За тигрите и мухите

Бившият министър, който бе и член на постоянния комитет на Политбюро - най-влиятелният управленски инструмент на партията, бе лишен от всичките си политически правомощия и бе изключен от ККП. Органите на реда са конфискували авоари на семейството му в размер на 14 млрд. долара. Над 300 роднини, политически съюзници, шофьори, секретарки и бизнес партньори на Чжоу Юнкан също са задържани и разпитвани. Разследващите се прицелиха и в държавния гигант China National Petroleum Corporation, където той е бил генерален директор и партиен секретар. Според тях бившият министър е изградил "широки мрежи на влияние и бизнес интереси", които са го направили невероятно богат.

Издигането и падението на Чжоу Юнкан са впечатляващи. От син на фермери той се изкачва в йерархията до ръководител на най-голямата китайска петролна компания и на провинция Съчуан, печели си място на върха на партийната пирамида и контролира страховития вътрешен апарат за сигурност, включващ полицейските сили, гражданското разузнаване, паравоенната народна въоръжена полиция, съдиите и прокурорите. Късметът му обаче се променя.

Присъда с политически мотиви

В мотивите на съда относно неговата присъда не се споменава нищо за протежето му Бо Силай - бивш влиятелен партиен секретар на мегаполиса Чунцин и член на Политбюро, който в момента е в затвора до живот заради корупция и злоупотреба с власт. Спекулациите са, че именно връзката между Чжоу Юнкан и Бо Силай е в основата на безпрецедентната атака. Причината е, че президентът Си Цзинпин е бил решен да се разправи с бившия министър за това, че той, с помощта на Бо Силай, се е опитвал да заграби още повече власт и да управлява зад кулисите – нещо, което е равносилно на преврат. "Ако лидерите използват антикорупционната кампания само за да повалят политическите си врагове, ще има мрачни последици, тъй като за много комунистически представители в Китай се смята, че имат проблеми с корупцията", твърди пред Reuters Жао Гуанбин, управляващ директор на базираната в Шанхай и Торонто консултантска фирма Gateway International Group.

Според Франсоа Годмон, директор на азиатската програма към Европейския съвет за външна политика (ECFR), ситуацията е по-нюансирана. "Несъмнено Чжоу Юнкан е не само много корумпиран, но и на върха на огромна корупционна система с големи икономически последствия, тъй като е замесен целият енергиен сектор, който той неформално управляваше. А това са много пари. Но едновременно с това Чжоу Юнкан използваше позициите си срещу политическите си опоненти и има индикации, че е упражнявал натиск и над президента. Той застана и на страната на Бо Силай. Така че зад присъдата му има политическа мотивация", казва пред "Капитал" Годмон. Но допълва, че това не означава, че цялата антикорупционна кампания е движена от подобна мотивация. "Все пак трябва да отбележим, че тази кампания удря по някои сектори, а по други – не. И е много изненадващо, че не се открива корупция в другите сектори", посочва анализаторът от ECFR.

Мнението му споделя и Род Уай от британския аналитичен институт Chatham House: "Кампанията помага на Си Цзинпин да заздрави властта си, но не смятам, че това е изцяло политическа стратегия, защото съществуват реални причини зад опитите комунистическите членове да бъдат накарани да се държат по по-подходящ начин. Проблемът е, че корупцията засяга толкова много хора на толкова много нива, че изборът кой да бъде преследван е колкото политически, толкова и законов", обяснява Уай пред "Капитал".

Може ли да са говори за успех

Като част от визията си за един велик Китай Си Цзинпин иска връщане към простотата и скромността на КПП от началните й години. Затова борбата с корупцията е в ядрото на неговото управление. Той предупреждава, че разочарованието на китайците от широко разпространените злоупотреби на политическия елит заплашва хватката на комунистите върху властта. Анализаторите посочват три причини за антикорупционната кампания. Първо, печелене на респект и консолидиране на властта. Второ, натиск за провеждане на реформи, тъй като много влиятелни правителствени представители имат авоари с неясен произход и искат статуквото да се запази. Затова, за да се случи реформата, те трябва да бъдат отслабени. И трето, подобряване на имиджа на ККП, тъй като значителен брой партийни функционери отклоняват милиарди от обществените средства и ги трупат в офшорни сметки.

