Атаките в Брюксел и последиците за Европа

Три бомбени атаки, два взрива на брюкселското летище „Завентем“ и един в метро станция „Малбек“, в белгийската столица във вторник отнеха живота на най-малко 28 души, а над 80 са ранени. Ислямска държава пое отговорността за атентатите в свое изявление, a белгийските власти обявиха максимално ниво на тревога.

Атаките в Брюксел станаха поредния повод за размисъл по темите за тероризма и радикалния ислям в Европейския съюз. Посланието, което Ислямска държава изпрати на Европа е, че организацията има средствата и възможността да извършва чести и смъртоносни нападения на територията на ЕС. Въпреки, че белгийските власти заловиха Салах Абдеслам, последният оцелял участник в парижките атентати, няколко дни преди атентатите в Брюксел и се сдобиха с доказателства, че той планира нови терористични атаки, те не бяха предотвратени. Това показва, че мрежите, които Ислямска държава е установила в Европа, и в частност в Брюксел, са достатъчно големи и устойчиви, за да позволят реализирането на терористични актове, а белгийските власти не успяват да се справят с тях.

Тероризмът се превръща в основна заплаха за сигурността на континента. Важно е да не губим време при предприемането на ответни действия като е ясно, че проявите на солидарност вървят ръка за ръка с мерките за засилване на сигурността. В момента Европейският парламент обсъжда директива в тази посока, по силата на която европейските власти ще имат достъп до списъците с имена на пътуващите със самолет на територията на ЕС. Същевременно, в почти всички градове във Франция бяха разположени военни части след терористичните атаки в страната. На този етап е важно всички европейски държави да обърнат сериозно внимание на сигурността си и да елиминират, доколкото е възможно, терористичните мрежи и клетки на своя територия. Споделянето на информация между службите за сигурност на различните държави е добра стъпка в тази посока.

В допълнение на вътрешното затягане на сигурността, вероятно ще бъдат предприети и външнополитически действия. Европейските политици ще бъдат изкушени да проведат още по-решителна военна кампания срещу Ислямска държава. Това няма да бъде ефективно и допълнително ще радикализира ислямистите. Военните действия могат да бъдат ефикасни само като част от холистичен външнополитически подход, който включва и политически и дипломатически усилия.

Има твърдения, че атентатите в Европа могат да бъдат предотвратени чрез бомбардирането на тренировъчните центрове на Ислямска държава в Сирия и Ирак. От степента на организираност на атентатите в Брюксел и Париж, обаче, става ясно, че военните действия не са най-добрият отговор на терористичната заплаха. Събирането на информация за мюсюлманските общности вътре в Европа и следенето на определени лица, пътуващи от и до Сирия, изглежда далеч по-важно.

Поредният терористичен акт в Европа вероятно ще засили допълнително и без това съществуващите антиислямистки настроения и ще изостри реториката на крайните популистки партии и политици срещу бежанската вълна. Езикът на войната, в светлината на който често се представя случилото се в Белгия и в Париж преди това, е контра продуктивен. Той легитимизира наративите, с които си служи Ислямска държава, и подклажда антиислямистките настроения в Европа.

Има доказателства, че някои от хората, които са взели участие в организацията на атентата, наистина са стигнали до Европа чрез бежанските потоци. Имайки предвид слабостите и пропуските в сигурността, които очевидно съществуват в ЕС, този факт може да увеличи страховете на хората и да послужи като оръжие в ръцете на популистите.Терористичните атаки подхранват антиевропейската реторика на партии като Националния фронт във Франция и вероятно ще се отразят негативно на шансовете на Великобритания да остане в ЕС след предстоящия референдум.

Европа трябва да намери европейски начин за справяне с терористичната заплаха, който да включва както вътрешнополитически, така и външнополитически общи действия. Освен това е важно реакцията на ЕС да не превърне тероризма в единствения приоритет за Съюза, около който да се въртят всички останали политики. В следствие на терористичните атаки европейците вероятно ще бъдат изкушени да възприемат различните групи и фракции в региона на Близкия Изток или като приятели или като врагове, без да има възможност за средно положение между двете крайности. Опитът показва, че това би било грешка. Съюзяването на ЕС с нелиберални лидери в името на борбата срещу тероризма кара Европа да изглежда двулична в очите на хората от региона и подкопава основите на европейските ценности.

Засега няма консенсус за това кой е най-добрият начин да се справим със заплахата от терористични атаки. Текат постоянни дискусии и за баланса, който трябва да се спазва между засилените мерки за сигурност и гражданските права и свободи на европейските граждани.