Офанзива с много рискове

Как членството в Международния наказателен съд ще се отрази на палестинската кауза

Провалът на мирните преговори и засиленият натиск у дома накараха палестинския президент Махмуд Абас да поиска членство в съда
Провалът на мирните преговори и засиленият натиск у дома накараха палестинския президент Махмуд Абас да поиска членство в съда
Провалът на мирните преговори и засиленият натиск у дома накараха палестинския президент Махмуд Абас да поиска членство в съда    ©  reuters
Провалът на мирните преговори и засиленият натиск у дома накараха палестинския президент Махмуд Абас да поиска членство в съда    ©  reuters

Старият блъф, оказа се, изобщо не е блъф. На 31 декември миналата година Палестинската автономия официално поиска членство в Международния наказателен съд (МНС) и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун заяви, че тя ще се присъедини към институцията на 1 април. Ходът е рисков и ще покачи напрежението с Тел Авив, тъй като позволява да се завеждат дела за военни престъпления срещу израелци.

Но палестинците са изморени и без други опции. Те вече поискаха разследване на "израелски престъпления" от юни 2014 г. насам, което включва и израелската военна кампания в ивицата Газа миналото лято. Така обаче и те самите стават уязвими за предявяването на същите обвинения към тях. САЩ от своя страна критикуват тези стъпки на автономията. А анализаторите спорят доколко всичко това ще приближи или ще отдалечи перспективите за осъществяването на палестинската кауза - създаването на държава.

Символичен смисъл

Заявката за членство в МНС дойде, след като Съветът за сигурност на ООН отхвърли резолюция, с която се предлагаше "слагане на край на израелската окупация върху палестинските територии в рамките на три години". Шансовете за прокарването на документа и без това бяха малки, тъй като САЩ имат право на вето. Но, изглежда, това само втвърди решимостта на палестинците да се присъединят към МНС. Базираната в Хага институция е създадена с цел да съди хора, обвинени във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Членството в нея е част от по-широката палестинска стратегия за оказване на натиск върху Израел. Палестинският президент Махмуд Абас е притиснат у дома да предприеме по-твърди действия срещу Тел Авив след последната израелска операция в Газа, напрежението около светите места в Ерусалим и поредния провал на водените от САЩ мирни преговори. Той се надява, че чрез този ход ще затвърди позициите си сред разочарованите палестинци. Но действията му изглеждат като последната опция пред един лидер, борещ се да остане легитимен, и може да имат повече символичен, отколкото реален ефект.

"Палестинците демонстрират увереност, че разследването ще се насочи към израелската страна, а не към тях. След двадесет години на преговори те виждат не само техния провал, но и как ситуацията се влошава. Така че имат три избора – да използват насилие, да не правят нищо и да чакат американците и европейците да им помогнат, което не се случва, или да прибегнат до легитимните инструменти на международното право и дипломацията. И те избраха този вариант. Въпросът, който си задават, е не защо го направиха, а защо чакаха толкова дълго", казва пред "Капитал" Даниъл Лийви, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външна политика (ECFR).

От израелска страна обаче нещата изглеждат различно. "Това е противопоставяне на израелската позиция, според която, докато има изгледи за преговори, подобни стъпки не трябва да се правят. И очевидно ще повлияе на отношенията с палестинците", обяснява пред "Капитал" д-р Ели Кармон от израелския Международен институт по контратероризъм (ICT). Според него палестинските власти опитват да делегитимират Израел на международната сцена, като същевременно заедно с "Хамас" подтикват населението към употреба на насилие. "Радикалите от "Хамас" наскоро публикуваха онлайн брошура как да извършиш нападение с нож, без да те хванат", твърди Кармон.

