Гледните точки на европейските столици: работата с президента Макрон

Въведение

Кампанията на Еманюел Макрон бе не само категорично про-европейска, но Европа беше акцента както в национален, така и в международен аспект.

Някои от основните му възгледи вече станаха ясни. По-конретно, той е поддръжник на идеята за отделен бюджет на еврозоната, управляван от министър на еврозоната, отговорен пред Европейския парламент. Има твърди позиции относно Брекзит, с оглед защита на останалите членове на Съюза.Подкрепя освобождаването на Гърция от дълга й, за да задържи Атина в еврозоната. Също така Макрон предложи да подкрепи санкциите срещу Полша и Унгария в отговор на нарушаването на европейските ценности и прояви интерес към нови идеи за по-нататъшно демократизиране на европейската политика.

За Макрон Европа е абсолютно необходима формираща сила на международната среда, а не простооцеляваща в нея. За да успее подходът му и да обедини скептиците във Франция, той ще трябва да убеди Берлин, а също и да изгради коалиции и мнозинства в рамките на ЕС около тази подновена френско-германска движеща сила. Тезата, че ако той се провали, ЕС ще се провали с него, няма да е достатъчна, за да се установи и приложи положителната програма, която изискват настоящите предизвикателства.

Основният въпрос от гледна точка на Франция е дали подходът му (от части подкрепян в миналото от Сигмунд Габриел) ще успее да събере подкрепа в ЕС, и по-специално в Берлин. Победата на Макрон беше посрещната с облекчение в Европа, но това, което ще последва няма де е “просто политика”.Според Макрон и други страни трябва да последват този пример, за да помогнат за окончателното възспиране на популистките и анти-ЕС сили.

Гледната точка на Берлин

Йозеф Янинг, директор на ЕСВП Берлин

За никоя друга страна, освен Франция, победата на Макрон не беше толкова облекчителна, колкото за Германия. С помощта на Макрон противодейстието на ерозията на ЕС става възможно, докато при Марин Льо Пен тя само щеше да се ускори. Подобно на Германия, Франция ще продължи да подкрепя итеграцията и използването на ЕС за осъществяването на политическите си амбиции, така че вероятно на хоризонта се задава подновяване на френско-германската коалиция.

В Берлин победата на Макрон се разглежда като най-значrтeлната стъпка в поредицата от обществени избори срещу националистическия популизъм. Като започнем от избора на Алексъндър ван дер Белен за президент на Австрия и холандските парламентарни избори, провалът на Националния фронт да дерайлира Франция и ЕС показва, че немската европейска принадлежност продължава да не отстъпва и в други части на континента. Същевременно, проучванията показват, че крайно дясната немска партия Алтернатива за Германия продължава да губи позиции и се представи слабо на два пъти през последните местни избори.

В Берлин кампанията на Макрон бе подкрепена и от двете големи партии, главно заради обещанието дасмени подхода на Франсоа Оланд, който искаше да си осигури подкрепата на Германия и ЕС, преди да се заеме с предизвикателството на реформата у дома. Реформите на Макрон, независимо от европейската подкрепа, ще бъдат наблюдавани внимателно от Берлин. Ако успее, готовността на германските политици да се ангажират с Франция по общи европейски проекти ще се увеличи.

Мащабът на такива проекти се превърна в противоречива тема в реториката на кампанията и на двете партии, подкрепящи Макрон. Социалдемократите открито подкрепят идеите на Макрон за реформирането на Европа чрез еврооблигации, собствен бюджет на еврозоната или общи социални политики, защото им позволява да критикуват политиката на Меркел спрямо ЕС. Християндемократите, от друга страна, най-вече предупреждават срещу взаимна дългова политика или повече германски пари за Европа. Тъй като европейските въпроси в Германия са до голяма степен в ръцете на канцлера и министъра на финансите, ролите са ясно определени. По този начин подкрепата за Макрон представлява фин начин за управляващите партии да се нападат взаимно.

