структури. И както показа насилието в Мукачево, сега тази паравоенна групировка се превръща в проблем. "Това е много опасна ситуация за страната. Със сриваща се икономика, нарастваща социална нестабилност и война на изток, последното, от което имаме нужда, е втори фронт в Западна Украйна", казва депутатът и основател на батальона "Азов" Андрей Билецкий пред в. New York Times.
Реформи и контри
Опасението е, че "Десен сектор" може да поведе втора вълна на революцията в Украйна, оглавявана от крайната десница. Според преподавателя по политология от Националния университет "Киевско-Могилянска академия" в момента групировката и лидерът й Дмитро Ярош се опитват да демонстрират сила с исканията си за оставка на вътрешния министър и с шествията в Киев и други градове. "Те са шумни и много добри в пропагандата. Това, което направиха в Мукачево, вреди на имиджа на Украйна, защото градът е на границата с ЕС. И определено е подарък за руския президент Владимир Путин. Но ролята им не бива да се преувеличава", смята проф. Харан. Един от рисковете, които той вижда, е че действията на "Десен сектор" могат да бъдат използвани като коз от олигарсите, които сега водят собствени преговори с централната власт в Киев в рамките на започналите опити за "деолигархизация".
Това се случва на фона на започналите промени в конституцията с цел въвеждане на децентрализация и насрочването на местни избори през есента - две от ключовите условия в мирното споразумение от Минск. Но както отбелязва Густав Гресел, този договор е мъртъв. "Русия тотално не желае да изпълнява своята част от споразумението - няма примирие, няма изтегляне на тежкото въоръжение, няма размяна на затворници, няма ефективен мониторинг", изброява анализаторът от ECFR. В тези условия правенето на реформи е още по-трудно. "Вътрешният политически климат в Украйна в момента е много поляризиран. Повечето украинци приемат децентрализацията като нещо, наложено отвън. Те мислят, че това е средство за Запада да успокои Русия. Те са гневни и разочаровани от липсата на подкрепа отвън. Вбесени са, че Украйна трябва да се реформира, да страда и да се бори за 17 млрд. евро, докато Гърция получава просто така без нищо 7 млрд. евро и обещание за спасителен пакет от 86 млрд. евро", посочва Густав Гресел. И добавя, че подобен климат е доста благоприятен за радикалните сили. Ако украинската икономика бъде оставена да колабира, ако няма сделка за облекчаване на външния дълг и ако страната се превърне в бойно поле на враждуващи кланове, последствията ще рикошират в Европа. Мукачево е само първото предупреждение за това.
Другата дългова криза
"Всички са толкова фокусирани върху Гърция, че Украйна не е приоритет. Тя не е на радарите." Думите на украинския премиер Арсений Яценюк от скорошно интервю във в. Financial Times не са без основание. Пред финансовия всекидневник Яценюк се оплаква, че Гърция поглъща много от вниманието на света - и от финансовите ресурси на Европа - докато Киев трябва да се справя с руската агресия на своя територия и има отчайваща нужда от финансова подкрепа. "На нас са ни обещани 25 млрд. долара за следващите четири години от МВФ, Световната банка и други, докато имаме руски танкове на сцената... и сме изгубили 20% от украинската икономика. А нашите гръцки приятели, с население четири пъти по-малко от украинското, вече са получили 300 млрд. евро? И имат нужда от още 60 - 80 млрд. евро", пита гневно украинският премиер. И допълва, че гръцката криза вече има политически ефекти в Киев под формата на нарастваща опозиция към трудните реформи, изисквани в замяна на помощта.Докато се борят за още финансиране и за разсрочване на външния дълг, управляващите в Киев не пропускат да подчертаят, че за разлика от Атина те полагат усилия да си напишат домашното. И то на фона на очаквано свиване на икономиката с 9% през тази година (след спад от 7.5% през 2014 г.) и инфлация от 57%, която според някои оценки е третата най-висока в света в момента след тази във Венецуела и Южен Судан.
Преговорите с международните кредитори на страната са в решителна фаза и Украйна се опитва да направи всичко възможно да избегне съдбата на Гърция. Киев се стреми да постигне отписване на 40% от номинала на облигациите, за да намали с 15 млрд. долара цената на обслужването на дълга си (който се очаква да достигне 100% от БВП през 2015 г.) през следващите четири години. До момента въпреки оскъдните финансови ресурси, Украйна обслужва задълженията си, включително към Русия, но правителството има разрешение от парламента да обяви едностранен мораториум върху плащанията. Все още има надежда да не се стига дотам, макар засега кредиторите - които за разлика от случая с Гърция са предимно частни - да отказват да отписват дълг и вместо това предлагат плащанията да бъдат разсрочени. Киев сложи на масата друг компромисен вариант - обвързани с растежа облигации. Докато преговорите продължават, МВФ сигнализира, че няма да спира следващите траншове към Украйна дори да няма решение за дълга и страната да изпадне в технически фалит, ако пропусне плащане.
