Западът се заблуждава, че Русия е "шпионокрация", твърди анализ на спецслужбите

Руснаците се впускат в масови и ненаситни разузнавателни кампании, подхранвани от все още значителни бюджети и от културата на Кремъл, която съзира измамни и тайни планове дори там, където те не съществуват."

"Войните между службите се разпалват и угасват от 2004 година насам. Размиването на границите помежду им насърчава периодични войни за територии – не само по отношение на обичайното бюрократично овладяване на пълномощия, финансиране и достъп до водеща роля, но също и бизнес възможности за техните служители и понякога за пряко оцеляване. "

"Путин разполага с разузнавателната общност и службите за сигурност, които искаше: мощна, дива, многоглава и послушна хидра. Но самият Путин и мечтите му за Русия като велика сила са реалната жертва на това лошо управлявано чудовище. Службите засилват предположенията му и по-скоро играят според фантазиите му, отколкото да го информират и да поставят под съмнение виждането му за света."

Това са част от заключенията на Марк Галеоти в анализа му "Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре" за Европейския съвет за външна политика (ECFR).

Разказът на Галеоти започва с история от 2014 г., когато Владимир Путин получил за рождения си ден фриз в древногръцки стил, на който той е изобразен като Херакъл, убиващ Хидрата на международните санкции срещу Русия. "Образът на това митично чудовище с едно съзнание и много глави, които се умножават при отсичане, често изниква в разговорите за руските спецслужби", допълва той.

Галеоти посочва, за реализиране геополитическите цели на Кремъл тези служби активно работят за саботиране и дестабилизиране на европейски правителства, подпомагане на руски икономически проекти и атаки срещу политически врагове.

В доклада изследователят обяснява, че руските разузнавателни служби далеч не са всевластна "шпионокрация", която контролира Кремъл. Те са вътрешно разединени, разкъсвани от бюрократични войни за територия и често техният разузнавателен продукт е с ниско качество, с което в крайна сметка застрашават интересите на самия Владимир Путин.

Основан върху пространни интервюта с бивши и настоящи служители на разузнаването, анализът обяснява как в действителност работят шпионските агенции и стига до заключението, че европейското разбиране за тях е скалъпено и базирано на остарели карикатурни представи.

Анализът разбива мита, че службите са властта, която действа зад гърба на "руския трон". Те са твърдо подчинени на Кремъл и Путин ги използва една срещу друга. Те не са единен блок, а разнородна група, солидарността в която изчезва при всяка възможност да се направят пари или да се избегнат обвинения.

Службите често дублират работата си и са ангажирани повече в кървава конкуренция помежду си, вместо да си споделят разузнавателна информация. Необходимостта да се харесат на Кремъл и да постигат бързи резултати води до ниско качество на събраната информация и на анализите. Директорите на разузнавателните служби са принудени да нагласяват и разкрасяват фактите, за да угодят на президента – в противен случай те рискуват да загубят работата си.

Борейки се за територия и останали в плен на нагласата от студената война, според която "Ако Западът губи, ние печелим", руските шпионски служби предприемат крайни мерки в чужбина – дори убийства. Ходовете им на Запад може да изглеждат тактически ефективни, но са стратегически пагубни, представяйки Русия като непредвидима заплаха.

Европейските правителства могат да неутрализират действията на руските служби в своите страни, възприемайки по-твърд подход. Това означава не просто инвестиране в контраразузнаване, но и справяне със собствените управленски слабости, които улесняват кампаниите на Путин, включително поставяне под по-строг контрол на източниците им на мръсни пари.