Ако оставим партийната политика на страна, германското правителство споделя принципния подход на Макрон към Европа. Подобно на него, Ангела Меркел вижда ЕС като умножител на германското въздействие в Европа и отвъд. За разлика от Макрон обаче, Меркел въприема ултрапрагматичен подход към политическия процес на ЕС. Тя, както и той, иска повече интеграция, но по време на управлението си, тя е придобила дълбок скептицизъм относно ролята на визионерството в европейските дела.

Макрон вярва в потенциала на институционалната реформа за преодоляване на различията между Брюксел и гражданите, докато Меркел вярва в предприемането на подход, ориентиран към постигането на резултати в политиката. Макрон очерта визията си за нова икономическа сделка за Европа, но мнението на Меркел е доминирано от нежеланието на германските гласоподаватели да отделят повече ресурси за Европа.

Когато реформите във Франция стартират, новото германско правителство ще бъде отворено към идеята да открие общ път към икономически растеж, инвестиции и социално равенство. Макар и рядко да се признава публично, в Берлин разбират, че огромният търговски излишък на Германия трябва по някакъв начин да спомогне за устойчивостта на ЕС. И все пак, настоящият и встъпващият канцлер ще предпочетат да обвържат новите ангажименти с конкретни цели и политики, вместо големи разходи чрез програми на ЕС. Двустранен пакт между двете страни за единно справяне с бъдещите предизвикателства може да бъде предпочитаният начин на действие. В края на краищата символиката на френско-германското помирение все още е притегателна сила и от двете страни на река Рейн.

Гледната точка на Мадрид

Борха Лашерас, директор на ЕСВП Мадрид

В Испания категоричната победа на Еманюел Макрон над Марин Льо Пен във френските президентски избори беше посрещната с облекчение. По този начин победата на Макрон породи усещането, че европейската интеграция на правителствено равнище и на други заинтересовани страни е възможна – дори, ако е съчетана с голяма доза предпазливост.

След години на икономическа криза и вътрешно-политически сътресения консервативното правителство на премиера Мариано Рахой увеличава усилията си за връщането на Испания сред първите страни от ЕС и подобряване на про-европейските й характеристики. Така Испания се присъедини към Франция, Германия и Италия (новия формат „EС 4“) в мини срещата на върха във Версай в началото на март.

Мадрид има желание да увеличи интеграцията си в ключови области, в няколко от които интересите му съответстват с тези на Франция. Това се отнася особено до завършване на изграждането на икономически и паричен съюз, както и до Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Като цяло Испания е рамо до рамо с французите в стремежа си за по-нататъшно сътрудничество в областта на отбраната, например чрез формáта за Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), в рамките на което и двете страни предвиждат по-амбициозни темп и критерии, отколкото тези, които в момента одобряват германците.

Налице е надежда, че при Макрон по-ангажирана Франция може да даде нов тласък на интеграцията – при определени условия и в Европа на няколко скорости. Правителството на Испания не одобрява откъслечен подход и се страхува от по-голяма фрагментация на ЕС. Вместо това твърди, че този стремеж към интеграция трябва да бъде част от по-широк процес за преосмисляне на европейската политическа визия в настоящия момент, способен също така и да изкорени еврофобския популизъм.

И все пак, съзнаването на трудностите, пред които Макрон е изправен, както в страната, така и в Европа, смекчават оптимизма в Мадрид. Остава въпросът как той и неговото правителство ще успеят да балансират противоположните искания, които са на дневен ред. Тази предпазливост е подсилена от това, че голяма част от испанците гледат на Франция като на страна, неспособна по своята същност да реформира икономиката, обществения сектор и трудовото си законодателство.