Още преди официалното искане за членство в МНС Тел Авив заплашваше, че ще предприеме ответни мерки, като разшири строежа на смятаните за незаконни от международното право израелски селища и като прекрати окончателно мирните преговори. Сега израелският премиер Бенямин Нетаняху замрази предаването на събраните от името на палестинците данъци за декември в размер на 127 млн. долара. Това представлява две трети от месечния бюджет на администрацията на Абас и тя разчита на тези пари, за да функционира и да плаща заплатите на държавните служители. Вашингтон критикува тази стъпка, но също така коментира, че присъединяването на палестинците към МНС е "контрапродуктивно и не прави нищо, за да изпълни надеждите на хората за суверенна и независима държава". Републиканският сенатор Линдзи Греъм предупреди, че автономията може да загуби "милиони долари от жизненоважните американски помощи", възлизащи на 400 млн. долара годишно, ако реши да съди Израел. САЩ се противопоставят на всякакви едностранни действия, които подкопават дипломацията, тъй като смятат, че решението на израелско-палестинския въпрос може да бъде постигнато единствено чрез преговори. Само че през годините те постигнаха малък напредък и сега отново са в задънена улица.

Какъв е ефектът

Сега, след като палестинците поискаха членство в МНС, въпросът е какво може да направи институцията. Миналата седмица тя започна предварително разследване за предполагаеми военни престъпления на палестинска територия, което представлява автоматична първа стъпка, след като съдът бъде сезиран, и може да доведе до повдигане на обвинения както срещу израелци, така и срещу палестинци. Израелският външен министър Авигдор Либерман нарече това решение скандално и заяви, че единствената му цел е "да се опита да навреди на правото на страната да се защитава от тероризма". Тел Авив на практика не членува в МНС, но на теория израелци могат да бъдат съдени за престъпления, извършени на палестинска територия. Съдът не разполага със своя полиция и разчита на отделните държави за съдействие при задържането на заподозрените и изпълнението на неговите решения. Нетаняху вече гарантира, че ще защитава израелските войници, но има опасения, че военни, пътуващи в чужбина, могат да подлежат на арест.

Израелско-палестинският казус няма да бъде лесен за МНС, който в миналото срещаше трудности при разследването на политически противоречиви дела. На всеки етап от процеса Тел Авив може да оспорва неговата юрисдикция или годността на доказателствата. Същевременно Палестинската автономия се надява да може да съди всеки израелец, обвинен, че окупира нейна територия, включително и чрез строежа на селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим. Освен това тя обвинява Тел Авив, че е извършил военни престъпления по време на операцията си срещу екстремистите от "Хамас" в Газа миналото лято, когато загинаха над 2100 палестинци, предимно цивилни (от израелска страна жертвите са 67 военни и шестима цивилни). Но провеждането на разследване може да отнеме години и пример за това е Африка, където следствия в Кения и Судан са в застой. Експерти отбелязват и факта, че досега МНС е съдил само второстепенни африкански бунтовнически лидери. В същото време съществува реалната възможност да бъдат повдигнати обвинения срещу палестинци от "Хамас" за изстрелване на ракети срещу израелски цивилни райони.

Междувременно палестинската кауза набира инерция в ЕС, където недоволството от липсата на напредък по въпроса нараства. В края на декември Европейският парламент гласува с огромно мнозинство "за принципното признаване на палестинската държавност и за решаването на проблема на база на създаването на две държави". Въпреки че този вот е без правна сила, той изпраща силно послание. През последните месеци подобни необвързващи гласувания се проведоха и в парламентите на Великобритания, Ирландия, Испания и Франция. Швеция дори отиде по-далеч, като официално призна държавата Палестина. "Всички тези действия няма задължително да придвижат напред палестинската кауза, освен ако нейните лидери не приведат в действие стратегия за прекратяване на израелската безнаказаност. Членството в МНС ще направи Тел Авив по-внимателен в бъдеще, но няма да донесе на палестинците държава. Въпросът е дали Израел ще почувства, че не може повече да нарушава законите, защото вече има вероятност да си плати за това", обяснява Даниъл Лийви.

Много ще зависи от това кой ще управлява Израел след предсрочните парламентарни избори на 17 март, свикани заради напрежение между ключови партньори в управляващата дясна коалиция. Ако това отново е Нетаняху, но в съюз с религиозния блок на ултраортодоксалните евреи вместо с центристки светски сили, мирният процес се отлага за неопределено време.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq
    • - 1
    • + 1

    колелцата се търкалят.

    Нередност?
  • 2
    dessides avatar :-|
    VT
    • - 5
    • + 2

    йезуитщината и наглостта на евреите край нямат.

    Нередност?
Нов коментар