25 коментара
"Тогава тези доброволчески отряди изиграха изключително важна роля, защото бяха силата, която се противопостави на руската агресия", припомня проф. Харан"
По-точно изпълняваха ролята на заградотрядите които да мотивират ВСУ да избива сънародниците си.
За да съществува успешна държавност е необходимо да са налице няколко условия:
1) Общ национален мит. С други думи - общ прочит на историята и обща идея за националните цели. Той може да е по-близо или по далеч от реалността, но най-важното е да е общ;
2) Устойчива държавническа традиция;
3) Обща национална култура и темперамент.
Има и други но тия са най-важните. Очевидно първите две напълно отсъстват в Украйна, а третото е изпълнено само частично. В този смисъл изказването на Путин, че Украйна е територия, а не държава е изключително точно. Така, че моят и вашиятт скептицизъм за бъдещето на тази страна е напълно оправдан.
Украйна , за съжаление , я чака разпад !
И то най вероятно по лош от Югославският , а можеха кротичко и културно като Чехите и Словаците !!!
Освен борбата с олигарсите и корупцията, Украйна се оказа пресечна точка и заложник на геополитиката. Може би е заради стратегическото положение на страната и нейният потенциал. Потенциалът на Украйна е наистина голям - територия, природни ресурси,селскостопанство, индустрия, трудов потенциал. Силно развита тежка промишленост (технологично и икономически) свързана с Русия.
Украйна е (или беше) "жокера" на ЕС:десетки милиони добре образована и ниско платена работна ръка;голям пазар;географски и културно близко до Европа. Тя е много по-добър кандидат от Турция за ЕС. Същевремено в Европа има страни, които са против тесни връзки с Украйна и още повече влизане в ЕС (напр. Франция; Полша има също нееднозначна позиция). Украйна е най-голямата страна по територия в Европа (като изключим Русия) с население от 45 млн, или беше преди кризата.
От другта страна е Русия и т.нар. ЕАС. Ако Украйна излезе извън нейната орбита (а това като, че ли се случва), това ще бъде голяма стратегическа загуба за Русия (териториално, икономически, политически, военно).
Само, че в тази "надпревара" за Украйна се включи (или участваше неявно) "горския" (САЩ). Той не искаше нито едното нито другото. Затова "горския" поиска, не само да се откъсне Украйна от Русия, а тя да му стане враг или като минимум да отрови отношения между тях. За ЕС остави те да бъдат "лицето" на Запада, защото това щеше да доведе и до изостряне на отношенията между ЕС и Русия.
Така Украйна в геополитиката изигра (с/без нейно съгласие) няколко роли едновремено:
- затормозява сериозно Русия (политически, икономически, военно);
- създава проблеми (политически и икономически) на ЕС;
- обтягане на отношенията между ЕС и Русия (бъдещото им сближаване не от полза за САЩ);
- възражда услията за укрепване на НАТО и евентуално допълнителни разходи за въоръжаване;
- тлеещия конфликт оставя възможности в бъдеще за ескалация в "удобни моменти".
Върху тази "голяма картина" се появяват и т.нар. олигарси и корупция (имало ги още от времето на СССР и ще ги има в бъдеще). Знамето за борба срещу тях ще се поема от външни и "вътрешни" участници за Украйна, които ще тласкат страната в едната или друга посока. Крайният изход е трудно предвидим. Все още никоя от страните (САЩ, Русия, ЕС и Украйна разбира се) не е показала всичките козове. Едно е сигурно: ЕС и Русия са губещи, а най-големия и сигурен губещ е Украйна. Изглежда само САЩ е печеливш, ако не смятаме няколко милиарда разходи дотук и откритото противопоставяне на Русия.
Ако погледнете картата на страница 236 от българското издание на "Сблъсъкът на цивилизациите" от Самюъл Хънтигтън, ще видите как Украйна е била разделена почти по равно при избора си на президент през юли 1994 година. Тогава Леонид Кравчук загуби от "про-руския" Леонид Кучма.
Този резултат тогава преустанови отделянето област Крим от Украйна. Този процес течеше от развалата на СССР през 1991 година до горните събития от лятото на 1994 година.
Съдбовното време за тези места дойде 20 години по-късно, през 2014-та година. Жалко, че правителството на САЩ не се вслуша в експертиза като тази на Хънтигтън и на силното руско станознание, което присъства в тяхната академична среда.
В резултат, сега се променя положението в целия "Голям остров". Западът имаше възможност да повлияе чрез най-малката от трите големи сили в него, именно Русия. Колкото и да е особена, руската цивилизация е християнска и европейска, докато индийската и китайската - не са такива. Турция и Иран също са значителни сили, но не могат се сравняват с капацитета на горните три.
Сега ще дойде време на осъзнаване:)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.