Снептицизмът, както и някои политически различия в миналото, засега поставят правителството в Мадрид в позиция на близост до германците и в сложна позиция на жонглиране между Берлин и Париж. В последните години Испания и Франция понякога са се озовавали в противоположни европейски коалиции и Франция е действала като пречка за ключови испански интереси като енергийната интеграция например. Надеждите в Мадрид са високи, че с Макрон като френски президент това може скоро да се промени.

Гледната точка на Рим

Силвия Франческон, директор на ЕСВП Рим

Победата на Макрон е глътка чист въздух за Италия. Предвид най-вече наближаването на Г-8 в Таормина в края на месеца, както и страха Марин Льо Пен да седне на сицилианската маса, донесе облекчение. От държавния глава Матарела до премиера Джентилони и външния министър Алфано, всички приветстваха победата на Макрон като пробив за Европа, знак за надежда и доверие.

Макрон демонстрира на италианските политици, че да победиш не означава да се носиш по течението – про-европейската му платформа контрастира с всеобщото настроение в страната спрямо Европа. Остава неясно, обаче, дали подходът му може да бъде имитиран в Италия: със сигурност в голяма степен успеваемостта му във Франция се дължи на крайния характер на алтернативата, Марин Льо Пен.

С очакването френско-германският двигател да заработи отново при Макрон, Италия ще иска да бъде част от ядрото, което ще взима решенията относно новата Европа. С оглед на това, премиерът Джентилони и президентът Макрон скоро ще обсъдят областите за сътрудничество. Те имат много общо помежду си: и двамата трябва да въведат списък с трудни вътрешни реформи, свързани с пазара на труда и конкурентоспособността на икономиката, за да стимулират застаряващите икономики.

Също така те споделят сходни идеи за Европа и вероятно Джентилони ще подкрепи натиска на Макрон за създаването на общ бюджет на ЕС, управляван от финансов министър, както и за по-нататъшна интеграция в областта на отбраната на ЕС. Други области, където вижданията им си съвпадат са увеличение на средствата за програма „Еразъм“ и заместването на 73 британски депутати с транснационални кандидати.

Размишлявайки преди Г-7 в Таормина, новият френски президент би могъл да бъде съюзник на Италия в усилията за по-амбициозни резултати в проблемите с климатичните промени, търговията, миграцията и равенството между половете. Могат обаче да имат разминавания по някои външно-политически въпроси, особено санкциите срещу Русия и процеса на присъединяване на Балканите.

Позицията на Макрон, за автоматично подновяване на санкциите не съвпада с тази на Италия. Най-малкото, за което настоява Рим, е политически разговор относно санкциите, като се има предвид, че Русия е важен партньор на Европа по няколко регионални и външно-политически фронта. От друга страна, Макрон е много по-предпазлив относно въпроса за присъединяването на Балканите, докато Рим винаги е бил пламенен поддръжник на правото на тези страни на присъединяване.

Гледната точка на София

Весела Чернева, директор на ЕСВП София

След като се видя принуден да състави коалиционно правителство с Патриотичния фронт, Бойко Борисов е проследил с интерес успеха на про-европейската платформа на Макрон. Оптимистите се надяват, че новата европейска тенденция на намаляваща подкрепа за националисти и ксенофоби, на което Франция беше най-скорошно проявление, един ден ще стигне и до България.

Същевременно, изборът на Макрон би трябвало да привлече вниманието и на българските политици.Ентусиазмът му за гъвкава интеграция поражда опасения, че фокусът на Европа ще се стесни и че повечето енергия за интеграция ще бъде насочена към членовете на еврозоната, за сметка на тези в периферията. В отсъствието на Великобритания, аутсайдерите в Еврозоната ще имат много по-малко тежест и са изправени пред избора – или да разчистят пътя си към членство във вътрещния кръг или да изостанат още повече.

Място за колебание няма (въпреки че Патриотичният форнт вероятно ще възрази) и първото искане на Борисов пред администрацията на Макрон трябва да търси подкрепа за българската кандидатура за присъединяване към механизма на обменните курсове (ERM2), наричан понякога „чакалнята на еврозоната“.

