Офанзива с много рискове

От израелска страна обаче нещата изглеждат различно. "Това е противопоставяне на израелската позиция, според която, докато има изгледи за преговори, подобни стъпки не трябва да се правят. И очевидно ще повлияе на отношенията с палестинците", обяснява пред "Капитал" д-р Ели Кармон от израелския Международен институт по контратероризъм (ICT). Според него палестинските власти опитват да делегитимират Израел на международната сцена, като същевременно заедно с "Хамас" подтикват населението към употреба на насилие. "Радикалите от "Хамас" наскоро публикуваха онлайн брошура как да извършиш нападение с нож, без да те хванат", твърди Кармон.

Още преди официалното искане за членство в МНС Тел Авив заплашваше, че ще предприеме ответни мерки, като разшири строежа на смятаните за незаконни от международното право израелски селища и като прекрати окончателно мирните преговори. Сега израелският премиер Бенямин Нетаняху замрази предаването на събраните от името на палестинците данъци за декември в размер на 127 млн. долара. Това представлява две трети от месечния бюджет на администрацията на Абас и тя разчита на тези пари, за да функционира и да плаща заплатите на държавните служители. Вашингтон критикува тази стъпка, но също така коментира, че присъединяването на палестинците към МНС е "контрапродуктивно и не прави нищо, за да изпълни надеждите на хората за суверенна и независима държава". Републиканският сенатор Линдзи Греъм предупреди, че автономията може да загуби "милиони долари от жизненоважните американски помощи", възлизащи на 400 млн. долара годишно, ако реши да съди Израел. САЩ се противопоставят на всякакви едностранни действия, които подкопават дипломацията, тъй като смятат, че решението на израелско-палестинския въпрос може да бъде постигнато единствено чрез преговори. Само че през годините те постигнаха малък напредък и сега отново са в задънена улица.

Какъв е ефектът

Сега, след като палестинците поискаха членство в МНС, въпросът е какво може да направи институцията. Миналата седмица тя започна предварително разследване за предполагаеми военни престъпления на палестинска територия, което представлява автоматична първа стъпка, след като съдът бъде сезиран, и може да доведе до повдигане на обвинения както срещу израелци, така и срещу палестинци. Израелският външен министър Авигдор Либерман нарече това решение скандално и заяви, че единствената му цел е "да се опита да навреди на правото на страната да се защитава от тероризма". Тел Авив на практика не членува в МНС, но на теория израелци могат да бъдат съдени за престъпления, извършени на палестинска територия. Съдът не разполага със своя полиция и разчита на отделните държави за съдействие при задържането на заподозрените и изпълнението на неговите решения. Нетаняху вече гарантира, че ще защитава израелските войници, но има опасения, че военни, пътуващи в чужбина, могат да подлежат на арест.

Израелско-палестинският казус няма да бъде лесен за МНС, който в миналото срещаше трудности при разследването на политически противоречиви дела. На всеки етап от процеса Тел Авив може да оспорва неговата юрисдикция или годността на доказателствата. Същевременно Палестинската автономия се надява да може да съди всеки израелец, обвинен, че окупира нейна територия, включително и чрез строежа на селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим. Освен това тя обвинява Тел Авив, че е извършил военни престъпления по време на операцията си срещу екстремистите от "Хамас" в Газа миналото лято, когато загинаха над 2100 палестинци, предимно цивилни (от израелска страна жертвите са 67 военни и шестима цивилни). Но провеждането на разследване може да отнеме години и пример за това е Африка, където следствия в Кения и Судан са в застой. Експерти отбелязват и факта, че досега МНС е съдил само второстепенни африкански бунтовнически лидери. В същото време съществува реалната възможност да бъдат повдигнати обвинения срещу палестинци от "Хамас" за изстрелване на ракети срещу израелски цивилни райони.

Междувременно палестинската кауза набира инерция в ЕС, където недоволството от липсата на напредък по въпроса нараства. В края на декември Европейският парламент гласува с огромно мнозинство "за принципното признаване на палестинската държавност и за решаването на проблема на база на създаването на две държави". Въпреки че този вот е без правна сила, той изпраща силно послание. През последните месеци подобни необвързващи гласувания се проведоха и в парламентите на Великобритания, Ирландия, Испания и Франция. Швеция дори отиде по-далеч, като официално призна държавата Палестина. "Всички тези действия няма задължително да придвижат напред палестинската кауза, освен ако нейните лидери не приведат в действие стратегия за прекратяване на израелската безнаказаност. Членството в МНС ще направи Тел Авив по-внимателен в бъдеще, но няма да донесе на палестинците държава. Въпросът е дали Израел ще почувства, че не може повече да нарушава законите, защото вече има вероятност да си плати за това", обяснява Даниъл Лийви.

Много ще зависи от това кой ще управлява Израел след предсрочните парламентарни избори на 17 март, свикани заради напрежение между ключови партньори в управляващата дясна коалиция. Ако това отново е Нетаняху, но в съюз с религиозния блок на ултраортодоксалните евреи вместо с центристки светски сили, мирният процес се отлага за неопределено време.