Как го правят съседите

Член 299 от Наказателния кодекс изрично постановява: човек, който оклевети президента на републиката, ще бъде лишен от свобода в срок от една до четири години; срокът може да бъде увеличен с една шеста, ако обидата е публична и с една трета, ако е направена през медиите. Това са само два от многобройните членове на кодекса, криминализиращи различни форми на свободното изразяване (в Турция подлежиш на затвор включително ако обидиш паметта на починал човек).

По повод обвиненията от международната общност за изключително тревожно "запушване на устата" на медиите, правителството на Турция посочва като пример десетките журналисти, освободени след 2013 г. Въпреки този акт на добра воля, обаче, нови форми на контрол бяха създадени и наложени – от забрана за отразяване на конкретни теми до ограничения в интернет потреблението.

Разбира се, най-показателни бяха акциите по "превземане" на частни медии в началото на март тази година, в това число "Заман" и новинарската агенция "Джихан", а протестите след това бяха заглушени с водни оръдия и сълзотворен газ. Законовото обяснение за нахлуването в "Заман" бе съдебна заповед, свързана с националната сигурност.

Въпреки че Европа не е съгласна с правителствената политика към медиите и многобройни висши международни институции са опитвали публично да осъдят все по-тревожното положение в Турция, Ердоган успя да пренесе разговорите между ЕС и Турция на друго ниво. Днес те приличат много повече на пазарлъци, а не на изискване от един съюз с 28 членки към държава кандидат да покрие минималните стандарти за опазване на човешките права, както всички останали.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът на Европейския съвет Доналд Туск подчертаха след постигането на споразумение между ЕС и Турция по бежанската криза, че критериите към Турция няма да бъдат снижавани. Пръстът, който Ердоган размахва към ЕС във всяка своя медийна изява по повод парите, които той все още очаква от Европа, засилват усещането за уязвимост на сделката и за неравнопоставеност на партньорите в нея.

Зад на пръв поглед изрядната законодателна рамка и детайлните членове и наредби, върху които стъпва турската вълна от медийни репресии, прозира и нещо лично – обидчивостта на президента Ердоган. Той не търпи критика и осмиване, както личи от непримиримостта, с която са преследвани конкретни журналисти. Както казват либерално настроените в Турция – Ердоган просто няма чувство за хумор.

През август 2014 г. д-р Билгин Чифчи публикува колаж между Ердоган и героя от "Властелинът на пръстените" Ам-гъл. Д-р Чифчи е уволнен и подведен под съдебна отговорност. По делото като свидетел е привлечен дори режисьорът Питър Джаксън, а екипи от специалисти и адвокати се опитват обективно да оценят позитивен или негативен е героят Ам-гъл. Ако той е злодей, това е обида на президента и Чифчи ще получи ефективна присъда.

Немският водещ Ян Бьомерман ще бъде разследван в Германия за обида на чужд държавен глава, след като Ердоган изиска това. Бьомерман изчете в предаването си осмиващо стихотворение в отговор на друга бурна реакция на Ердоган – след сатиричен музикален клип срещу турския президент, излъчен в немската телевизия RT. По въпроса дали това беше огъване от страна на Меркел, която получи сериозна критика в публичното пространство в Германия, Емил Георгиев дава добро обяснение за разликата между немското и турско разследване за обида.

Пороят от гневни закани от страна на Ердоган към чужди медии и дипломати се усилва с всеки месец и критиките, които той лично изразява на висок тон, са най-малкото учудващи за политик на такова високо ниво. Когато чужди генерални консули присъстваха на делото срещу двама известни журналисти от "Джумхюриет", Ердоган директно ги предупреди: "Кои сте вие? Каква работа имате там? Дипломацията трябва да пази известно приличие и поведение. Това не е вашата страна. Това е Турция. Можете да се движите в границите на своите консулства. Останалото подлежи на разрешение."

Турският президент и подкрепящите го институции не спират с подобни заплахи. Чужди журналисти и академици биват задържани, разследвани и депортирани, особено ако отразяват или анализират ситуацията в югоизточната част от страната и кюрдския конфликт там. Депортиранията зачестиха особено през последните месеци, а политически неудобните журналистически материали нерядко довеждат до престой в ареста с месеци и обвинения за подкрепа на терористични организации. Най-лесният начин за контрол от страна на властите е да не издаде или да не поднови журналистическата карта, без която чуждестранен журналист не може да работи в Турция.

Контролът над медиите, разбира се, би бил твърде едностранчив, ако се състои само в арести или превземане на издания. Правителството прави всичко по силите си да запълва пространството със свои канали за информация или насърчава самите журналисти да избират пътя на лоялността. В положение на международна изолация на тема свобода на словото и човешки права, Турция има отчаяна нужда от позитивно отразяване навън и нерядко наема чужди журналисти, за да свършат това.

Същевременно паническите действия на турската администрация редовно я карат да изпада в абсурдни ситуации. По време на посещението на Ердоган във Вашингтон в края на март, охраната на президента стигна до там да крещи нечленоразделно срещу протестиращи на улицата, за да заглуши скандиранията им.

На фона на тази мрачна картина активността в социалните медии остава източник на надежда, че онези 47%, които не са гласували за управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, ще продължават да надигат глас в защита на свободата на словото. Близо 80% от населението на страната живее в модерни градски зони, а над 50% заявяват, че използват интернет. Около 44% използват социалните мрежи за достъп до новини. Блокирането на Twitter в Турция за определен период от време съвсем не е еднократно явление и почти винаги е свързано с лична реакция на президента.

Не трябва да се забравя, обаче, че всички протести срещу властта се организират именно през подобни канали за комуникация и много трудно може да се стигне до пълна забрана на достъпа или до истинско медийно затъмнение. Особено в Турция, в която през 2013 г. протестираха общо 3.5 милиона души по повод застрояването на парк "Гези" на площад "Таксим" в Истанбул.