Отвъд това България ще играе ключова посредническа роля в преговорите за Брекзит чрез ротационното й председателство в Съвета на ЕС. Предвид твърдия и прям подход на Макрон към преговорите, интензивни консултации между Париж и София ще бъдат полезни и за двете страни. Като първа стъпка те трябва да обърнат внимание на празнината, която излизането на Великобритания ще остави в бюджета на ЕС, като България се надява, че каквито и да са необходимите съкращения, те няма несправедливо да наказват тези, които са извън еврозоната.

Гледната точка на Варшава

Пьотр Бурас, директор на ЕСВП Вършава

След победата на Макрон основното предизвикателство за Полша, ще бъде да установи работещи отношения и да изгради минимум на доверие с новата френска администрация. След като полското национал-консервативно правителство изненадващо отхвърли договора с Еърбъс за хеликоптерите Каракал за полската армия през есента на 2016 г., полско-френските отношения са белязани от недоверие и разочарование. Президентството на Макрон най-вероятно няма да ги подобри скоро.

Всъщност изявленията на Макрон в предизборната кампания по-скоро показха задълбочаващо се напрежение в отношенията с Варшава. Не само че Макрон сравни Качински с Путин (наричайки ги съюзници на Льо Пен), той също така даде знак, че няма да толерира страни, които „се облагодетелстват от социалните разлики в страните от ЕС и нарушават европейските правила“ или да подкрепя санкции срещу Полша. Полският президент Анджей Дуда отговори, че ако Макрон бъде избран „ще трябва да работи сериозно за възстановяването на доверието към Франция в Полша“, а външният министър Васчиковски предупреди, че „когато Полша, Макрон ще се засрами от думите си“. След победата на Макрон, министър-председателят Беата Шидло каза, че думите му за Полша са били „безотговорни“.

Въпреки това, и Дуда, и Шидло бързо поздравиха Макрон за успеха му и изразиха желание да се срещнат с президента възможно най-скоро. Независимо от бързата реакция, ново начало в двустранните взаимоотношения ще бъде трудно. Не на последно място, защото правителството във Варшава е станало „заложник на собствената си реторика“ (както написа ежедневникът “Rzeczpospolita”). Управляващата партия „Право и справедливост“ е имала твърде малко контакти с Макрон и екипа му, докато снимката на ръкостискането между външният министър Вашчиковски и Льо Пен и срещата им през януари станаха символи на грешно насочената европейска политика на полското правителство.

Критичното отношение на Макрон относно върховенството на закона в Полша е един от източниците на напрежение, по-конкретно благодарение на силния акцент върху националния суверенитет промаграмата на полското правителство. Като представител на либералния, проевропейски и анти-популистки  мейнстрийм, Макрон е в пълно противоречие с това, което отстоява полското правителство.

ругият проблем е силният интерес на Макрон към амбициозна реформа на еврозоната, включително отделен бюджет – анатема за Варшава. Очакванията са Макрон да търси сближаване първо с Германия и то евентуално за сметка на европейското единство и Централна и Източна Европа. За да смекчи последствията от икономически си реформи и процесът на нагаждане към финансовите правила на ЕС, Макрон може да се изкуши да предприеме протекционистки курс в ЕС, подпомагайки Европейския стълб на социалните права, борбата със социалния дъмпинг и налагането на ограничения за трудовата мобилност.

За Варшава четирите свободи на единния пазар са същността на ЕС. Точно тук може да се сблъскат полските и френските интереси, ако Макрон иска да постигне баланс между неговата проевропейска визия и необходимостта да предложи защита на разочарованите френски работници. Полша по-вероятно ще намери обща позиция с Макрон относно Русия, защото той е припознат като верен поддръжник на твърдия подход, който щеше да отпадне, ако Фийон или Льо Пен бяха спечелили изборите.