Russia’s elections and the Putin succession

Will Russia's political tradition of personalised autocracy allow Putin's survival strategy to succeed? An analysis in Bulgarian

Изборите в Русия и наследството на Путин

 

Просто крачка назад бе необходима на Дън Сяопин в края на 70-те години за да се превърне в несменяем гарант за пазарната и институционална модернизация на комунистически Китай. Два мъчитело дълги скока напред над зейналата пропаст на руския държавно-политически преход трябва да направи Владимир Путин за да постигне същите две цели на Дън Сяопин: да утвърди обвързаното с мандатност конституционно управление на Русия и да запази своята власт на неформален (или полу-формален) “национален лидер”. Това, което се оказа относително лесно постижимо в хилядолетната китайска традиция на гъвкав бюрократичен контрол е трудно до невъзможност в руската традиция на персонализирано самодържавие.

 Първият скок на Путин над пропастта на властовия преход бе оценен като успешен. Свръхмобилизацията на държавния апарат в полза на президентската партия “Единна Русия”, практическата отмяна на свободните избори в Русия, грубата саморазправа с незначителната като влияние опозиция – в своята съвкупност тези мерки доведоха до монополен контрол над Думата на властовата конфигурация зад руския президент. Този контрол би трябвало да осигури не само конституционно мнозинство за промяна на основния закон – ако тя се наложи, но и практически институционални гаранции за властта на Путин в неговата следпрезидентска роля върху руското правителство. Дали Путин ще бъде премиер – една от посоките на спекулиране за неговото бъдеще – или не, руското правителство не би могло да управлява против волята на “Единна Русия” в парламента. Нали именно непослушното мнозинство в Думата изпрати танковете на Елцин срещу нея през 1993 г. …?

 Вторият скок на Путин се очаква след 2 март, когато посоченият от него приемник трябва да седне на президентското кресло в Кремъл… И да остане лоялен приемник – не само на водената досега политика, но и на амбицията на сегашния президент да запази властта си в новата властова конфигурация. Ще бъде ли успешно изпълнен този непознат за руската политическа традиция акробатичен номер – двойно “салто мортале” над пропастта между персонифицирано самодържавие и относително мека авторитарна модернизация? Докато верноподаните на Кремъл медии ентусиазирано празнуват първия бляскав успех на Путиновата политическа акробатика, сериозните анализатори са по-скоро скептични.

 Според Станислав Белковски силовото окопаване на Путин в институции като Думата е илюзорна гаранция за успешно политическо оцеляване. В Русия властта се персонифицира и с приключването на операция “приемник” цялата харизма – и цялата власт на Путин автоматично ще се прехвърлят върху новия “цар” в президентското кресло. Според Майкъл Макфол от института “Карнеги” силовото окупиране и монополизиране на институционални властови ресурси от Путин – което се осъществи на 2 декември – крие в себе си опасен и безмилостен парадокс. Путин концентрира – и “консервира” за бъдещето институционална власт в своя полза. Но персонифицирането на тази власт отслабва точно институциите, които трябва да я гарантират в полза на сегашния президент след като операция “приемник” приключи. Персоналната власт и институционалната власт имат различна природа – първата почива върху харизма и традиция, а втората – върху ненарушими норми и процедури. Насилственото прекрояване на институциите – чрез манипулиране и обезсмисляне на политическия избор например, което се случи на 2 декември – ще ги изпразни от съдържание и реална власт точно тогава, когато вече бившият президент Путин ще има най-голяма нужда от нея.

 Съхраняването на властта на Путин далеч надхвърля неговите собствени политически амбиции. Русия при Путин се управлява от малобройна олигархия на върха на държавната власт, чието богатство и контрол върху руската икономика е пряко и едностранно зависимо от политико-административните позиции на отделните олигарси. Ако смяната на президента предизвика вътрешни размествания на политически позиции – нещо напълно естествено и очаквано, особено в системата на самодържавна персонифицирана власт в Русия – десетки милиарди петролни и газови щатски долари ще сменят своите собственици. Този процес ще бъде изключително неприятен за настоящите собственици на тези долари и на обезпечаващата ги политическа власт. Колкото по-голяма е промяната, толкова по-силна ще бъде съпротивата, толкова по-значима ще бъде дестабилизацията на политическата власт. Удържането на Путин в достатъчно мощна властова позиция след напускане на президентския пост е сякаш единствената гаранция срещу подобна дестабилизация.

 Шансовете на една такава гаранция не са особено големи – ако съдим по нарастващото напрежение между отделните олигархични фракции в коридорите на властта в Кремъл. В последна сметка обаче успехът на политическата приемственост между стария и новия руски президент ще зависи преди всичко от странични, неподконтролни на Кремъл и на Русия фактори, най-важният сред които са цените на горивата на световните пазари. Икономическият успех на Русия при Путин е впечатляващ, но крехък. Ако растежът на руската икономика не бъде задържан на сегашните нива, рискът от политическа криза на приемствеността значително се повишава. Във всеки случай – през периода на предстоящата промяна Русия ще бъде по-труден, а не по-лек партньор както за България, така и за цяла Европа. 

The European Council on Foreign Relations does not take collective positions. ECFR publications only represent the views of its individual authors.