Ангела Меркел – последният европеец?

И германците не са имунизирани срещу популизъм

Алтернатива за Германия е класическа популистка партия, която привлече протестния вот както на леви, така и на десни избиратели в трите провинции. В Саксония-Анхалт избирателите й идват от партията на социалдемократите, както и на Левицата, в Баден-Вюртенберг както от избиратели на ХДС, така и от социалдемократи, а в Райнланд-Пфалц основно от редиците на Зелените. Партията се роди като реакция към дълговата криза през 2013 г. Като реакционна партия, тя започна да губи почва под краката си със стабилизирането на еврозоната през 2015 г. и както казва Александър Гауланд, водещ политик в редиците на Алтернатива за Германия, "бежанската криза е като дар от небето за нас". Очакванията са, че с влизането ѝ в парламентите на три провинции и при липсата на политики по основни въпроси, тя по естествен път ще се разобличи като партия без съдържание.

Това, разбира се, не означава, че тези протестни избиратели, които формират между 10 и 25 процента от германския електорат, не бива да бъдат взети сериозно под внимание. Но техните страхове няма да бъдат овладени със затваряне и на немската граница или с въвеждане на лимит на броя бежанци, на които да бъде дадено убежище в Германия.

Какво следва

За Германия

Вътрешнополитически Меркел има няколко тежки задачи. Първата е свързана с непосредственото формиране на правителства в провинциите, особено в Саксония-Анхалт, където партията ѝ е първа сила, но далеч няма мнозинството, нужно за да управлява. Второто предизвикателство е свързано с последствията от политиките на широката коалиция. Партньорството със социалдемократите, независимо, че са по-малкия коалиционен партньор, неизбежно води до изместване на позициите към центъра и освобождаване на място в политическия спектър в дясно.

Тази дупка започна да се запълва от парти и движения като Алтернатива за Германия и Пегида, пренебрегвайки завета на Франц Йозеф Щраус (дългогодишен министър-председател на Бавария от Христянсоциалния съюз - ХСС), че вдясно от ХСС не трябва да има демократично легитимирана партия. Партията на Меркел, както и останалите традиционни партии, тепърва ще търсят начини да се справят с този вакуум. Германия е била свидетел и друг път в най-новата си история на поява на партии с кратък живот, с които е успявала да се пребори, използвайки всички инструменти на демокрацията за справяне с конспирации и предразсъдъци. Интеграцията на етнически и религиозни малцинства в Германия не е ново явление. Това не означава обаче, че сегашната ситуация трябва да се пренебрегва, имайки предвид затворения манталитет в източната част на Германия, както и събитията от новогодишната нощ в Кьолн.

За ЕС

Външнополитическият натиск върху канцлера за намиране на общоевропейско решение за справяне с бежанската криза е също толкова голям. И ако вече е успяла да убеди мнозинството немски граждани, че европейското решение е единственото възможно, оттук нататък ѝ остава да убеди онези страни, които са извън тясната "коалиция на желаещите", състояща се засега от Германия, Холандия и Гърция. Между срещата на върха на ЕС и Турция през миналата седмица и срещата на върха на ЕС през тази седмица, много държави побързаха да ревизират първоначалната си позиция, която Председателят на Европейския съвет Доналд Туск нарече може би прибързано "първи признаци на консенсус".

За България

Освен държавите от Вишеградската четворка и Австрия, и България от известно време държи курс на затваряне на границата. Тази позиция не е принципно погрешна, стига споразумението за реадмисия между ЕС и Турция на принципа "един за един" да влезе в сила и така да се създаде легален канал на миграция. Със затварянето на нелегалния Западнобалкански маршрут и липсата на законен такъв, трафикантите ще започнат да търсят друг вариант. Алтернативните маршрути са три - от Гърция през Албания, обратно към италианския маршрут или от Турция по суша и през Черно море към България. Когато преди месеци премиерът Борисов поиска подкрепа за изграждането на т. нар. гореща точка в България, позицията му най-вероятно е била продиктувана от опасение за пренасочване на миграционния поток през България.

През 2013 г. страната ни първа изгради ограда на границата с Турция и тогава това мина без много шум. Така България не бе и сред критикуваните държави, които издигнаха огради през 2015 г. Същевременно, българските институции полагат усилия за справяне със ситуацията. Като нова държава членка, за която европейските правила имат понякога по-голямо значение и от националните, спазването на ангажиментите по Дъблинското споразумение бяха стриктно прилагани. От позицията на държава, спазваща Шенгенското споразумение, без дори да е част от него, Борисов изпрати писмо до председателя на ЕС Туск с настояване Съюза да предвиди защита на всички външни граници на ЕС с Турция, а не само шенгенските (границата между Турция и Гърция). По този начин Борисов иска да подсигури техническа и финансова подкрепа в случай, че миграционният маршрут наистина се пренасочи през България.

И ако реакцията на България може да мине за пренебрегнат урок по география, който лесно може да бъде отчетен в споразумението с Турция, то реакцията на други държави членки като Кипър, Централноевропейските държави или Австрия заплашват да провалят крехкия консенсус, от който както Меркел, така и целият ЕС отчаяно се нуждаят.

Луиза Славкова е програмен мениджър в ЕСВП и директор на фондация Софийска Платформа.