Ловът на прегрешили функционери в Китай тече с пълна сила. Само през последните дни бе арестуван бивш вицепрезидент в държавната електрическа компания China Southern Power Grid, а бивш вицепредседател на петролната и газова компания PetroChina бе изключен от ККП и очаква дело. Разследващите се прицелиха в няколко големи държавни компании, в които извършиха инспекции тази година, включително China Power Investment Corp и State Nuclear Power Technology Corp. Преди дни китайските въоръжени сили съобщиха, че започват разследване на злоупотреби с армейска собственост и уволниха двама висши военни. Същевременно бяха обявени и още мерки за борба с корупцията.

"Антикорупционната кампания е много успешна, което създава голям страх сред елита. Има, разбира се, и недостатъци като парализа на процеса на вземане на решения в много сектори, защото хората се притесняват да не бъдат обвинени в корупция. Но това е една от трите най-силни антикорупционни кампании в Китай от 1949 г. насам", смята Франсоа Годмон.

Това не означава, че успехът й е гарантиран. "Ако говорим за "успех" като напълно елиминиране на корупцията от китайската система, тогава трябва да посочим, че е почти невъзможна задача. Това, което успяха да постигнат обаче, е да идентифицират някои висши и повече по-нископоставени фигури. Което показва, че кампанията стига до самите върхове. И това е ясен сигнал към всички в Китай колко сериозни са лидерите по отношение на справянето с проблема. Но корупцията в обществото е ендемична", твърди Род Уай.

Бързият икономически растеж на Китай окуражава корупцията, тъй като генерирането на повече богатство означава, че облагодетелстването ще е по-голямо. "Най-уязвимият период за икономиката е по време на прехода от централно планиране към пазарна ориентация, когато правилата и правата са неясни", пише в анализ за в. Wall Street Journal Юкон Хуан, анализатор от Carnegie Endowment. Според него опасността е страната да остане блокирана в този преходен период прекалено дълго. Затова ключовият въпрос в момента е дали Китай ще изпълни намеренията си да направи пазара, а не държавата, основната движеща сила в разпределянето на ресурсите. Ще е необходима и известна политическа либерализация за изграждането на по-ефективни механизми за отчетност и прозрачност, които да направят корупцията неустойчива. "Иначе тя ще продължи да процъфтява", обобщава Юкон Хуан. Според него след десетилетие управлението на Си Цзинпин ще бъде оценявано на базата на успеха на неговата антикорупционна кампания и не толкова въз основа на материалния прогрес на страната.

Случващото се в момента в Китай има и странични ефекти. Според доклад на Bank of America Merrill Lynch от 2014 г. антикорупционната кампания може да струва на икономиката над 100 млрд. долара годишно. За пример се дават забавянето в ресторантьорската индустрия и резкият спад в продажбата на луксозни стоки. Американски туристически агенции също се оплакват от загуби, тъй като китайски партийни функционери вече се въздържат от скъпи екскурзии до САЩ от страх, че ще бъдат разследвани откъде имат толкова пари. Ефектите се усещат и в Макао, където приходите на казината са спаднали. Дори честните комунистически представители не искат да започват нови проекти, за да не бъдат заподозрени в корупция, и затова предпочитат да държат обществените фондове в банките. Но както казва китайският финансов министър Лу Цзивей, онези, които си мислят, че корупцията е смазката на икономическия растеж, са глупци.

Това, изглежда, е мотото и на Си Цзинпин. Той наруши неписаното правило, че настоящи и бивши членове на постоянния комитет на Политбюро не подлежат на корупционни разследвания. Сега всички се питат кой е следващият. И дали засегнатият елит няма да отвърне на удара.